Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; "Почитай баща си и майка си", (което е първата заповед с обещание), "за да ти бъде добре и да живееш много години на земята".
Ефесяни 6:1-3
Една майка казала на детето си: „Маги, изяж си супата. Маги изяж си супата или няма да ти дам десерт.” След малко майката махнала супата от масата и сложила пред Маги сладолед.
Често вместо децата да се покоряват на родителите си, родителите се покоряват на своите деца. Родителите отстъпват, защото се страхуват, че ще загубят любовта на децата си и ще ги настроят срещу себе си. Много родители не разбират, че те трябва да са загрижени не за това какво ще си помислят за тях децата сега, а какво ще си мислят за тях след 20 г.
Марк Твен е казал: „Когато бях на 14, баща ми беше толкова невеж, че едва го понасях. Но когато станах на 21 г. с удивление установих колко много стария е научил за 7 години.”
След като обобщава новите нравствени критерии за вярващите в 4 и 5 гл. на Посланието до ефесяните, Павел преминава от задълженията на съпрузите и съпругите към отговорността на родителите и децата. Апостолът се обръща не само към възрастните, но и към децата, следователно очаква цели семейства не само да хвалят Бога, но и да слушат Неговото слово. Тази покана е много различна от коравосърдечието и жестокостта към децата в Римската империя, където нежеланите новородени се захвърляли, слабите и с деформации се убивали, а здравите се възприемали като пречка за безразборните сексуални контакти.
Първото, което Павел казва на децата е „Деца, покорявайте се на родителите си...” Тук виждаме, че правата на родителите над децата им са по-силни от водачеството на съпруга спрямо жена му. Защо децата трябва да се покоряват на родителите си? Поради три причини: природата, закона и благовестието.
Природата, защото покорството на децата произтича от самата природа – това означава израза „това е право”. Всички цивилизации ценят признаването на родителския авторитет като задължително условие за съществуването на устойчиво общество.
На второ място, децата трябва да се покоряват на родителите си не само заради естествения закон, който Бог е написал в човешките сърца, но и заради получения чрез откровение Закон, даден на Мойсей. Затова Павел цитира петата от Десетте заповеди, „Почитай баща си и майка си (което е първата заповед с обещание), за да ти бъде добре и да живееш много години на земята” (ст.2-3).
Родителите са тези, които представят Бога пред нас. Затова ние трябва да ги почитаме и признаваме дадения им от Бога авторитет. По този начин уважението към родителите се превръща в неделима част от благоговението пред Бога. Oттук и изключително строгото наказание (смърт) на всеки, който прокълне родителите си (Лев. 20:9).
Какво да кажем днес за България. Смятате ли, че повечето деца почитат родителите си? Докато център и глава на семейството до Втората световна война е бил мъжът, днес всичко се върти около детето! Много родители угаждат на всичките прищевки на своето дете. Още от детската градина децата имат айфони и таблети. На детето се сервира първо на масата, а за бащата – каквото остане. В българските семейства растат малки егоистчета, които смятат, че светът се върти около тях. Случайно ли е тогава, че страната ни се люшка от криза в криза и не може да намери пътя към едно устойчиво развитие?
И така, Божието слово ни учи, че децата трябва да се покоряват на родителите си. Въпросът е докога? И във всичко ли? Първо, трябва да кажем, че докато е непълнолетен, младият човек трябва да се води от правилото за покорство. Непокорството трябва да е рядко изключение. Дори след като сме станали пълнолетни трябва да продължаваме да почитаме родителите си.
Второ, абсолютно във всичко ли да се покоряваме? Кога можем да не се покоряваме? Ако сме повярвали и родителите ни забраняват да вземем водно кръщение, това може да почака, макар и Исус да го е заповядал. Ако обаче родителите ти забранят да се покланяш и да следваш Исус, на това вече няма как да се покориш. Нашата вярност към Христос трябва да е на първо място.
Дотук видяхме как Павел обосновава покорството на децата към родителите им чрез самата природа и Писанието, чрез естествения закон и богооткровения закон, защото е правилно и защото е писано. Третият довод на апостола се основава на благовестието и новата епоха, която започва с Исус Христос. Това виждаме от факта, че децата трябва да се покоряват на родителите си „в Господа”.
Т.е., те трябва да го правят поради личните им взаимоотношения с Господ Исус. След грехопадението взаимоотношенията се разпадат, обществото е фрагментирано и любовта е изопачена в похот, а властта – в потисничество. Но „в Господа” чрез Неговото помирително дело е сложено началото на Божието ново общество. То е приемник на старото по съхраняването на семейния живот, но не и по естеството на този живот.
Сега нашите взаимоотношения са преобразени. Дори покорството към родителите е променено. То вече не е негодуващо примирение с родителската власт. Децата християни се учат да се покоряват с радост, защото това е угодно на Господа.
В Ефесяни 6:4-6 Павел очертава как родителите трябва да се държат с децата си. Той набляга не върху упражняването на тяхната власт, а върху нейното ограничаване. Отново образът на родителя като мек, търпелив и самообладан възпитател е в пълен контраст с тогавашните норми: бащата или т.н. патер фамилиас упражнява деспотична власт над всички членове на семейството. Той може не само да наказва, но и да убива новороденото дете или да захвърля нежеланите деца, да се разпорежда с децата си като с роби и вещи.
В новото Божие общество обаче бащата (а и майката) трябва да се грижи за семейството си както Бог Отец се грижи за Своето.
„Не дразнете децата си” в ст.4 показва, че Павел съзнава колко деликатна е детската личност. Някои родители злоупотребяват с властта си, като предявяват дразнещи или неразумни изисквания, несъобразени с възрастта и зрелостта на децата. Често те преминават от една в друга крайност – от суровост и жестокост към разглезване и презадоволеност, или унижение и подигравки. Колко много сърдити млади хора, враждебно настроени към обществото са попили тази враждебност като деца в домове, където властва безразличието и студенината. Вместо да създаваме патриоти, ние превръщаме децата си в мизантропи.
Двама мъже отишли за риба. Единият трябвало да държи капака на буркана с червеи плътно затворен. Всеки път, когато вземал червей, трябвало бързо да го затваря, за да не избягат другите. Другият дори нямал капак на буркана си с червеи и не се притеснявал, че ще избягат. Накрая този с капак попитал другия: Защо не се притесняваш дали ще избягат червеите ти? Той отговорил: „Ами, много просто, ти имаш английски червеи, а аз български червеи. Ако някой от моите пропълзи малко по-високо от другите, те ще го дръпнат долу.” Нека не бъдем и ние такива родители, да обезсърчаваме децата си, да не подрязваме крилата им и да не ги превръщаме в критикари и хора, които не само не се развиват, но и не позволяват на другите да се развиват.
Тук Павел казва, че наказанието има своето място, но не трябва да бъде безпричинно, защото децата имат вродено чувство за справедливост. В противен случай те ще се обезсърчат. С други думи, почти нищо не може да допринесе за процъфтяването на детската личност и развитието на нейните дарби така, както насърчението от страна на любящи и разбиращи родители.
Една жена трябвало да излезе и да остави децата си сами вкъщи. Затова казала на по-голямото си момченце Бенджамин да се грижи за своето сестриче Сали, докато я нямало. Бенджамин искал да се погрижи добре за своето сестриче. Той намерил няколко шишенца с цветно мастило и решил да нарисува портрет на своето сестриче. Когато майка му се върнала, по масата, столовете и пода, навсякъде имало мастилени петна. Майка му огледала пораженията без да каже дума и после видяла картината. Взела я в ръка и възкликнала: „Ами че това е Сали!” После се навела и целунала сина си.
През 1763 г. 25-годишният Бенджамин Уест бил избран за личен художник на английския крал Джордж III. Toй станал един от най-прочутите художници на своето време. В отговор на въпроса как е станал художник, той казал: „Целувката на майка ми ме направи художник.” Нейното насърчение постигнало много повече отколкото би могло да постигне едно порицание.”
Понякога реакциите на децата не са проява на бунт, а опит да открият докъде се простира свободата им и да развият своята независимост и умения, което е нещо положително.
По-нататък, Павел не се задоволява с отрицателно наставление (не дразнете децата си), но го допълва с утвърдителен съвет: „Възпитавайте ги в дисциплина и наставление Господно.” (4). Глаголът „възпитавам” (ектрефо) означава „подхранвам” или „храня”, но се използва и за възпитаването на деца. Калвин превежда този стих така: „Нека те да бъдат отхранвани с любов... да се отнасяте мило с тях.”
Следователно, родителите имат отговорността за възпитанието на децата си. Бог им възлага тази задача и никой – нито Църквата, нито училището, може успешно да ги замести, макар и те да имат своето място. Както уместно отбелязва д-р Лойд-Джоунс: „Ако родителите мислеха за отглеждането на децата си толкова, колкото мислят за отглеждането на животни и цветя, положението би било съвсем различно.”
„Дисциплина” означава „обучение чрез назидание и дори наказание”, а „наставление” – възпитание чрез думи”. Докато в древността хората са прибягвали до доста жестоки наказания, днес много хора отиват в другата крайност, като смятат, че наказанието е отживелица, особено физическото. Но вижте какво казва словото: „Който щади тоягата си, мрази сина си. Но който го обича, наказва го с време” (Пр. 13:24, 2:15).
На тях трябва да припомня: „Противоположността на неправилното наказание е не отсъствието на наказание, а правилното наказание, истинското наказание. И още един съвет: „Когато наказвате дете, първо трябва да се овладеете... Какво право имате да кажете на детето си, че трябва да бъде наказано, когато очевидно от наказание се нуждаете самите вие?”
Освен наказанието, много важни са и наставленията. Днес много родители не дават никакви съвети на децата си и ги оставят да намерят своя собствен път, да „слушат своето сърце.” Други пък досаждат на децата си с непрекъснато натякване. Истинското възпитание от друга страна е стимулиращо. Родителите трябва да насърчават децата да търсят свои собствени отговори, но след като го научат на християнските ценности.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите