Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Готови ли сме да споделяме Божията любов през това лято?

Main Pic
Публикувана: 29.06.2018
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 1474
Коментари: 0

От самото раждане на Църквата тя е упълномощена да разнася Благата вест за Христос и Неговото спасително дело. С течение на столетията тази мисия сякаш е предоставена основно на институционалната църква. Отделните християни все по-малко се считат ангажирани активно да свидетелстват за вярата си в Христос, като смятат, че това е работа на пастирите и библейските служители.

Лятото е времето на почивките и заниманията на открито. Споделянето на християнската вяра и посланието за Божията любов сякаш отново е поверено  на специално обучени хора в младежките и детски лагери. Какво може да направи всеки отделен вярващ, така че да използва всяка благоприятна възможност, за да сподели по практичен начин своите убеждения и по-специално вестта за спасението? По-долу ще споделим някои предложения:

  • Да не се колебаем да водим духовни разговори.

Историята за Закхей, описана в евангелието от Лука, представлява отличен пример за това как Исус общуваше с хората. Лука описва Закхей като дребен на ръст бирник, който използваше служебното си положение, за да се замогне. В същото време той е представен и като човек, който иска да знае повече за Исус и проявява искрен интерес. За околните Закхей беше последният човек, който би имал нужда от Исус, но се оказа, че съвсем не е така. Когато Исус го повика, той откликна с цялото си сърце и покаянието му беше истинско (Лука 19:8).

Понякога хората, които отписваме като невъзможни случаи, имат най-голяма нужда някой да им сподели Благата вест. Те може да не отговарят на нашите очаквания за заинтересована личност, но ако покажем интерес и внимание, ще открием, че имат дълбоки духовни нужди, стига само да поискаме да узнаем какво точно мислят и какви са стремежите им. Когато разговаряме с новите хора, които ще срещаме това лято, нека не се колебаем да задаваме въпроси за техните духовни нужди и копнежи. Много е възможно да се изненадаме от отклика им. Когато разговаряме, добре е и да се молим Бог да ни води, така че Той да се разкрива по неподозирани за нас начини.

  • Да показваме гостоприемство.

Евангелието ни представя Бога като домакин, който отправя покана за пищно тържество. В евангелските разкази четем за Исус, който често беше канен в домовете на различни хора, за да яде с тях. Всъщност думата "маса, трапеза" може да се срещне почти във всяка глава от евангелието на Лука. Същият пример може да бъде следван от вярващите, които не трябва да се боят да отворят домовете си за съседи, колеги и роднини в духа на християнското гостоприемство. Когато поканим някого в дома си, ние на практика отваряме сърцето си за него, а когато се храним заедно, споделяме мисли и чувства, които спокойно могат да включват нашата вяра, ако тя е приоритет в живота ни. Разбира се гостоприемството може да бъде разглеждано и в двете посоки. Ние също ще бъдем канени на гости и от нас зависи дали и как ще откликнем на отправената покана. Когато проявяваме гостоприемство или откликваме на отправена покана, ние ставаме съработници на Бога, чиято любяща покана за спасение включва целия свят.

  • Да каним нашите познати, колеги и роднини на мероприятията, организирани от нашата църква.

Лятото е активно време за повечето църкви. Организират се пикници, лагери за деца и юноши, семейни лагери и кръщения. Хората жадуват за искрени взаимоотношения, така че ние сме тези, които след молитва можем да отправим покана към наши познати, колеги и далечни (и близки) роднини да се включат поне в едно от въпросните църковни мероприятия. Разбира се, трябва да бъдем подготвени и за отрицателен отговор на нашата покана, но това не трябва да ни спира или да ни обезсърчава. Ако ни откажат, трябва да си напомним, че сърцата на хората са в ръцете на Бога. Ние сме само Негови свидетели, а не адвокати. Можем да продължим да се молим за хората, които са ни отказали, без да се настройваме негативно към тях или да променяме отношението си.

  • Никога  да не подценяваме силата на личното внимание и присъствие.

Когато проявяваме искрен интерес към хората, независимо къде ги срещаме, Бог използва случая, за да създадем нови приятелства, които да послужат да демонстрираме Христовата любов, която е безусловна. Живеем в общество, в което приятелите ни във Фейсбук са много повече от онези, които имаме в реалното ежедневие, но това не означава, че искрените и истински взаимоотношения са се обезценили. Когато сме близо до нашите приятели в моменти на радост и скръб, на рождени дни и погребения, в болнични стаи, по време на химиотерапия и радиолъчение, късни вечери и национални празници, тогава ние на дело показваме нашата любов, която е отражение на факта, че Бог е възлюбил нас и ни приема, каквито сме.

В евангелието на Йоан четем как Филип сподели с Натанаил, че са намерили Месията, който е от Назарет. За онова време Назарет не се ползваше с добра репутация и затова Натанаил се усъмни в истинността на Филиповите думи. Отговорът на Филип беше много мъдър, макар и съвсем кратък: "Ела и виж" (Йоан 1:46). След като беше поканен, Натанаил откликна и отиде да се срещне с Месията, а това изцяло промени живота му. Днес много от нашите съседи и колеги се чудят дали нещо добро може да излезе от нашата вяра. Подобно на Филип ние можем да ги поканим да дойдат и да се уверят сами: "Елате и вижте". Резултатите са в ръцете на Бога.

Източник: Christianity Today

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg