Бъди непоклатим

На прага на Новата година хората си пожелават различни неща. Някои от тях се надяват на късмета в баницата, други на подаръците. Има и такива, които се надяват на сурвакарите и техните пожелания. Но ние като християни се надяваме на Бога, а не на нещо или на някой друг. Затова възниква въпроса: Какво да си пожелаем за новата година? Пожеланието не е магия, то е по скоро желание, което се надяваме да се сбъдне.
 
Никой, освен Господ не знае какво ни очаква през новата година. Някои ще започнат нова работа, други ще се оженят/омъжат и т.н. На всеки ще се случат различни неща. Живеем във времена когато виждаме колко са се променили човешките ценности. Мнозина насочват своите търсения към материализма и към задоволяване на своите капризи.

Ние обаче християните трябва да се замислим: какво можем да си пожелаем през новата 2018 година? Сигурен съм, че много от нас си пожелават Господ да дойде и да ни вземе от тази земя, и заведе в новият Ерусалим. Обаче, понеже никой от нас не знае кога това ще се случи, изниква следният въпрос: какво друго можем да се надяваме да се случи.

На фона, на всичките катаклизми, които се случват в света; може би трябва да поискаме от Бога да направи нещо с вярата ни в Него. Може би да порасне повече и да стане непоклатима.
 
Да бъдем непоклатими в своите християнски убеждения, това не е ли нещо хубаво? Като имаме предвид как света се опитва да ни промени и направи подвластни на себе си. Да станем по-силни на неговите изкушения.

Сигурно всички ние понякога сме се усещали как света се опитва да ни наложи модели на мислене. Не е ли време всеки път когато дойдат към нас подобни стрели да сме в състояние да се защитим. Да кажем "Не" на греха, който се стреми да ни отдалечи от Бога и провали живота ни.
 
Сега е време да бъдем непоклатими; да отстояваме своите позиции като християни и да не допускаме каквито и да е компромиси с греха. Да запазим чистотата на сърцето си, без което няма да видим Бога. Да спрем да бъдем като морските вълни, които променят своя курс в зависимост от вятъра. Да стъпим здраво на канарата Христос като не се срамуваме от вярата си, нито от благовестието. Да бъдем дръзновени и непоклатими.
 
“И тъй, не оставяйте дръзновението си, за което имате голяма награда” (Евр. 10:35)