Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Срещата на един джихадист с Бога

Main Pic
Публикувана: 10.01.2017
Автор: Йоанна Русева
Прочетена: 3326
Коментари: 0
Срещала съм всякакви хора — вярващи, скептици, атеисти, търсещи навсякъде и във всичко Бог. Общото между всички ни е, че в някакъв момент стигаме до един и същ въпрос: Щом Бог го има, защо тогава ...?
 
Имах отговор на въпроса, но все пак въпросителната в мен растеше. Докато не срещнах историята на семейство Нааман. Участвах в медийно обучение преди около две седмици. Един от лекторите беше д-р Самюъл Нааман от Moody Radio в Чикаго. През една от сутрешните лекции, той говореше за християните в страните, изповядващи ислям и по-специално в неговата родина Пакистан. Тази сутрин той накратко ни разказа за живота на своя баща. След този 15-минутен разказ, аз знаех, че трябва да говоря с него лично и да разбера цялата история.
 
Ще ви разкажа за Гюлам Масих Нааман, джихадистът, който срещнал Исус на гарата.
Гюлам е роден в град Джаму в Кашмир през 1929 г., иначе е живял в областта Сиалкот в днешен Пакистан. Кашмир е известен със сложната си политическа и етническа обстановка. След Втората световна война, новосъздадената ислямска държава Пакистан започва война срещу Индия за областта, като днес Кашмир е поделен между Китай, Пакистан и Индия. Именно войната за Кашмир ще превърне някогашното топлосърдечно момче в ревностен убиец.
 
Гюлам има 4 по-големи братя и един по-малък, който умира като дете. Семейството им било много богато, бащата бил изключително уважаван и почтен човек. Това позволява на Гюлам да учи в хинду гимназия в Джаму, в която той е единственият мюсюлманин. По това време на него въобще не му е до ислям, индуизъм или учене. Това не се харесва на по-големия му брат, който след смъртта на баща им се грижи за него. Брат му го премества в ислямска гимназия, но това не помага. Младежът се шляе по кафенета, а нещата се влошават, когато Гюлам се влюбва в Салима, дъщерята на техни слуги на село. Естествено, и двамата знаят, че между тях не може да има нищо, но тя ще остане неговата незабравима любов. За Гюлам нещата стават нетърпими у дома, той не може да понася изискванията на брат си и решава да избяга.
 
1945 г. — началото на Втората световна война го заварва 16-годишен и безпътен. Той решава, че няма връщане назад и ще се включи към Кралските военновъздушни сили в Индия. По това време държавата е все още окупирана от Великобритания и се бие на нейна страна срещу Хитлеристка Германия. Гюлам е приет да бъде авиомеханик. Заминава за Лахор и започва обучението си с американски военнослужещи. След това завършва и висше военно образование в Академията в Калкута.
 
Той е включен към британско-индийска военна дивизия, където наблюдава отношенията между войниците. Британците се държали изключително надменно, което отблъсквало още повече индийските им колеги. Но имало един различен британец – капитан Бакстър.
 
По време на японските бомбардировки, Бакстър заповядвал на войниците да отиват не в окопите, а в „параклиса“. Имало опъната шатра в средата на лагера, където войниците се събирали за богослужение. По време на една бомбардировка, всички войници от ротата на Бакстър били в „параклиса“, а самият капитан се помолил кратко: „Господи Исусе, заради близките на тези хора, покажи, че си истински и достатъчно силен, за да ги спасиш.“ Гюлам помни как като покривало паднало над палатката, не се чували експлозии, нищо. Когато всички излезли, видели пълна разруха в лагера и много мъртви тела, единствено палатката била здрава. Тогава индийските войници започнали да се чудят дали този Исус наистина не съществува.
 
Друг случай по време на войната се запечатал в ума на младия мюсюлманин. По време на един изпитателен полет, самолетът на Гюлам бил уцелен от вражески огън. Самият Гюлам едва оцелял, дясната част от тялото му била силно увредена. Когато го завели в полевата болница, докторът го отписал. Състоянието му било тежко, а в болницата имало място само за английски войници. Тогава две медицински сестри се застъпили за него, успели да убедят доктора да го приеме. Самите те 20 дена неуморно се грижели за него, хранели го през един процеп в превръзките на главата му. Когато напускал болницата, ги попитал защо. Отговорът бил: Ние сме християнки, нашият Бог пострада за спасението на хората, затова и ние служим на другите.“ Гюлам помни как избухнал в сълзи при техните думи.
 
Две години след края на войната младият мъж напуска армията и се завръща при семейството си в Джаму. По това време тъкмо започва борбата за Кашмир. В Джаму атмосферата е плашеща за мюсюлманите, които са малцинство. Засилва се насилието от страна на индусите, много от мюсюлманите бягат на север в нововъзникналата страна Пакистан. Поради голямата опасност семейството на Гюлам напуска града и изоставя всичките си имоти и семейната фабрика. Връщат се в Сиалкот. Всичко, което се случва след войната оставя Гюлам обезверен. Той все повече се пита какъв е смисълът от всичко това, дори от съществуването. Изпада в тежка депресия. Това е времето, когато той вижда патриотичната битка за Кашмир и Пакистан като единствен смисъл. Хваща се за идеята за свещена война Джихад отчаяно, търсейки причина да живее.
 
Записва се в редиците на бойците за свободен Кашмир. Започва да се моли поне по 5 пъти на ден, опитвайки се да достигне до Бог. Паралелно с това политическата ситуация се влошава. Убийства, насилие, безредие, палежи — това се превръща в ежедневие за Гюлам. Превръща се в негов начин на живот. Всичко в името на бог, който той така отчаяно търсел. Споделя, че през този период от живота си стига до там, че заедно със своите бойци изгаря живи хора в домовете им, заключвайки ги преди това.
 
Един ден той и хората му влезли в индийско село. Не бил останал почти никой, освен едно семейство. Гюлам разбрал, че били християни, които за един истински джихадист са неверници. Нахлул в къщата и намерил двама мъже и едно малко момиче. Казал им, че имат избор: да приемат исляма или да умрат. Мъжете мълчали, но малкото момиче смело казало: „Ние не можем да приемем исляма. Може да ни убиете, но ни позволете да се помолим преди това. Аз вярвам, че моят Бог може да ни спаси.“ Гюлам се разсмял и все пак решил да им позволи последна молитва. Изчакали ги и в момента, в който те казали „Амин“, той видял ярка светлина, нещо необяснимо светло да идва към него. Изпитал силен ужас и помни, че единственото, което успял да промърмори било: „Простете ми!“
 
Тази нощ той не можел да заспи, започнал да мисли за този Исус и хората, които вярвали в Него — за кап. Бакстър, за двете медицински сестри, за това малко момиче и нейната вяра. В ума му се блъскали два свята, два различни начина на живот. Това го довело до още по-тежка депресия и объркване. При една поредна атака на индийско село, Гюлам чакал на изхода на селото, за да доубие всеки, измъкнал се от неговите хора. Пред него се задала възрастна жена с бебе в ръце. Той бил готов да вдигне цевта на пистолета и да довърши и детето и нея, когато тя му казала: „Давай, убий го, то е индийско бебе. Твоят бог обича убийствата, така че го убий.“ Гюлам останал стъписан, тогава жената продължила по-меко: „Синко, имаш ли деца?“ Той започнал да отговаря като малко момче:
 
„Не, майко, братята ми имат.“
 
„А гледал ли си тези деца да правят къщички от кал по време на дъждовете?“
„Да, майко, сам аз съм правил такива.“
„Как се чувстваше, когато някой дойде и я развали?“
“Много ядосан, майко.“ — отговарял наивно той. „Тогава си представи какво чувства Бог, когато те вижда да разрушаваш това, което Той е създал. Бог слаб ли е, че да има нужда от твоята помощ да убиваш неверници. Ако Той не харесва нещо, не може ли сам да сложи край на това?“
 
Гюлам бил поразен отново, без да знае как обещал на жената никога повече да не убива. И спазил това обещание. По-късно напуснал джихадистите и се върнал у дома, но в много тежко духовно състояние. В ума му имало такива въпроси, чиито отговори го държали буден и гладен. Не можел да се успокои, напуснал дома си отново през 1949 г. и тръгнал да търси Бог при всякакви ислямски духовни водачи. Нищо не запълвало този глад в сърцето му. Нищо не прогонвало страха от смъртта и ада в ума му. Той виждал себе си като един убиец, достоен за вечно наказание.
 
Една сутрин между 3 и 4 часа, Гюлам сяда сам на една гара. В отчаянието си се моли на Бог, казва му, че иска мир, че не вярва в никоя религия, а иска да разбере кой наистина е Той, че иска прошка и милост. Тогава усеща ръка на рамото си и чува глас: „Моята благодат ти е достатъчна.“ (2 Послание към Коринтяните) и вижда в ума си плочи, на които били изписани греховете му и как една ръка ги заличава.
 
След този глас той се оглежда, но не вижда никого другиго, освен един метач. Гюлам започва да скача и да повтаря този стих, а метачът се приближава при него и го пита дали не е християнин. „Не съм, но чух някой да казва тези думи точно сега и видях как греховете ми бяха заличени“, крещял от радост Гюлам. „Синко, това е стих от Библията, явно Бог ти го е казал.“ Така Гюлам разбрал кой всъщност сложил ръка на рамото му. Разбрал, че това не е било човек. Всичко пред него се навързало, от срещата му с капитан Бакстър до срещата му с метача. Всичката болка и ужаси, в които участвал го довели до пълното отчаяние, празната гара и Бог.
 
Историята продължава и след това, но няма да ви разказвам подробно. Гюлам станал християнин и поради това страдал много в родината си. Братята му се опитват да го убият няколко пъти, защото е вероотстъпник. По-късно джихадисти убиват по-големия му син, след като дълго го заплашват да спре да говори за този Исус. Интересното е, че на погребението, Гюлам говорил за прошката. Същата, която и той незаслужено получил преди време.
 
Д-р Самюъл Нааман е неговият по-малък син и този, от когото знам историята (на снимката вдясно). Последното, за което си говорихме със Самюъл, беше вярата.
„Как да приемеш, че могат да се случват ужасни неща и въпреки това да продължиш да вярваш, че Бог е добър и силен?“
 
„Ти и аз винаги ще имаме неотговорени въпроси. В това виждам аз красотата, в трудностите и болката, Господ ни дава такава сила, че да ги преминем като победители.“
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg