Непослушанието към Бога и Неговите заповеди носи след себе си определени последствия. Можем лесно да забележим последствията от непослушанието в живота на Адам и Ева, когато те не зачетоха Божията заповед да не ядат от едно определено дърво в Едемската градина. Нека да си припомним, че те можеха да ядат от всички дървета, освен от едно. Последващите последствия произлязоха пряко от тяхното непослушание. Първото и най-лошото последствие беше, че Адам и Ева загубиха взаимоотношенията си с Бога. Свободата беше заменена със страх. Те се скриха от Бога, вместо да се наслаждават на Неговото присъствие. Тяхната чиста съвест беше изцяло омърсена. Адам и Ева съшиха листа от смокини, за да могат да скрият срама си. След това започнаха да се обвиняват един другиго, обвиняваха дявола и дори Бога, вместо да поемат отговорността за действията си. И за двамата имаше специфични последствия, които изиграха голяма роля в живота им – върху живота на децата им и дори и за нашия живот днес. Грехът, смъртта, загубата на рая и още много други неща бяха последствията от един акт на непослушание. Всичко това ни напомня една орчива истина: нашето непослушание ни носи последствия, които касаят не само нашия живот, но и живота на околните, преминаващи през поколенията.
Послушанието е за наше добро
Спазването на Божиите заповеди не ни прави моментално Негови деца, а заповедите Му са за наше добро. Старият завет ни говори за това как Бог даде на израилтяните – Неговия народ, заповеди и инструкции, които трябваше да бъдат спазвани. Във Второзаконие 6:18 Мойсей напомня на Божиите хора: И върши това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и да завладееш хубавата страна, която Господ с клетва обеща на предците ти.
Отново във Второзаконие 10:12-13 Мойсей казва: А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ, твоят Бог, освен да се боиш от Господа, своя Бог, да ходиш по
всичките Му пътища, да Го обичаш и да служиш на Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, да спазваш заповедите на Господа и наредбите Му, които днес ти заповядвам за твое добро? Божиите заповеди не служат за ограничение, а за наша защита. Важно е да помним, че ние вече не сме под законите на Стария завет, които Бог даде на Израел. Налице са принципи и заповеди, в така наречените Десет Заповеди, които са повторени и затвърдени и в Новия завет. Тези инструкции и заповеди трябва да бъдат спазвани от всички Божии деца. Ние трябва да им се подчиняваме с благодарност за Неговата благодат в живота ни, да показваме, че принадлежим на Бога и сме осиновени в Неговото семейство и сме Божии деца!
От друга страна, послушанието се изразява в благословения не само в нашия живот, но и в живота на околните. Ной се покоряваше на Бога, построи ковчег и в резултат на това, неговото семейство беше спасено. Авраам послуша Бога и затова стана баща на много народи. Най-важното нещо е, че самият Господ Исус Христос напълно и перфектно слушаше Своя Баща и по този начин ни донесе спасение. В Римляни 5:19 ни се казва: "Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни". От тази страна на небето, ние може би никога няма да знаем за влиянието на нашето послушание върху живота на останалите хора. Обаче можем да бъдем сигурни, че Бог почита нашето послушание дори и за идващите поколения.
От голяма важност е да отбележим, че докато послушанието може да се изразява в благословения, то не винаги е лесно или приятно. Следвайки Господ Исус Христос означава да се смирим и да се отречем от себе си и да носим ежедневно своя кръст. Господ Исус Христос е нашият вечен пример. А когато се яви като човек, Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт – до смъртта на кръста! (Филипяни 2:8). Кръстът беше инструмент на страданието и смъртта. Той беше болезнен, разкъсващ тялото на Господ Исус Христос. Въпреки това обаче кръстът беше временен. Христос умря веднъж, но животът му е вечен.
Послушанието често значи да отречем кратковременните удоволствия или преминаването през временна болка, но в резултат ние ще пожънем вечна награда и бъдещи благословения. Послушанието не е лесно, но наградите, които произлизат от него, са вечни.
Забавено послушание
Една от най-интересните книги в Библията е кратката история за пророк Йона. В началото Йона не се подчини на заповедта на Бога да вземе кораб до Ниневия. В резултат животозастрашаваща буря връхлетя върху кораба. Йона разбра, че всичко се случва поради неговото непослушание и то повлия на всички. Той помоли да бъде хвърлен през борда и когато това бе извършено, се очакваше, че ще загине. Чрез Своята милост Бог изпрати голяма риба, която погълна Йона. В дълбините на това място Йона се помоли за милост. В резултат той беше изплют на суха земя, откъдето започна да изпълнява Божията заповед. Народът на Ниневия откликна на проповедите на Йона, покаяха се от греховете си и в резултат целият град беше спасен. Бог подари както на града, така и на Йона, „втори шанс“.
Може би ние сме били покорни или все още не се подчиняваме на Бога. Ние изразходваме времето си напразно, и може би усещаме, че пропиляваме живота си, като мислим, че вече е твърде късно. Фактът, че четем тези редове означава, че Божията милост ни предоставя още една възможност да покажем послушание. Дяволът се опитва да ни внуши, че Бог е приключил с нас, но ние можем да се покаем и да започнем да се подчиняваме. Миналото не може да бъде променено. Последствията от нашето непослушание играят голяма роля в нашия живот и дори в този на околните. Въпреки всичко, ние можем да изберем да се обхождаме в послушание от този момент нататък. Когато вкусваме от Божиите благословения, ние ще можем да бъдем за благословения и за хората около нас.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите