Не бъди невярващ, а вярващ

Господ иска да слушаме Словото до тогава, докато знаем какво да правим във всяка конкретна ситуация. Днес християните празнуват Томина неделя, защото хората се сещат за думите на Исус към Тома: "Не бъди невярващ, а вярващ." Целта е да сме готови да повярваме без да е решен проблемът, без да е преминала болката ни, без да сме освободени от притеснението, което ни мъчи.. Да сме готови да седим пред Неговите нозе, докато Той реши да ни отговори. Никъде в Словото не ни е обещано, че ще бъдем съвършено здрави.

Има "вярващи", които твърдят, че християните не трябва да боледуват, а трябва да са винаги богати, здрави и щастливи. Това означава, че имат повод да обвиняват онези, които страдат или имат проблеми, че нямат силна вяра и за това са в такова състояние. Или ако са гладни да им казват: Бог те е забравил. Когато гледат, че нямат достатъчно, да им казват: Бог те е оставил. Това е сатанинска атака и има една цел: Да ни раздели от Бога. Бог няма да ни остави и забрави, но често пъти проблемите на хората са толкова големи, че когато Господ не им отговаря, те толкова се огорчават и ожесточават, че Бог не им е дал, каквото са искали, че си тръгват.

Случаят с жената, която се молеше за болната си дъщеря, е пример за нас. Пример, в който Самият Исус се държи странно и необяснимо, като чужд. Не е важно през какво преминават хората. Важното е краят да бъде такъв, че човекът да дочака Божия отговор. Затова Господ каза на тази жена: "Жено, голяма е твоята вяра!" Какво значи да имаме вяра? В Евреите четем, че вярата е даване на твърда увереност, да си абсолютно сигурен, без да се съмняваш, че това, за което се молиш, ще стане. Ние често се молим, но не получаваме това, което искаме, а получаваме нещо друго.

Вярата е свързана с търпението. Те вървят ръка за ръка. Вярваш, че думите на Христос са истина. Той казва, че Неговото око е върху нас и никога не ни оставя и забравя. Идват неприятности, идват болести, идват катастрофи. И тогава се питаме: Забравил ли ни е Господ? Не! В никакъв случай! Преминаваме през различни изпитания. Ние самите не знаем какво има в нас. Бог понякога допуска да имаме грижи и проблеми, за да разберем за себе си до колко се надяваме на Него. Когато всичко ни е наред, децата ни са добре и имаме пари, всичко е ок. Ако някое от тези неща не е наред, ще кажем ли като Йов: Да бъде благословено името Господне! Имал съм много болки. Няма човек, който да иска болка, бихме казали, че е ненормален. Ако всичко ни е наред, светът лесно ни попива като гъба. А Господ иска да Го търсим.

Да се върнем към ханаанката. Учениците се чудеха защо Исус отива в областта на езичниците, оставяйки юдейските предели. Какво стана веднага? Една ханаанка чу за Него и отиде да Го търси. Малката й дъщеря имаше нечист дух. Христос има план, учениците не знаят. Ние често не знаем защо Бог допуска различни неща. Ханаанката чу и веднага отиде. Само тя ли чу?

Не, и останалите хора, но който вярва - той чака.
Който вярва, той не закъснява.
Който вярва, Той разбира, че веднага трябва да отиде.
Вярата идва от слушане!

Слухът за Господ Исус Христос се беше разпространил навсякъде. Нямаше радио и телевизия, интернет връзки и мобилни телефони, каквито имаме сега, но хората разбраха къде е Господ Исус Христос. Ти имаш нужда, грижа и проблем. Никой до момента не е успявал да го разреши. Разбрал си, че никой не може да излекува твоето дете. То ти е скъпо. Господ ти е вложил любов към него. Бог отива до там да каже, че майка може да забрави детето си, но Бог не би го направил. Всеки иска детето му да бъде добре. Ако е болно, въздишките му разкъсват твоята душа. Бог е избрал човеците да се радват, не да се мъчат, но човеците сами избират своя път.

В случая тази ханаанка е благодарна, че Христос е дошъл на нейните улици и тя беше решена на всичко. Отиде и Го намери. В Марк 7 глава се казва, че тя дойде и падна пред нозете Му, казвайки: "Смили се за мен, Господи, Сине Давидов." Още с първите си думи признава: Аз съм далечна, аз съм грешна. Аз зная, че Ти Си Цар. Ти си Господар, Ти имаш право да даваш живот и да умъртвяваш, но аз прося милост, милост, милост, Господи, Сине Давидов. Ти си Господар и Син на Давид, Син на нашите неприятели, на онези, които ни презират, отхвърлят и мразят. Ти си дошъл от тях и макар да не съм видяла никога добро от евреите, аз открито и смирено Те признавам за Господ.

Чак тогава изказа нуждата си: "Дъщеря ми жестоко страда." Когато искаш да се доближиш до Бога, Светият Дух ще те научи какво да кажеш. Той ще ти подреди думите и те ще бъдат по-красиви от думите на всеки свещеник и книжник. Не защото си Го познавал от малък, а защото Му вярваш и си готов да Го търсиш дори и в обстановка, в която могат да те отхвърлят и изгонят.
Ако душата ти знае, че Той е Господ, никой не може да те разубеди. Но оттук започва страшното и трудното. Христос не й отговори и дума. Тя вика, думите й са правилни, както и отношението и вярата й. Той мълчи, но тя продължава. Продължава до толкова, че хората наоколо забелязват. Бог е дал на жените силни гласове. Те нямат физическа сила, но имат силен глас. И тогава дойдоха учениците, които искаха служението да продължи без проблеми и прекъсване. И те имаха молба: "Отпрати я, кажи й да си тръгва. Смущава ни, защото вика." Господ пак мълчи. Когато Господ мълчи, хората си мислят, че Той търси безпроблемен начин да я отпрати.

Жената ще повика, повика и ще си тръгне.Вярата не постъпва така. Хората, които не получават, след като са извикали към Бога, си тръгват, но не и вярата. Учениците дават акъл на Господа какво да прави, даже Му се молят. Имаме ли такива молитви? В които казваме на Бога какво да прави. Казваме ли Му, че не искаме определени хора в събранието? Някои може да са по-шумни. Ще Му казваме ли какво да прави?

Където е Духът Господен - там е свобода. Каква свобода обаче - свобода да си милостив, свобода да си нежен, свобода да си чувствителен, свобода да си състрадателен; да помогнеш на хората. Никой не й предложи вода, никой не я успокои, никой не й каза: "Спокойно, може да ти отговори по-късно." Не всякога можем да разберем всичко. Интересно е, че Господ отговори на учениците. Каза им, че е изпратен до Израилевия дом. По-нататък се казва, че жената се приближи. Хората искаха да си тръгне, но тя не го направи. Подобно на Яков, който каза на Господа: "Няма да Те оставя, докато не ме благословиш." Дали тази ханаанка е знаела историята на Яков? Едва ли? Но тя вярваше, знаеше, че е милостив и ще й отговори. Дори и когато го направи, думите му към нея изискваха решение да се смири, да застане най-ниско.

Тя продължи да се покланя. Учениците я отпращаха. Исус мълчеше. Тя не спря да се покланя. Не я интересуваше кой е около нея. Лесно ли е да наречеш някого Господ, ако нямаш вяра? Исус не я спря, прие изповедта ѝ.

Затова книжниците и фарисеите беснееха, защото Исус приемаше човешкото поклонение. Никой не може да нарече Исуса Господ без Светия Дух. Жената не се безпокоеше какво ще помислят хората за нея. Той отговори: "Не е прилично да се вземе хляба от децата и да се хвърли на кучетата." Не разбираме тези думи, нали? Който вярва, той разбира, но не за да обвини Христос. Жената можеше да каже: О, евреите са ти деца, а ние сме кучета, така ли? Само за тях си загрижен? Винаги можем да намерим причина за недоволство .

Но сърцето ти трябва да е изпълнено с вяра, за да продължиш да слушаш Христос. У жената няма обвинение и огорчение. Чакащата вяра получава. Тя отговори: Така е, ние сме кучета, ние се занимаваме с идоли, ние не Те търсим, не Те желаем, ние се занимаваме с магии и чародейства. Така е, недостойни сме, външни се, не сме от Божието семейство. Вие сте господари. Ние сме кучета, Вие ще бъдете отгоре.

До ден днешен евреите са "отгоре", в тях са съсредоточени финансите, сред тях са най-добрите учени и откриватели. Много хора им завиждат. Но това е Божият народ. Господ ги е благословил. Неговото слово се изпълнява. Не възможно да обичаш Господа, а да мразиш Неговия народ. Жената призна, че тя е от кучетата, по-долен народ, който не се покорява на Бога. Тогава дойде отговорът на Исус: "О, жено! Голяма е твоята вяра!" Исус я похвали, Той се зарадва.

Учениците очакваха да я отпрати, да покаже, че евреите са велики, да изтъкне тях като хората, които са оставили всичко, за да Го последват. Вместо това Исус похвали жената - че всред болката, изпитанието, огорчението, лошото отношение на хората, ти не спря да вярваш, а продължи да се покланяш. Въпреки въпросите - докога ще Го чакаш? Докога ще Му се кланяш? Който вярва, той се смирява. Много хора търсят Христос. Смирен ли си? Ако чакаш, няма да те остави и забрави. Тя стоеше и чакаше, и в крайна сметка получи според желанието си. Марк 7 глава завършва с това, че жената намери детето си здраво. Получи с вяра без да е видяла. Видя чак след като се прибра у дома. Господ допуска проблемите, за да ни доближи до Него. Не веднага всички проблеми се разрешават. Трябва да мине време. Колко време? Господ знае. Не винаги хората около Христос са мили и чувствителни. Нека да не бъдем от тях. Да бъдем като Христос - съчувствителни и великодушни. Да се молим за децата си. Да не даваме мира на Господ денем и нощем - да викаме като жената денем и нощем - Господи, смили се! Господи, помогни! Нямаме власт над тях. Докато са малки, са около нас, но после става трудно. Нека не преставаме да викаме към Бога за децата си. Дори и да не са около нас, да знаят, че Бог е с тях и ги вижда.

Дори и да се отдалечават, ще се връщат, ако са познали Христос. Да не даваме сън на очите си, докато Христос не се изобрази в децата ни. Каквито и успехи да имат, най-ценното е да принадлежат на Христос. Господ ще ни изяви, че са Негови и ще растат в Него. Ще има покаяние и смирение. Това ще е видно от околните. Родителите са до време. Ще дойде момент, в който ще трябва сами да решат дали ще изявяват Христос. Но ние сме тези, които трябва да им покажем Христос. Децата са много чувствителни. Няма човек на тази земя, който да не е чувствителен към Божията любов. Ако и да страдате, показвайте Христос. Ако и да губите, показвайте Христос. Аз чаках моя баща 30 години, за да приеме Христос.

Вярата чака.
Вярата търси.
Вярата е смирена.
Искаме тази вяра да бъде в нас.
Той ни казва, че праведният ще живее как?
С ВЯРАТА, която идва от Него.

Дяволът не може да ни докосне и нищо не може да ви се случи, защото Господ е с вас и във вас. Господ е близо.Няма значение какво става около вас и кой с какви оръжия е излязъл. Бог ще ни защити. Не се безпокойте за нищо, но изказвайте прошенията си с благодарение. Благодаря Ти, Господи, че си допуснал болки, за да мога да усетя как Ти си се чувствал на кръста, заради мен.
Вие бъдете кротки.
Вие благодарете.
Вие бъдете смирени.
Тогава ще имате мир.

Когато ме мразят, ще имам мир и никой няма да може да устои на Божията любов в мен. Бог иска да ни използва. Поставил ни е в домове, където да Го показваме. Не е никак лесно, но който се насили, влиза в Царството. Ние благодарим, че сме Негови и никой не може да ни грабне от Неговата ръка. Ще имаме изобилен мир и макар да не разбираме, ще знаем, че Той се грижи за нас. Той е нашият Цар и Господар! Слава на Господ Исус Христос!"