начало > Християнски живот > Молитва със сила

Молитва със сила

Публикувана: 28.05.2023
Автор: К.С. Луис
Прочетена: 606
Коментари: 0

Сподели

Първата част можете да си припомните тук.

Бил съм свидетел да се предлага екип от хора – колкото повече, толкова по-добре – да се съгласят да се молят толкова силно, колкото са способни, в продължение на период от шест седмици, за всички пациенти в Болница "А" и нито един от тези в Болница "Б". След това да се обобщят резултатите и да се види дали Болница "А" има повече излекувани и по-малко смъртни случаи. И предполагам, че биха повторили експеримента на различно време и място, за да елиминират влиянието на странични фактори.

Проблемът е, че не виждам как една истинска молитва би могла да се случи при такива условия. „Думите без цел нивга не отиват в рая“, казва кралят в Хамлет. Просто да казваш молитви не означава да се молиш; в противен случай за нашия експеримент екип от правилно обучени папагали ще послужи също толкова добре, колкото и хора. Не можете да се молите за възстановяването на болните, освен ако крайната ви цел действително е тяхното възстановяване. Няма как да имате мотив да желаете възстановяването на всички пациенти в една болница и нито един пациент в друга. Ще рече, че не го правите, за да се облекчат страданията, а за да видите какво ще се случи. Истинската цел и номиналната цел на вашите молитви се различават. С други думи, каквото и да правят езикът, зъбите и коленете ви, вие не се молите. Такъв експеримент изисква нещо невъзможно.

Следователно емпиричните доказателства и опроверженията са непостижими. Но това заключение ще изглежда по-малко депресиращо, ако си спомним, че молитвата е молба и я сравним с други образци на същото нещо.

Ние отправяме молби към ближните си, както го правим и към Бога: молим за сол, молим за увеличение на заплатата, молим приятел да нахрани котката, докато сме на почивка, молим жена да се ожени за нас. Понякога получаваме това, което искаме, а понякога не. Но когато го направим, не е толкова лесно, колкото може да се предположи, да се докаже с научна сигурност причинно-следствена връзка между искането и получаването.

Вашият съсед може да е хуманен човек, който не би оставил котката ви да гладува, дори ако сте забравили да се уговорите с него. Малко вероятно е вашият работодател да изпълни молбата ви за повишение, освен в случай, когато е наясно, че бихте могли да получите по-добри пари от конкурентна фирма - тогава е много вероятно да възнамерява да ви осигури повишение така или иначе. Що се отнася до дамата, която се съгласява да се омъжи за вас - сигурни ли сте, че още преди това не е решила да го направи? Как да кажа, вашето предложение може да е резултат, а не причина за нейното решение. Един такъв важен разговор може никога да не се проведе, освен ако тя не е възнамерявала това да стане.

Така до известна степен същото съмнение, което витае относно причинно-следствената ефикасност на нашите молитви към Бога, витае и относно нашите молби към хората. Каквото и да получим, може би сме щели го да получим така или иначе. Но само, както казах, до известна степен. Нашият приятел, шеф и съпруга може да ни кажат, че са действали, защото сме ги помолили; и може да ги познаваме толкова добре, че да се чувстваме сигурни, първо, че казват това, което вярват, че е истина, и второ, че разбират собствените си мотиви достатъчно добре, за да са прави. Но забележете, че когато това се случи, нашата увереност не е придобита чрез методите на науката. Ние не провеждаме контролен експеримент, в който правим отказ на увеличението на заплатата или разваляне на годежа и след това отправяме наново нашата молба при нови условия. Нашата увереност е доста различна по вид от научното познание. Поражда се от личната ни връзка с другите участници; не от това да знаеш неща за тях, а от това да ги познаваш.

Нашата увереност – ако стигнем до увереност – че Бог винаги чува и понякога изпълнява нашите молитви и че видимо позитивни отговори не са просто случайни, може да дойде само по същия начин. Не може да става дума да си правим таблица на успехите и неуспехите и да се опитваме да решим дали успехите са твърде много, за да бъдат отчетени като случайност. Тези, които най-добре познават един човек, знаят най-добре дали, когато е направил това, което са поискали, го е направил, защото са поискали. Мисля, че тези, които най-добре познават Бога, най-добре ще разберат дали Той ме е изпратил при бръснаря, защото бръснарят се е молил.

Досега сме се захващали с целия въпрос по грешен начин и на грешно ниво. Самият въпрос „Действа ли молитвата?“ ни поставя в грешна нагласа от самото начало. „Действа“: сякаш е магия или машина – нещо, което функционира автоматично. Молитвата е или чиста илюзия, или лична връзка между развиващи се, незавършени личности (нас самите) и напълно завършената Личност. (Молитвата в смисъла на молба (искане на неща), е малка част от нея; изповедта и покаянието са нейният праг, обожанието е нейното светилище, присъствието, видението и насладата от Бога са хлябът и виното в нея.) В тази връзка Бог се разкрива пред нас. Това, че Той отговаря на молитвите, е естествено последствие – не непременно най-важното – от това разкриване. Това, което Той прави, се научава от това, което Той е.

Превод: Пеги Бонова

Сподели: