Ние, хората, сме склонни да се притесняваме.
Факт е за нас създанията, че се стараем да управляваме света, в който живеем. Питаме се, дали трябва да направим това или онова и какво би могло да се случи ако постъпим така или иначе, което бързо може да се превърне в притеснение за това колко зле биха могли да се обърнат нещата. Не след дълго, вече сме се оказали в бурята на открито притеснение. То започва да ни понася със силата на ураганни ветрове – всички факти и вероятностни схеми на развитие на събитията, възможните заплитания и обърквания на нещата и невъзможността ни да определим резултатите. Какво трябва да направим?
Да се обърнем към Бога. Ето това трябва да направим. Трябва да знаем, че тези притеснения са толкова древни колкото най-ранните отци и че Бог още от началото може да разрешава нашите проблеми и нещо повече, начинът, по който ги разрешава е не пренебрегвайки тяхната сложност, а обхващайки цялата им дълбочина. С две думи, трябва да знаем, че не сме сами, че Бог ни чува и че Бог работи в тази заплетеност, в която сме.
Не сте сами
Псалмите са несравними по отношение на този въпрос. Те не само отново и отново ни показват, че Бог се интересува от нас, но в определен смисъл, в тях се описват нещата, които чувстваме. Понякога забравяме, че псалмистите са били действителни хора също като нас и че ситуациите, в които са изпадали са били същите, в които и ние изпадаме днес. Не трябва да забравяме това, когато ги четем. Когато Давид казва, „ Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават ” (Псалм 23:4), трябва да знаем, че действителни врагове са се опитвали да го убият. Това е една много красива метафора – долината и сянката – но тя е толкова въздействаща, само защото смъртта наистина е била около него.
Псалмите отразяват действителния живот и затова ни помагат. В каквито и обстоятелства да сме попаднали и колкото и различни да са те на фона на хилядите години разлика между тогавашните събития и събитията, които се случват сега за мен и за теб, те имат чудни прилики. Псалм 37 е показателен в това отношение.
Той започва със следните думи: „Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие” (Псалм 37:1). И отново: „Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството” (Псалм 37:8). Смисълът е да не негодуваме, да не се раздразняваме и притесняваме. Напълно естествено, има различни причини, поради които хората са се притеснявали, раздразнявали или негодували през вековете, но заповедта да не се притесняваме и причината да не се притесняваме са същите. Каквито и грижи да имаме, ние не сме сами. Нашите братя и сестри са тук.
Бог ни чува
Псалмистът е писал за притеснението, което означава, че това се е случвало и преди с други хора. Но също така и по-конкретно, той говори на Божиите хора за притеснението, което означава, че Бог знае какво се случва. За Бог това не е нещо непознато. Той е слушал хората някога, чува ни и нас днес.
Псалмистът ясно ни разкрива това. То е дори тематично, както можем да видим от първите няколко псалма. Това, което ни прави силно впечатление, когато прочетем първите няколко псалма е твърдата увереност на Давид за близостта на Бог, за това, че Бог го чува и се интересува от него. „С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия Си хълм. (Села)” (Псалм 3:4). „ Но знайте, че Господ е отделил за Себе Си Своя угодник; Господ ще слуша, когато викам към Него” (Псалм 4:1,3). „Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям молитвата си към Тебе, и ще очаквам” (Псалм 5:3). „...Защото Господ е чул гласа на плача ми; Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми” (Псалм 6:8-9).
Този стих най-добре ни припомня, че дори в най-големите ни притеснения, Бог никога не е „безразличен или изненадан”. И дори когато ни изглежда, че никой не ни чува, че приятелите ни са ни изоставили, можем да отворим Божието слово и да погледнем псалм 38:9 „Господи, пред Тебе е всичкото ми желание, и стенанието ми не е скрито от Тебе”. Бог винаги чува.
Бог ни разбира и отговаря
Той не само че ни чува, но и отговаря. Поученията в псалм 37 са изпълнени с напомняния за действията на Бога. Сякаш псалмистът ни приканва, да се вгледаме в начина, по който Бог върши делата си. „. Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат” (Псалм 37:2). „Защото злотворците ще се изтребят”...(Псалм 37:9). „. Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери” (Псалм 37:10). Всъщност, „ Господ ще му се присмее, Понеже вижда, че иде денят му” (Псалм 37:13). Имаме нужда от Божието обещание за бъдещето да бъде толкова сигурно.
Бог влиза в сложността на проблема ни, въпросите ни, тревогите ни и той ги разрешава. Както Давид ни припомня „А Господ подкрепява праведните” (Псалм 37:17); „Господ знае дните на непорочните (Псалм 37:18); „Защото Господ подпира ръката му” (Псалм 37:24); „Защото Господ обича правосъдие и не оставя светиите Си; ” (Псалм 37:28); „Господ няма да го остави (праведния) в ръцете му (на нечестивия), нито ще го осъди, когато бъде съден” (Псалм 37:33). „.Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда” (Псалм 37:39).
И за да бъде още по-ясно, за да се освободим от идеята, че това е просто едно чувство, че само имаме нужда да вярваме достатъчно силно в Бога, Той не просто има добра дума да ни каже, Той е самата дума към нас. Той не ни е само отдалече подхвърлил една духовна доктрина, Той дойде при нас. „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14). Исус живя за нас. Той умря за нас. Той се възнесе за нас. Той ни показа Бога близък и личен, пълен с благост и истина.
И Той ни каза на нас създанията, които имаме склонност да се тревожим: „Да се не смущава сърцето ви...; (Йоан 14:1).
Източник: desiringgod.org
автор: Джонатан Парнел
превод за Евангелски вестник: Соня Илиева
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите