Четвъртък, 25.04.2024
Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата е един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите, аскет и борец срещу корупцията, както сега е модерно да го наречем, без самият да е корумпиран.
Революционното му дело и героична смърт, християнски характер и мироглед, всичко това е свързано с неговата религиозност и твърда вяра в Бога.
От ранно детство Васил Ив. Кунчев /Левски/ е закърмен с христовата вяра и евангелска нравственост. По спомените на сестра му - Яна Начова, той обичал често да слуша религиозните разкази и наставления на баба си. В такъв момент на възторг “очите му заблестявали като въглени”, а душата му преживявала “нещо необикновенно”.
На 15 год. възраст, през 1852г., този младеж, подбуден от вяра в Бога, по съвета на майка си, жаден за знания и просвета, става послушник при вуйчо си - иеромонах хаджи Василий и заживява с него в хилендарския метох, в двора на Карловския храм “Св. Богородица”. Първите послушания били обучението в четене, писане и църковно пеене. Под прякото учителство на небезизвестния карловски педагог Райно Попович, който бил и църковен псалт, Васил започва уроците по грамотност с изучаване на Св. Евангелие и посланията на Св. Апостоли.
Известният писател Тодор Влайков в спомените си, говори за Васил, че бил “много набожен и проникнат с мистичен дух”. Хаджи Господин Славов от Ст.Загора, го представя от онова време като “смирен и благочестив”.
Най-вероятно този мистичен дух е основната причина, през 1858г, след шест години послушание, на 21год. възраст, на 7 декември, в Сопотският мъжки манастир, Васил съвсем съзнателно и зряло да приеме монашеско пострижение от Пловдивският митрополит Паисий, а на следващата година да приеме ръкоположение в свещен дяконски чин и служение при хр.”Св. Богородица” - гр. Карлово.
С новото си име – иеродякон Игнатий, бъдещият апостол на свободата, започва своето служение на народа, най-напред с молитва пред Бога.
Вярата в Бога поражда молитвеност- желание да общуваш със Създателя, да Му споделяш своите душевни вълнения, да Го молиш за помощ, към себе си и за другите, а после и да Му благодариш за онези благодеяния, които Той вече излива над нас като любящ родител.
Освен личната молитва, която Игнатий е извършвал насаме, за него особено важна е била църковната молитва. По време на богослужение. Застанал пред църковния Иконостас иеродяконът възгласял: “С мир на Господа да се помолим..,за целия свят.., за Божиите църкви.., за свещенството, дяконството и църковнослужителите,...за българският народ и войнството му,...за всеки град и страна и за онези, които живеят в тях,.. да им помага Бог и покори под нозете им всеки враг и противник;../Да се помолим/:..за изобилие на земните плодове и за мирни времена,..за тези които пътуват, страдат и боледуват, за пленените и тяхното спасение,..за избавление от всяка скръб, гняв ,беда и нужда.”...Можем да сме сигурни, че когато младият духовник се е молил с тези думи, пред лицето на Бога, за целия народ, който се намирал в тирания, под ярема на османското иго, ги е казвал от сърце с голяма вяра и надежда, в Божията помощ.
Според историческите свидетелства на съвременници, иеродякон Игнатий до края на живота си е съхранил вярата и предаността си към Бога, изразени чрез монашеското му постижение. Иначе казано, до край останал християнин и духовник-монах.
Известно е и това, че преди да бъде обесен в София Левски сам поискал да бъде изповядан и причастен, което извършил на лобното място софийският свещеник – иконом Тодор Митов. По спомените на Димитър Димов, Левски бил запитан: ”Искаш ли да се причастиш?”, на което той отговорил – ”Желая!”.
В едно свое писмо от 12 декември 1872 г. до Ловчанския комитет Левски казва: ”Който не изпълнява клетвата, в която се е клел пред Евангелието, т. е. във вярата и честта си (като християнин – б.а.), той е най-ниският и гнуснавият човек на света. По-добре сто години мъки – честно, а нежели да тъпче вярата и честта си!”
В духовниците, свои събратя, дякон Игнатий е виждал най-верни и сигурни хора – служители на народа, с преданост към Бога. Защото, който е предан на Бога, той ревностно служи и за благото на ближния си. Затова в обиколките си из страната той най-напред посвещава в революционното дело енорийските свещеници, монаси, игумени на манастири, монахини, сетне даскали и всякакви други люде – родолюбиви българи.
Ето го и отговорът на въпроса, какво накара дякон Игнатий да се отдаде на революционна борба – това е любовта към ближния, любовта към измъчения му народ.
Първата и най-важна заповед за християнина е да обикне Бога с цялата си същност, а другата подобна ней е да възлюбиш ближния като себе си (Мат. 22:36). Любовта е изпълнение на Божия закон (Рим.13:10), казва св. ап. Павел. Любовта към ближните е отражение на любовта към Бога, защото в ближните обичаме Божия образ, богоподобната им същност. Християнската любов се отличава от всякаква друга любов по това, че е чиста, безкористна по подбуди и саможертвена по своя характер. Християнската любов е градивна творческа сила не само в религиозния и нравствен живот, но и във всички сфери на личния и обществения. Такава я виждаме и в живота на дякон Игнатий.
Завидно е християнското му братолюбие, но едва ли само то е било достатъчно да го извиси до онова съвършенство в духовния живот, което откриваме в живота на светиите, проявено в пламенна молитвеност, чистосърдечие и преданост на Божията воля и промисъл. Без да го възвеличаваме повече от това, което е, Дякона – Левски ще остане за нас, неговите потомци, ярък пример на християнин и духовник.
25.04
Главата на Англиканската църква призова към реформа
25.04
ЕП ратифицира позицията си относно сурогатното майчинство
25.04
Благотворителна организация настоява за край на насилието над християни в Нигерия
24.04
Бог дава и очаква отговор
24.04
Белезите на вярата
24.04
Норвегия празнува 1000 години от приемане на християнството и отмяна на робството
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите