Ислямизация, Комунизъм и Народен съд - ново в учебниците по история

Понятия като комунизъм, приватизация, Народен съд, терор и ислямизация влизат в учебниците по история за десети клас. Идеята е на просветното министерство, което преди дни прие нововъведенията в учебните планове за гимназистите. Те ще влязат в сила от по следващата учебна година.

Деликатна остава темата за начина, по който се представя историята ни в учебниците. Подобно на дискусията през 2016 г. когато бяха представени новите програми по история за 6-и клас, според които децата трябваше да "дават примери за съжителството и традициите между християни и мюсюлмани", и сега нововъведенията предизвикват бурни реакции. Тогава, експерти изразиха опасения, че така представена, историята ни, има шанс да не създаде у децата реална представа за този период.

Ето и един поглед към това, което предлага просветното министерство за учениците от 10 клас. Програмата по История и цивилизация ще обхваща цялостната ни история-от древността до наши дни. Това включва и отделна тема за българската история след Втората Световна война и времето на комунизма.

За периода на България след Втората световна война до 1989 г. учениците трябва да се научат да проследяват промените в политическото развитие на страната, да обясняват характеристики на тоталитарната държава, да описват характерните белези на култа към личността и към “партийния вожд”, да разбират и анализират ролята на Съветския съюз за налагане на комунистическия режим в България, да посочват основни характеристики на едноличната власт на Тодор Живков, както и да представят политиката на БКП към българите от Пиринска Македония.

Каква, обаче е целта на промените? Според Министерството на образованието с нововъведенията ще позволяват учениците да усвоят значително по-лесно различните процеси. От просветното министерство допълват, че новото съдържание засилва патриотичният акцент, а наред с това е отделено и внимание на събития от най-новата ни история.

Важно уточнение е, че промените се правят съобразно новия закон за училищното и предучилищното образование, който предвижда възможност за учениците да напускат системата след 10-ти клас, когато ще завършват първия етап от гимназиалното образование. Основният мотив за тази промяна е необходимостта България да изпълни целта си за 2020 г., а именно само 11% от учениците да напускат преждевременно образователната система. България, напротив, увеличава този дял постоянно от 2011 г. насам и за 2016 г. достига 13.8%.