Защо Господ Исус се възнесе?

Замисляли ли сме се някога върху този въпрос – защо Господ Исус се възнесе? Но може ли за миг да си представим какво би се случило, ако Той беше останал тук на земята след възкресението Си? Какво щеше да се промени в тези, които Го разпънаха? Може би Пилат щеше да стане един от Неговите ученици; всички фарисей, книжници и свещеници щяха да повярват, че Той е Месията. Колко много други щяха да бъдат изцелени, възкресени, освободени; какви ли книги щяха тогава да бъдат написани с думите на Господ Исус. Но Той се възнесе и учениците Му само гледаха как един облак Го прие. (Деян. 1:9) Защо Господ Исус се възнесе?

Ако трябва да обобщим всички отговори в един, може би той би звучал така – защото изпълни волята на Своя Отец на земята. Но от друга страна, защото имаше  да върши работа на небесата. (Йоан 14:2,3; Евр. 7:25) Сигурно всички сме съгласни с тези отговори. Но те пораждат веднага други въпроси. Ние също ще се възнесем нали? Очакваме ли да посрещнем Господа във въздуха? (1 Сол. 4:17) А ние вършим ли волята на Отец за своя живот? Едно нещо е да говорим за това, че Господ Исус я извърши, но съвсем друго е дали ние я вършим.

Ако зададем този въпрос на различни християни, може и да стигнем до заключението, че не всеки може да отговори. Причините могат да бъдат различни. Има хора, които са израснали с представата, че волята на Отец за техния живот е да бъдат редовни на неделното богослужение. Други биха отговорили, че никога не са се замисляли каква е Божията воля за тях. Трети биха отговорили, че са твърде заети да мислят за това. Четвърти може и да се плашат да си зададат този въпрос. Ние обаче не трябва да се учудваме на думите на нашия Спасител: “Не всеки който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата!” (Мат. 7:21)

Ако волята на Отца е била от първостепенно значение за Божия Син; до такава степен, че Той е казал че е слязъл от небето не Своята воля да върши (Йоан 6:38) и се е молил не Неговата воля да бъде, (Лука 22:42) то това означава че най-важното в нашия живот е да извършим волята на нашия небесен Баща. Само тогава можем да говорим за нашето възнесение на небесата. Понеже ако ние не живеем така както Отец очаква от нас, значи се самозаблуждаваме, че ще бъдем с Него във вечността.

Важна ли е волята на Отец за нас? Но каква е тя? Всички хора да се спасят и да дойдат до познание на истината. (1 Тим. 2:4) Точно затова Христос остави на Своите ученици великото поръчение, да разпространяват благата вест. Може би оттук трябва да започнем, след като знаем, че Господ очаква това от всички нас. Правим ли го? След това откриваме, че Бог желае тези, които е предопределил да бъдат съобразни със Сина Му. (Рим. 8:29) Ние приличаме ли на Христос?

Мисля, че никой от нас, които вярваме в Бога не трябва да бъдем изненадани в онзи ден когато застанем пред Него. Понеже ние познаваме живота си и когато погледнем към Библията, сами можем да направим преценка дали ще посрещнем Господа във въздуха. Да, Христос извърши волята на Своя Отец, но ние вършим ли я?

Христос се възнесе за да изпрати Святия Дух на нас. А точно Той ще ни помогне да извършим Божията воля за живота си и ще ни подготви един ден да посрещнем Господа. Затова ние не трябва да се отчайваме и да си мислим, че няма да успеем. Божият Дух ще ни научи, стига и ние да желаем това.
Господ Исус се възнесе, но Той ще дойде пак.

“И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:10,11)