начало > Християнски живот > Вярващият и значението на смъртта

Вярващият и значението на смъртта

Публикувана: 29.09.2018
Автор: Георги Гърдев
Прочетена: 2175
Коментари: 0

Сподели

Смърта ще посети всеки от нас. Библията ясно и точно заявява, че е „определено на човеците веднъж да умрат“ (Евреи 9:27). Това е последното нещо, което ще изпитаме в нашият земен живот. Идеята за прераждането е чужда на християнството и стихът, цитиран по-горе, е потвърждение на тази истина.

Смъртта е прекратяване на физическия живот посредством разделяне на тялото от душата. Това не е пълно унищожение на човешкия живот, понеже душата продължава да живее. Тялото става инертно, безжизнено.

Исус говори за смъртта като сън (Йоан 11:11, 14). Темата коментира и апостол Павел (1Солунци 4:13; 1 Кор. 15:51). Следвайки тези стихове, някои християни заявяват, че след смъртта, душата е в безсъзнание или в покой (т.е. спяща), във времето между смъртта и завръщането на Христос. Когато използваме понятието "сън" вместо "смърт", това е евфемизъм да опишем починалите християни. Апостол Павел сам казва „предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа“ (2 Коринтяни 5:8).

Човешкото същество, от друга страна, не е живо след смъртта според библейския смисъл за живо същество. Това е така, понеже библейското богословие, за разлика от гръцката философия описва човешката природа като обединение между душа и тяло. Когато този съюз е разрушен, тогава казваме, че е настъпила смърт. Вечният живот в пълното си значение не е разделяне на безсмъртната душа от тялото, а е възкресението на тялото (Йоан 11:21-26).

Съвременният светски материализъм не придава никакво значение на смъртта. Той казва, че нищо няма след смъртта, и, че тя е просто краят на историята на всеки един човек. Важното е да приемем идеите на биологията, а според нея, смъртта слага точка!

Такова виждане за смъртта е доста глупаво, понеже ако смъртта е без значение, то самият човешки живот е без значение. Християнството, от друга страна, гледа на смъртта като имаща голямо значение поради няколко причини:

Бог предупреди Адам, че неподчинение към Божествената воля ще доведе до смърт (Битие 2:27). Когато Адам и Ева не се подчиниха, присъдата и наказанието бяха обявени „понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Битие 3:19). Смъртта е в резултат на грехопадението и заедно с нея грехът се разпространи и влезе в цялата човешка раса, заради неподчинението на Адам (Римляни 5:12, 17). Смъртта е заплатата на греха (Римляни 6:23).

Смъртта не е естествена част от човешкото съществуване. Пелагий е бил убеден в това, понеже той не е вярвал в наличието на първороден грях. Вярвал е, че човек, ако се старае, може да живее без грях и че ние, хората сме родени безгрешни. Заразяваме се с греха едва в процеса на израстване в този грешен свят. Някои поети дори наричат смъртта „тази хубава нощ.“ Библията обаче е категорична, че смъртта е враг: „смъртта, най-последният враг“ (1 Кор 15:26).

Странното е, че именно този враг, смъртта, придава смисъл на нашето земно съществуване. Това е така, понеже смъртта прекратява пробния период, в който човеците избират дали да приемат или отхвърлят пътя на вечния живот, предложен им от Бога в Христос. Моралните избори, които правим в този живот, са от огромно значение и служат или за наше благословение или за наша проклетия. Ако я нямаше смъртта, то тогава нашите морални решения намаше да имат значение, понеже щяхме да отлагаме вечно. Това не е възможно за човека, понеже съдът настъпва веднага след смъртта (Евреи 9:27).

Някои християни вярват, че на човек ще му бъде даден втори шанс за покаяние след смъртта преди Божия съд. Те казват, че понеже Бог е Любов, Той няма как да не позволи да съществува възможност за покаяние и спасение след смъртта. Някои дори намират пасажи като 1 Петрово 4:6, където апостолът пише, че благовестието се проповядва на мъртвите, като казват, че тези стихове свидетелстват за т.нар. "втори шанс". Интересно е, да се отбележи, че този пасаж въобще не говори за това.

Смъртта не е крайното наказание. За тези, които отхвърлят Божията милост, физическата смърт е само предверие към това, което авторът на Откровение нарича „втората смърт“ (Откр. 2:11, 20:6, 21:8). Тази втора смърт е описана и като „вечно наказание“ (Матей 25:46) и „вечна погибел от присъствието на Господа“ (2 Солунци 1:9). Сам Христос казва, че физическата смърт е само унищожение на тялото, а това, от което хората трябва да се страхуват, е унищожаване и на тялото и на душата (Матей 10:28).

Смъртта е последната стъпка към освещаването на вярващия. Никой не може да избегне болестите и страданията на този живот преди смъртта. Апостол Павел, затворен в Рим, пише за желанието си „понеже имам желание да си отида (умра) и да бъда с Христос, което би било много по-добре (отколкото земният живот)“ (Филипяни 1:23). На друго място, апостолът избира да е извън тялото и да е при Христос (2 Коринтяни 5:8). Смъртта ни води към последната стъпка на нашето освещаване, прославянето, за което Павел говори в Римляни 8:30. То, заедно с възкресението, е наградата, която очаква всеки вярващ при Второто идване на Христос.

Сподели: