Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Ценим ли Божието присъствие?

Main Pic
Публикувана: 09.10.2018
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 2835
Коментари: 0
Нека си представим за миг, че сме пред Божия престол. В присъствието на Всемогъщия Бог. Двайсет и четирите старци са заели местата си. Четирите живи същества също. Ангелите са се подредили по отрядите на техните войнства и цялата тронна зала е изпълнена със светиите, които са дошли да хвалят и да се покланят на своя Създател и Спасител. Поне тези, които са дошли навреме. Но какво чувам? Някой решава, че точно сега е моментът да се оплаче на съседа си, че от няколко дни го боли гърлото. Съседът зарязва всичко и самоотвержено започва да търси нужния бонбон. Намира го след две минути. Подава го и между хвалението на множеството се чува шумолене от отварянето на бонбона. Обаче производителите на бонбони за гърло са завъртели обвивките на погрешната страна и са трудни за отваряне. Започва въртенето на другата страна...
 
В този момент пристигат хора, закъснели са. Започва се ръкуване наляво и надясно, което прекъсва онези, които вече се покланят на своя Спасител. Побутват човека пред тях да се отмести малко, за да минат. Отвън пък са застанали хората, които пият енергийни напитки. Очевидно фактът, че Бог е дошъл специално заради тях, не е от значение. Те имат по-важни разговори. Чакат да свърши хвалението, за да се шмугнат и да се настанят. Заговарят се с все още пристигащите. Докато са в храма на Бога. Пред самия Му престол. Толкова са велики, че не забелязват Създателя на вселената. Този, Чието подножие е земята, Е незабележим и неважен за тях. 
 
Едни пеят, защото харесват песните. Други, защото обичат да пеят. Трети, защото обичат да ги виждат, че пеят... 
 
Толкова ли ни е трудно да почитаме Бог? Толкова ли ни е трудно да сме дисциплинирани в Неговото присъствие? Толкова ли е тежко да си точен за Него? Нима жертвата Му нищо не означава за нас? И пролятата кръв на Исус за нас е нищо съществено? Толкова ли сме важни, че не зачитаме чувствата на най-нежния и добър приятел, когото някога сме имали, че си си позволяваме да ги тъпчем с безмерното си его? Толкова ли ни е трудно да се смирим за половин час? Петнайсет минути? Двайсет? Ние ли умряхме за Него? 
 
Благодарна съм на Исус, че имаше куража, любовта, дисциплината да издържи всичко, на което се подложи Сам, за да можем ние да бъдем спасени. За да можем сега да се хвалим с вечния живот, който ни е подарил. Много пъти съм се питала: „Ами, ако Исус беше закъснял за Своето разпъване? Ами, ако беше махнал с ръка и беше казал: "Защо да умирам за тези неблагодарни хора?! За какво? Те не ме почитат. Пеят с устата си, защото обичат похвалата на хората. Не пеят, защото обичат Мен. Е, да, има две – три хиляди, които наистина ме обичат, ама струва ли си да умирам само за толкова?"
 
Слава Богу, милостта Му е много по-велика и безкрайна. Нова всяка сутрин. Нова. За това сега можем да стоим пред Него. 
Има една песен, която винаги ме смирява. Ето какво се пее в нея:
 
"Това не е представление, Господи.
Моля се да е поклонение.
Не мога да си позволя празни думи. 
Не преследвам чувства и не пея за това.
Ти Си причината за моята песен. 
Искам да пея само ако пея с всичко в мен.
Само ако хваля Теб, Царю мой."
 
Не мога да си представя, че ще правя всичко това само за да вдигам шум, когато всичко, което искам, е да издигам моя Спасител. Той не очаква да съм перфектна.  Просто иска вниманието на моята душа и за това всичко, което имам в сърцето си, го давам на Него. 
 
Искам песента ми да звучи повече от един момент. Ще живея живот, пълен с искрено поклонение. И, ако съм тук, за да пея, тогава ще пея с цел. Да Му се покланям. 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg