Велики четвъртък

"Любовна седмица, а не страдална ..."

Един ден по-близо до Теб. Дори и слънцето е на пълно работно време - раздава се с усмивки и ласки, милва ме...
Славеите и косовете се надпяват. Влюбени са. Отново. Едните са под прикритие - в бръшляна, а другите се перчат на дъхавия люляк.
Мравките са безкрайно заети. Имат да наваксват. Аз пък се дивя на неповторимия Ти дизайн, който е необяснимо удивителен, точно като Теб.
Не е ли привилегия, че избираш да споделяш мислите Си именно с мен, венеца на творението, докато останалите просто Те хвалят...
Наричат седмицата "страдална". Аз ще я наричам "любовна".
Ще заспивам и ще се събуждам с мисъл за Твоята безусловна обич, подписана с червено, от първите Ти капки кръв, паднали от челото Ти в Гетсимания до последните, от прободената Ти гръд на хълма Голгота.
Едва понеделник е. Любовта има цена. И Ти я плати. Невъзможно е да не Те обичам...

***
Следвам Те. Зората се е превърнала в утро. Слънцето тича към пладнето. Духовният ми взор те открива всред тълпата, която чака Твоето докосване. Ти, обаче, предпочиташ да се погрижиш за безценните души, затова променяш с думи. Кога ще осъзнаем, че този свят си отива...
Думите Ти оживяват. Чувам ги, сякаш звучат лично за мен: "Научете притчата за смоковницата... А за онзи ден и час никой не знае..." А за годината дали знае някой? Оглеждам се наоколо... Напомня ли за Ноевите дни...?
Гласът Ти е като бурни води, но думите, които изричаш, все още са любовна покана: "Бдете, защото не знаете кога!"
Мислите ми препускат. Не зная кога, но зная КОЙ! Не е нужно даже да се ослушвам за стъпките Ти, защото вървиш пред мен. Аз съм Твое агънце. Когато съм изтощена, ме вдигаш на ръце, притискаш ме към гърдите Си. Не се боя от неизвестното. И то ти принадлежи. Готова съм. Зная, че няма да се забавиш и секунда.

Дълготърпението Ти се нарича "ЛЮБОВ".

Благодаря Ти за любовния вторник. Обичам Те, защото Ти ми показа любовта. Тя продължава да струи от кръста. Ръцете Ти зоват за прегръдка. Втурвам се към Теб... Сърцето ми е пълно... Гугутката пее. Запявам и аз... Изворът Си Ти!

***

Козунаците се множат по форма, състав и цена. Изборът е невероятен. Суетата е по-очевидна отвсякога. Стъпките Ти се долавят по-трудно заради веселата глъчка. В Твоята земя се приготвяха безквасен хляб и горчиви треви. Аз пък чета думите Ти за талантите. Тази притча винаги ме е приземявала, когато съм била еуфорична.

Кое ме вълнува повече? Дали съм от тези с 3 или 1 талант, или оползотворяването на цели 5, ако случайно ги имам? Дали стискам здраво единствения? Дали го пазя, погребан дълбоко?

А какво ще стане, ако имам цели 5, използвам само 4, а 5-ият е заровен? Дали е възможно това? 4 не са ли достатъчно?

Ти бил ли си уморен от безкрайните тълпи? Отегчаваха ли Те техните искания? Предпочиташе ли да бъдеш сам, с Баща Ти, за сметка на слугуването, което беше така неблагодарно?

Дали си бил екстроверт или интроверт? Как е възможно само волята на Отец да е била водеща, а не собственото Ти желание?

Дали не задавам всички тези въпроси, за да отклоня вниманието от отговорите, които трябва да дам за себе си относно талантите, които сигурно имам? Не е ли странно, че в превод думата "талант" касае изключително скъпа златна монета, но на български това обозначава "дарование, способност", дадени от Всевишния...

Как е възможно да ме обичаш съвършено, без да заслужавам? Духовната мъгла се разсейва. Душата е прояснена. Съзира Твоя образ в огледалото на Словото. Ти ме наричаш "скъпоценна". Искам да го вярвам, въпреки всички отровни гласове, които ми шепнат обратното.

ОБИЧАНА СЪМ ОТ ВЛАДЕТЕЛЯ НА ВСЕЛЕНАТА, А ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧНО.

Любовната сряда ме изпълва с тъга, сигурно защото времето наближава, но ТИ СИ ЖИВ. Зная го. Никой не може да ме разубеди. А най-славното е, че живееш в мен. Никой и нищо няма да ме отлъчат от любовта Ти.

Покланям се, благодарна, че четеш в сърцето ми...

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

Лягам и ставам с Теб. Редят се картини от "любовния" четвъртък, пропити с думи на обич, утеха и грижа. Предстоеше Ти непоносимо страдание, а Ти утешаваше, вместо да търсиш или очакваш съчувствие.

Ден, слял се с нощта. Братска гощавка, песни.
Приятелство.
Предателство. ...
Продателство.

Кое ли ти причини по-страшна болка - "30-те сребърника" или "Кълна се! Не познавам човека!"?
Преди да се разбягат, мисълта Ти отново беше за тях, възлюбените - "Оставете тези да си отидат."

Каква ли е мъката, която раздира божествената душа? Дали тази болка се засилваше от факта, че всичко ставащо, беше предизвестено?

Никога няма да забравя Гетсимания. Сълзите се стичат, без да съм ги канила. Толкова искам да Те прегърна. Сърцето Ти е било разбито. Онези, които беше научил на всичко, спяха. Трябваше да дойдат ангели.

Сълзите се превръщат в порой, а душата състрадава. Сърцето Ти на Син агонизираше. Какво ли е да си Син и Баща едновременно?

Любовта Ти заживява в мен. Онази любов, която може да прости непростимото и да целуне дори и "сина на погибелта". Сигурна съм, че щеше да го приемеш, ако само беше казал: "Прости ми!"

Любовта Ти ме оставя безмълвна. С Теб съм в градината. Погледът Ти ме намира. Изпълнен е с обич и тъга. Още малко. Броени часове. Преди да се свърши.

Благодаря Ти, че съм, бях, ще бъда в сърцето Ти. Завинаги. Кой може да ме изтръгне от там?

Силна съм и в болката. Зная, че не е разбираемо. Обаче, не е необяснимо. Ти беше там преди мен.
Няма да спра.
Само ме дръж! Моля Те!
Смисълът си Ти!