Четири пречки за нашите молитви

Молитвеният живот на християнина е сериозна основа за неговото духовно израстване и благоденствие. Без молитва не се е новородил нито един човек. За молитвата говори Самият Христос,  като ни осигурява молитвен модел. В своето послание до ефесяните апостол Павел коментира, че молитвата е част от всеоръжието на християнина, който не воюва срещу плът и кръв, а срещу духовната действителност, която не е видима, но въпреки това е реална.

От житейския опит сме наясно, че не всички наши молитви получават незабавен утвърдителен отговор. Някои отговори се бавят с години, а други изискват толкова време, че отговорите може да дойдат чак след като сме преминали от тази земя.

Християните често си здават въпроса кои са причините да не получават отговор на молитвите си, макар да се молят усърдно и да намират обещания в Библията, които да им дават основание да се надяват на божествен отговор.

По-долу изброяваме четири често срещани препятствия или причини, които може да спъват молитвения ни живот или да спират духовните благословения от небето, които очакваме в живота си.

1. Връзката с Бога. Сам Христос казва, че Бог е любящ Баща и не би отказал добри неща на Своите деца. Когато говори за този аспект на молитвата, обаче, Той има предвид Светия Дух. Апостол Йоан добавя в своето първо послание, че "ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша" (1 Йоан 5:14). Предполага се, че да искаме неща по Божията воля, трябва добре да Го познаваме и всъщност да просим от Него неща, които биха Му били угодни и биха Го прославили. Тогава стои въпросът: Можем ли да очакваме отговори от Бога за нашите изисквания или очаквания, ако нямаме синовна връзка с Него и не сме дошли при кръста с покаяние и желание за промяна? Той длъжен ли е да ни отговаря? 
2. Съзнателен грях. Грехът, който повярвалите хора съзнателно вършат е втората основна пречка, която затруднява отговорите на нашите молитви. Псалм 66:18 ясно предупреждава: "Ако бих гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал." Едно нещо е да съгрешим неоволно или да се огънем, да паднем, правейки компромис под товара на обстоятелствата и съвсем друго, да живеем в съзнателен грях, който Божието слово открито осъжда. Отново в своето първо послание Йоан съветва и предупреждава едновременно, че, който живее в грях, не го е видял, нито Го е познал.
3. Себичност. Този грях много често остава неосъзнат, особено когато се касае за служение на Бога. Задаваме ли си въпроса с какви мотиви се втурваме в дадена "работа за Бога". Дали искаме да прославим и изтъкнем себе си, и сме водени от плътска енергия, която скоро се изпарява и с годините намалява, или наистина Бог ни е призовал в нелеката служба, която може да има най-различни проявления. Обикновено доказателството за несебично служение е смирението и желанието на човека да остане в сянка или да не приписва на себе си заслугите за дадени успехи, особено ако е свързано с хора.
4. Непростителност. Идеята за прошката неслучайно е заложена в Господната молитва. Там тя е условие за нашата собствена прошка. Не трябва да забравяме, че нашите чувства могат да замъглят реалната представа на нашето съзнание за духовното ни състояние, в което се намираме. Имаме ли омраза в сърцата към хора, които са ни наскърбили? Държим ли огорчение и неприязън? Простили ли сме в действителност или само на теория? Какви чувства се появяват в сърцата ни при вида на хората, които са ни онеправдали. Ако не сме го направили, не трябва да се изненадваме, ако не получаваме отговори на молитвите си.

Молитвата е оръжие, което християнинът не трябва да изпуска от ръка. Тя ще бъде ефективна, когато сме се обърнали към Източника на живота с очистени сърца и съвест, със синовна обич към Бога, който е не само наш Спасител, но и Баща, Приятел, Изцелител и Прибежище. Той ни очаква по всяко време. Неговият престол винаги е на разположение. Остава ние като Негови деца да се възползваме от привилегията да Го призоваваме, а Той ни е обещал Своята благовременна помощ.

Източник: Charisma News