Ние, евангелските християни обичаме да казваме, че сме различни. Различни от другите традиционни и нетрадиционни религии. Казваме на другите, че разликата е много съществена. Вярващите от другите религии търсят собствен път до Бога: придържат се към ритуали, обреди и обичаи безмислени жертви на мъртви богове (идоли). Ние пък сме дарени с живата вяра в Единствения триединен Бог, умрял за греховете ни и възкръснал за оправданието ни в лицето на Сина Си – нашият Господ Иисус Христос.
Той говори и днес! Възкресението Му е безусловно и неотменимо! Никой не може да ни попречи още тук, в телата си да предвкусваме частички небесна радост в това общуване. Освен ако самите ние не се отделим от Него. Стремим се да Му предаваме товари, които не можем да носим сами. Често това са проверките на разума ни, самосъжаленията, малодушието пред омразата на света. Увлечени и залутани в житейски битки, понякога неусетно се отделяме от Него. Той замлъква. Все пак не ни оставя дълго в нашата обърканост и болка. Богът, говорещ на Авраам престана да му говори в Египет. Египет – като символ на света и греха. Не чуваме известно време Божия глас. Разговаряме с Него вяло и инертно. Сигнал да спрем и се замислим. Време на проверка. Нещо чуждо ли се е прокраднало между нас и Него? Кой, или какво е помрачило това така скъпо общуване? Някой или нещо е отнело господството Му в нашето сърце?
Той е ревнив Бог и не отстъпва първото си място в нас на никого. Няма да пожали и средства, често с неочаквани обстоятелства, за да ни върне при Себе Си. Този, Който е „същият вчера, днес и завинаги” говори ясно и днес. В трудностите на деня гласът Му не е тръбен, или като „шума на много води”, а тих и нежен, но ясен и понятен за съкрушеното сърце. Словото Му идва не с гръм и светкавици, нито сред горяща къпина, а призори и неусетно – като утро след дълга нощ. „Росата” на думите Му измива и най-тъмните кътчета на сърцето и ражда в нас надеждата, че наистина „животът ни е скрит с Христос в Бога” и, че „никой не може да ни грабне от ръката Му”. Синаповото зрънце на вярата ни се изгубва в океана на безкрайната Му вярност. „Ако ние сме неверни – Той верен остава”!
Преди десет години претърпях напълно сполучлива операция с отличен следоперативен период. На петдесетия ден от операцията бях повалена от силна жълтеница. Изследванията показаха, че имам най-тежкия вид хепатит: хепатит „С” – болестта на наркоманите, спин-болните, заразените при кръвопреливане, при ползване на нестерилни спринцовки, или нестерилен операционен инструментариум. Инкубационният период на вируса е около петдесет дни. Произходът на заразата беше неоспорим: заразена при операцията! Ураганът на болестта ме свръхлетя без предупреждение. Всеки
от нас се е сблъсквал с внезапните „изненади” на живота, с обърканите чувства на смут от въпроси без отговори; тихи уморени молитви, потъване в тъгата на безизходността, чувството за изоставеност и безнадеждност. Болката и мъката изострят духовните ни сетива, подобно на мегафон, чрез който ясно долавяме Божият глас.
В търсене на човешка помощ, хаосът и преобладаващият цинизъм в медицинското обслужване ме нараняваха ден след ден. „Известен” консултант и професор в областта на хепатита подхвърли: ”Интерферонът не всеки го понася, особено на твоята възраст. Нали си на 56г.? Е, и без това ти остават около десет, максимум 15 г. живот! Поне знаеш, че ще умреш от цироза!” Човешката перспектива беше: преодоляване на острия стадий при рутинно лечение - жълтеницата преминава за около месец. След това просто няма лечение! Чакаш да изминат шест месеца. Защо? Защото тогава хепатита става хроничен. По данни от интернет източник разбрах, че едва 30% от заразените в хронична фаза успяват да се излекуват с интерферон. Много от болните се отказват. Интерферонът дава много тежки симптоми и странични ефекти, повлиява се съвсем субективно и индивидуално. Проучих пътя, който трябва да измина. На шестия месец от откриване на хепатита те регистрират като хронично болен. Започва битката със „Здравна каса” за протоколи. С тях ти отпускат лечението с интерферон. Тук вече пътят се затваря: за интерферон чакат около 60% от заразените с хепатит”С” в България, включително спин-болните и наркоманите. Както винаги, бюджетът на „Касата” е малък. Записваш се в безбройния списък на пострадалите, после чакаш от половин до една година реда си. Когато ти дойде реда можеш да получиш и отказ, поради изчерпани средства на „Касата.” Това е обичайно срещащото се явление, в което болният е хвърлен в отчаяние и безизходност!
Мъчителните обстоятелства ме хвърлиха направо в обятията на моя Господ. С последните си сили извиках: „Господи! Ти!” „И призови Ме в ден на напаст, и Аз ще те избавя, и Ти ще Ме прославиш” (Пс. 50: 15). „В деня на скръбта си ще Те призова, защото Ти ще ме послушаш” (Пс 86: 7). Време на размисъл и молитви, в търсене на промяната, която Той очакваше от мен. На първата седмица от болестта жълтеницата напълно изчезна, при все че обичайно отшумява от четиринадесетия ден до един месец. На осмия ден от болестта в ранната тиха утрин Господ изпълни сърцето ми с песента: ”Има отворени врата”. После чух ясния Му глас: "Аз съм Господ, Който те изцелявам! " Намерих стиха в Конкорданса: Изх. 15:26: „Ако прилежно слушаш гласа на Господа, твоя Бог и вършиш това, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните, защото Аз съм Гос- под, Който те изцелявам! ”. Глаголът е в сегашно продължително време.
Трябваше ми време за размисъл и молитва. Скъпо за мен време на осъзнаване, изповед и после мир в сърцето. Верният не се забави! На двадесетия ден от заболяването тихият Му нежен глас като утринна роса отново освежи душата ми: „Беззаконието ти се отне! ”. Конкордансът ми показа книгата на Исайя 6:7: „И Господ като допря въглена до устата му, рече: „Ето това се допря до устните ти и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви”. Знаех, че съм излекувана от хепатита! Трябваше обаче, «по етапния ред», да чакам шест месеца, за да бъда причислена към хронично болните от хепатит „С”. Едва тогава можех да направя скъпия тест за проверка на вирус „С”, който се поемаше от „Касата”. Господ изработваше в мен търпението, от което се нуждая толкова много. Чаках времето, определено за контролни изследвания. Когато се изнервях, поглеждах към Кръста на моя Спасител, а после – към Прославения Цар и душата ми се смиряваше в очакване. Пет месеца носех мир в сърцето си и пазех чудната тайна на изцелението. Споделях с невярващите си близки (много разтревожени за мен!) плахата си увереност, че съм здрава, че Господ ми е дал лично слово за изцеление. Както и очаквах, не ме разбираха, не вярваха в изцелението ми. Понякога бях атакувана с мъчителни въпроси и съмнения, породени от различни идващи обстоятелства.
Въпреки тези колебания, Божият мир не ме напусна никога. Верни братя и сестри, послушни на Господа и чувствителни към нуждата ми, се застъпиха за мен в молитвите си. Благодаря за верността и съчувствието им! Помогнаха ми да съзная, че не съм сама, а съм част от Христовото тяло, през което реално протича Неговата любов! Нали Той ни подари едни на други, за да сме в Духа и да носим теготите си взаимно? Съпричастни и свързани в Неговата неуморна любов! На 16 август 2008 година получих дългоочаквания резултат. Да, нямаше и следа от вируса!! Държах в ръцете си бележките с тежките показатели в изследванията преди шест месеца; най-отгоре поставих и крайния резултат! Тялото ми беше чисто, а още повече душата, определена да мине през този катарзис! Неусетно сърцето ми запя рефрен от позната песен: „Вий, които сте в беда, гледайте на Христа, Той с любов ще ви държи над бурните вълни! ”
Изцелението Му не е самоцелно. По пътя на физическото изцеление узряваме и за духовната промяна, която Той подготвя в нас. Дали бих чула ясния глас на моя Спасител, ако всичко в мен беше рутинно и равно? В този мъчителен период ясно осъзнах, че Той търси промяна в мен по отношение на две неща. На многократно задавания от мен въпрос: ”Как да Те прославя?”, едва сега чух поразително контрастиращия с обстоятелствата, в които се намирах, Негов отговор: „Бъди безгрижна! Издигни радостта си в Мен над всичко останало! Така ще Ме прославиш!“
Да, святият Му огън ще изгори всички примеси в нас! За да се яви радостта, тъкмо в трудните обстоятелства. Радост, плод на Неговия характер! Той не пропилява болките и скърбите ни! И всред тях ни говори с любов! На Единственият, способен да смълчава бурите в сърцето ми отдавам благодарност, слава и хвала!!! „Господи, Боже мой, извиках към Тебе, и Ти си ме изцелил! ” Псалм 30: 2.
Да! „Бог ни е прибежище и сила, винаги изпитана помощ в беди!” Псалм 46: 1.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите