начало > Християнски живот > Обещано ли е, че можем да познаем Бога?

Обещано ли е, че можем да познаем Бога?

Публикувана: 08.07.2018
Автор: Наталия Станчева
Прочетена: 1748
Коментари: 0

Сподели

В Библията има невероятен стих. Сигурно това твърдение ще провокира всеки да се разтърси в ковчежето на ума си, да извика спомените си, за да се досети кое ли е това библейско бижу. Всъщност, сред множеството скъпоценни за всеки християнин думи едва ли може да се определи някакъв “златен” набор от стихове, защото всичко, от най-кратичката дума до най-дългото изречение, цялото Писание е боговдъхновено (2 Тим. 3:16). Просто в даден момент от живота на човека някой от тези своеобразни бисери заблестява по-силно: чрез Духа Си Господ прави така, че напечатаното слово оживява и говори на сърцето лично.

За мен един от тези неоценими дарове е Осия 6:3. Старозаветният пророк пише: “Нека познаваме, нека се стремим към познаването на ГОСПОДА! Явяването Му е сигурно както зората, ще дойде при нас като дъжд, както късният дъжд напоява земята.”

Харесвам този стих, защото съдържа обещание, че усилията на човека няма да останат безплодни, ще търсенето му ще се увенчае с успех. Само по себе си, това обещание е парадоксално, защото според него Бог може да бъде познат, а от друга страна знаем, че за един ограничен ум е невъзможно да познае неограниченото съвършено Божество. Смятам, че ненапразно Бог е вдъхновил Своя пророк да запише тези думи като насърчение за търсещия човек. Дълбоко в сърцето на всеки може би има загнезден страх, че усилията му ще са напразни, че Богът на вселената не може да бъде познат и всяко разумно същество не би трябвало да храни излишни илюзии в противното. Заедно с този страх, обаче, неотлъчно присъства надеждата: “И все пак... може би... въпреки всичко... вероятно... има начин!”

Когато чета първата част, с която сме насърчени към познаване на Бога, се усмихвам, защото призивът е много искрен и без фалш. Когато е изрекъл „Нека познаваме Бога“, Осия продължава, бързайки да коригира грандиозното с не толкова помпозното и по-постижимото за човека: „Нека се стремим да познаваме Бога!“ Поне да се стремим, да се опитаме, да направим, макар и плаха крачка. Припомням си думите на бащата, дошъл да проси от Исус изцелението за детето си. „Вярвам, Господи!“ – горещо изповядва той, ала веднага, като че ли засрамен от себе си, кротко и честно добавя: „Помогни на неверието ми!“

Бог познава нашата същност - Той сам ни е създал. И като Един, който ни обича с любов, която не можем да си представим, копнее ние да Го познаваме. Да осъзнаем и разберем не само благодатта, благостта, нежността, състраданието, мощта, закрилата Му, но и всички други достойни за възхищение и благоговение божествени атрибути. Него Самия да познаваме! За да не се обезсърчим, Той многократно ни уверява, че ще успеем и търсенето ни не е обречено на провал. С тази цел Той изпрати Единородния Си Син, за да направи невидимия Бог познаваем и близък, така че обещанието намери своето изпълнение.

В друг ключов стих от Еремия 29:13, Бог обещава с абсолютна категоричност: “Ще ме потърсите и ще ме намерите, когато ме потърсите с цялото си сърце. Ще бъда намерен от вас.” За мен това даване на гаранция е много важно, защото смятам, че колебливостта и съмнението са присъщи за човешката природа и понякога даже най-малкият намек за неуспех може да осуети пътуването ни към познаването на Твореца. Господ има отговор и на това. Кани не само Бог Отец. Кани и Божият Син: "Елате при Мене всички..." (Матей 11:28). И още: "Ето, стоя на вратата и хлопам..." (Откр. 3:20).

А Господният Дух е все още на земята и работи неуморно - изобличава, учи и увещава, просвещава очите на сърцето, за да достигнем до скъпоценното познание.

За нас остава да извървим пътя. Да откликнем на любящата покана. Наши са усилията. Друг не може да опитва вместо нас. За да Го намерим, трябва да Го търсим с цялото си сърце. И както с много други неща в християнството, ще признаем, че няма нищо по-лесно, и по-трудно, от това.

Сподели: