Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Човешкото безсилие и Божията вярност

Main Pic
Публикувана: 14.10.2018
Автор: Петра Додова
Прочетена: 2046
Коментари: 0
Еремия пише следното за Божията вярност: „Обаче това си и наумявам, поради което имам и надежда: че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка заран: голяма е Твоята вярност” Плач Ер. 3:21-23.
 
Библията ни казва, че каквото мислим в сърцата си, това сме самите ние. Приемаме Господ Исус Христос с вяра в сърцата си. Това е нашата лична опитност с Него. Начало на една промяна в мисленето ни, която се развива до края на живота ни тук. Римляни 12:2 ни учи да не се съобразяваме вече със старото ни мислене (начинът, по който гледаме на света и живота си в него, интересите и целите, които си поставяме и развиваме). Защо да не се съобразяваме с ценностите на света? Старите мисли ни отвеждат в старите навици и живот, вън от общението ни с личността на Светия Дух. Негативните мисли раждат негативни чувства. Така неволно или самоволно се отделяме от Източника на новия живот в нас.
 
Преди 12 години се сблъсках с много тежки проблеми в собственото ми семейство. В книгата Йов четем как сатана отне най-скъпото притежание на Йов – собствените му деца. Далеч съм от мисълта да съпоставям страданието на този праведник с моите собствени. Използвам тази аналогия само като пример. Вероятно, както Йов, така и ние като родители, влагаме много от собствените си сили и живот, за да отгледаме децата си. Затова можем да разберем и признаем чувствата си на дълбока болка, когато те преминават през тежки житейски уроци.
 
Внезапно врагът се докосна до психическия и физическия живот на първородната ми дъщеря. Страданието изтощи и нейните, и моите сили. Стресът  доведе до  пълно душевно и физическо изтощение. Получих тромбофлебит, наложи се спешна операция и изваждане на главна вена от крака ми. Две седмици след операцията голяма част от косата ми опада, после опадаха и всичките нокти на ръцете ми. Беше тежък период на търсене, бавно и мъчително проумяване причината за състоянието ми. Подобно на Йов си задавах мъчителни въпроси, правех непрестанни анализи на живота си и накрая, сломена от умора, се обръщах към моя Господ с въпроса: "Защо?"  Познаваме ли този въпрос? Неусетно бях изместила фокуса в живота си: вместо да търся сила и мъдрост от Него, подведена от чувствата си, взех инициативата в собствените си ръце. Болката от тежката реалност ме предизвика да реагирам спонтанно, водена от чувства на страх, вместо да предам целия си товар на Господа.
 
Месец след операцията и опадане на косата и ноктите на ръцете ми, при наложило се изследване, откриха ракови клетки в тялото ми. Бог допусна болезнен начин, за да ме върне при Себе Си. Проумях  нуждата да разчитам единствено на Неговата намеса. Извиках към Него с цяло сърце. Верният Бог не забави отговора Си. Макар да ни говори винаги, отпадналата ни душа не чува така ясно тихия Му глас. След три месеца предстоеше контролен преглед за раковите клетки. В навечерието на изследването в молитва възложих целия си товар на Него. Бях готова да приема всичко от Неговата ръка, дори и рака, защото знаех, че Той ще ме отведе при Себе Си, в така жадувания от мен небесен дом. В душата ми се възцари мир и тишина. 
 
Станах от молитва, за да продължа с рутинното си ежедневие. Не след дълго, в мислите ми изплува спокойният ясен глас на Бога. Той отчетливо повтаряше и преповтаряше в ума ми: ”А още и плътта ми ще пребивава в увереност”. Познат стих, но не знаех  къде се намира в Библията. Потърсих в Конкорданса и го намерих  в  Псалм 16:9. Псалм на радостта и силната ни, непоколебима увереност в Божията неизменна подкрепа. Думите на Бога ми даваха предварителна увереност в пълното ми изцеление. Приех стиха като лично обещание за мен.
     
Псалм 16 обяснява причината да сме радостни, да хвалим, славословим Бога за Неговата вярност, независимо от обстоятелствата. Прегледът на другия ден доказа Божието лично обещание към мен. Нямаше следа от раковите клетки. Затова днес прославям верността Му в живота ми пред вас. Сигурно има още работа за мен тук,  преди да се върна при Него. Йов преживя Божията вярност в живота си и отговори на тази вярност: „ Бях слушал за Теб с ушите си (т.е. познавах Те бегло, Господи), но сега окото ми те вижда”  Йов 42:5. Така Йов лично опита и преживя Божията вярност.
 
Когато внезапно животът ни поднесе изненади, единственият верен път е да продължим да се облягаме на нашия Господ. Вместо да оставяме мисли на тревога и съмнения да ни отделят от Него, нека  си спомним словото Му и се покорим на обещанията Му да ни преведе  през всяка „мрачна долина”. Словото Му е изпитано, вярно и вечно. Земята и небето ще преминат, а с тях и всички бързо променящи се добри, или зли обстоятелства, но Словото на Бога остава завинаги. Във Филипяни 4:8  Павел  увещава окованите не в железни, а в духовните окови на страха и колебанието християни, да се радват. Как? Чрез положителни мисли, гледайки на Христос: „Най-после, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е любезно, което е благодатно – ако има нещо добродетелнои похвално – това зачитайте”.
 
Понякога ние сме неверни, но Той остава Верен! Прославям Верния Господ, изпитана помощ в зъл ден! „Господ е мой дял на душата ми, затова ще се надявам на Него”. Плач Ер. 3:24.
 
Всеки човек ще премине през отреденото и крайно състояние на своето тяло: смъртта. „Определено е на човеците да умрат и след това настава съд” Евр. 9:27. Бог, обаче, не пропилява болките, страданията и сълзите ни. Тъкмо в процеса на нашето страдание Той ни среща с живата надежда за един свят без болка – вечния свят! Отнема ни неща, които се клатят, за да ни въведе в тайната на непоклатимите притежания. Той ги е приготвил за нас. Едва в процеса на преминаване през страданието, а не по-рано, Той милостиво и нежно открехва завесата към вечния ни дом. Не повече отколкото можем да понесем в слабата си плът. Тогава мисъл от Словото Му просто добива реалност и става понятна за нас. Оживява. Той ни дава думи и духовно зрение, за да я осмислим, както никога досега. Надеждата ни извисява към Престола Му и сияйната светлина от славното Му лице отмива спомена за болките и скърбите ни.
 
Така Господ ни подготвя за срещата със Себе Си и новия свят. Приготвя ни за неща, които не могат да се опишат, обяснят и носят само слаб смислов еквивалент на „блаженства”. Скръбта с надежда ни помага да погледнем на страданието от Божия гледна точка, трансформира  скръбта ни в желание да сме по-близо до сърцето Му. Така, почивайки в Неговата вярност, растем в надеждата! Никой не може да ни отнеме нашето небесно обиталище, дори ако се развали земният ни дом. „Защото знаем, че, ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имамо от Бога здание на небесата, дом нерокътворен, вечен” (2 Кор.5:1).
 
Тази надежда е нашата опора и пристан всред обстоятелствата на този живот. Тя ни предизвиква да погледнем на живота си от перспективата на вечността!
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg