България ще изплати обезщетения за ограничаване на практикуването на вероизповедание

На 29 юли, Министерският съвет прие да изплати обезщетенията на български граждани по присъди, наложени от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Едно от тях е „Димитрова срещу България“ (Жалба № 15452/07), по което на 10 февруари 2015 г. ЕСЧП се произнесе с решение, като установи нарушения на Член 9 и Член 13 във връзка с Член 9 от ЕКПЧ. Според информацията, изнесена от Българския хелзинкски комитет, основания за заведеното дело са действията на българските полицаи спрямо жалбоподателката Димитрова в отговор на дейността ѝ за религиозна организация и водено от нея гражданско дело за претърпени вреди, което тя завежда в последствие.

Димитрова била член на международната религиозна организация „Слово на живот“. През 1990 г. три организации, свързани с това движение, са били регистрирани в България. След измененията в Закона за лицата и семействата обаче се наложи да бъдат подадени документи за пререгистрация, което от организациите не направили в указания тримесечен срок. Поради това през 1994 г. регистрациите на организациите били заличени. През същата година, но на неизвестна дата, Дирекцията по вероизповеданията подала сигнал срещу „Слово на живот“ в Софийска градска прокуратура. През май същата година прокурор постановил, че организацията е „секта“ и упражнява негативно психологическо влияние върху последователите си, което повишава риска от самоубийство сред тях; членовете се отчуждавали от семействата си и други социални контакти; било им забранено да гледат телевизия и да четат друга литература, освен Библията; забранено било подлагането, на каквато и да е хирургическа интервенция. На организацията било забранено да провежда събрания и да проповядва вярванията си. Постановлението на прокурора било обжалвано, но потвърдено от горестоящ прокурор. От този момент насетне срещите на движението продължили в частни домове, сред които и този на Димитрова.

През 1995 г. полицията провела разпит на Димитрова и извършила претърсване на апартамента, в резултата, на което били иззети редица вещи, в т.ч. аудиозаписи, тетрадки, книги, списания и брошури с религиозно съдържание. Бил ѝ издаден протокол за предупреждение, който ѝ указвал да не организира повече подобни срещи.

Жалбоподателката завела граждански иск през декември същата година по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, като твърдяла нарушено право на свобода на вероизповеданието и свобода на мирното събиране и сдружаване. През февруари 1998 г. ѝ било присъдено обезщетение, а на полицията било наредено да върне иззетите вещи.

След ново разглеждане на случая през октомври 2006 г. Софийски градски съд потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която се разпорежда връщането на иззетите вещи, но отхвърлил иска за обезщетение.

Като припомня становището си по делото Бойчев и други срещу България (дело заведено и спечелено от последователите на Муун в България), Съдът посочва, че в светлината на Член 9 от ЕКПЧ ограничаването на практикуването на вероизповеданието трябва да бъде направено на основата на предписание от закона, какъвто не бил случая нито по Бойчев и други, нито в случая на жалбоподателката Димитрова. Мерките на полицията не били предхождани от започнало по надлежния ред досъдебно производство, което ги прави незаконни. Съдът установява и порок в закона, както при Бойчев и други: правомощията на прокурора по чл. 185 от Наказателния кодекс (НК) към този момент били толкова широки, че не предвиждали никаква защита срещу произвол.

По отношение на Член 13 във връзка с Член 9 ЕСПЧ посочва, че искът за обезщетение на жалбоподателката бил в крайна сметка оставен без уважение с аргумента, че полицията била действала по нареждане на прокуратурата, която пък действала в изпълнение на порочния чл. 185 от НК. Доколкото защитата на българската държава не доказала пред съда, че жалбоподателката е имала на разположение друго ефективно правно средство за защита, Съдът установява нарушение и по Член 13 във връзка с Член 9.

По делото Димитрова срещу България, държавата трябва да изплати 2000 Евро неимуществени щети и 2000 Евро разноски за разходи по делото.

Източник: bghelsinki.org