начало > Библия > Матей - бирникът, който стана писател

Матей - бирникът, който стана писател

Публикувана: 16.11.2018
Автор: п-р Ангел Петков, докторант на БФ на СУ
Прочетена: 2102
Коментари: 0

Сподели

Евангелистът Лука съобщава в началото на своя разказ, че много хора са предприели да пишат повести за живота и делото на Исус Христос на земята. Това показва, че в средата на 1 век е имало много творби, претендиращи, че отразяват истинската история на земния живот на Господа. Възможно е някои от тези творби да са точни и верни по отношение на истинността на описанията, но това не е достатъчно да бъдат част от канона на Божието Слово. Измежду всички писания, само четири получиха тази привилегия. Едно от тях е повестта на Матей, която бележи началото на Писанията на канона на Новия Завет.

След като писаното от Матей намира място сред боговдъхновените писания, следва, че човекът, който е бил употребен, за да бъде написана тази повест, заслужава внимание. За него се знае малко. Самият той в евангелието си е много лаконичен. Казва само, че Исус го среща на брега на Тивериадското езеро и го призовава. Матей веднага откликва на този призив, изоставя всичко и тръгва след Него, ставайки част от Дванадесетте апостоли на Господ Исус Христос. Това лаконично описание може да ни даде много ценни уроци.

Събирачите на данъци, или, както са наречени в Новия завет "бирници", не се ползвали с уважение от народа. И не без основание – те били главното оръжие на властниците, чрез което държали хората в страх и подчинение. Императорът нямал възможност сам да обхване огромната територия на Римската империя. За това той назначавал и овластявал хора, които се ползвали с авторитет сред населението. Те отговаряли за изпълнение на решенията му, в това число и събирането на данъците. Веднъж в годината той ги събирал при себе си, за да им обяви решението си. Те нямали никакво право на избор – нямали механизъм за намаляване на данъка. Но имали възможността да направят така, че те да платят по-малко. Това ставало чрез манипулации с имотите, но най-вече с натоварване на обикновените хора с повече данъчна тежест. За да съберат данъците те назначавали свои подизпълнители, наричани куриалии, които получавали неограничена власт и възможности да съберат данъка. Именно това били бирниците – обикновени хора от народа, които имали властта дори да смъкнат кожата от гърба на бедните селяни, но да доставят на управника исканата сума. Тези хора са всявали страх и ужас, когато се появявали в някое малко селце.

Матей по всяка вероятност е бил именно такъв човек. Когато Исус го призовава, животът му коренно се променя. Той става един от Неговите апостоли, които са в основата на създаването на Църквата. Но най-голямото негово деяние е написването на каноничната повест, която познаваме като Евангелието на Матея. В това евангелие Исус е представен като Месията, Божият Помазаник. Човекът, свикнал да се покорява на жестокия Ирод Антипа, вижда в лицето на благия Исус от Назарет истинският Цар. Може би е бил отвратен от жестокостта на империята и в призива на Господа той вижда възможност да започне нещо ново. Какво е видял Исус в сърцето му не е казано, но може би бирникът Матей е бил дълбоко отегчен от жестокостите, които системата го принуждавала да извършва над неговите събратя. Очевидно е бил готов да захвърли всичко, да се откаже от властта и привилегиите, които е имал, за да поеме по един труден път.

От друга страна, Исус не му държи сметка за миналото. Той директно му казва да тръгне след него. И макар хората да не виждат нищо повече от един бирник, Господ в Своето всезнание е прозрял, че този човек е в състояние да направи един дълбок богословски анализ на Неговия живот и по един брилянтен начин да покаже, че Той е Царят на Израел, обещан в Стария Завет.

Впечатляваща е готовността, с която Матей взима най-важното решение в живота си. Решение, което от мразения бирник го превръща в автора на първото Евангелие в Новия Завет. И дори Матей да не знае, че неговото име две хиляди години по-късно ще се споменава с нещо важно и значимо, Исус вижда всичко, вижда Неговите дарби и заложби, вижда, че мястото му не е сред бирниците, и го поставя там, където той успява да реализира истинските си способности.

И тук, въпросът, който стои пред нас днес е, готови ли сме като Матей да изоставим мястото си на лукс и удобство и да последваме Исус? Ако имаме тази готовност, Той вижда в сърцата ни и ни изпраща там, където чрез нас да извърши велики дела.

Сподели: