Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато Бог проговори отново

Main Pic
Публикувана: 16.12.2018
Автор: п-р Тодор Зарев
Прочетена: 2708
Коментари: 0
Бог мълчеше в продължение на 400 години. Неговият избран народ беше под чужда власт. Храмът обаче действаше и Господ в Своя суверенен избор реши да изпрати вестителя Си до един свещеник. Името на свещеника беше Захарий, а то означава „Бог си е спомнил“. Бог забравя единствено греховете, които е простил, но винаги изпълнява онова, което е обещал. Защо след мълчание от 400 години, Бог реши да се открие на свещеник? Не само за да изпълни обещанието, но и за да покаже, че там, където свършат човешките възможности, започват чудесата.
 
Когато Господ даде постановления на Мойсей, Божият избран водач написа в Закона специалните разпоредби, които всеки свещеник трябваше да спазва. Свещениците бяха избрани, за да стоят между Бога и хората. Те трябваше да се застъпват в молитва и да принасят жертви на благодарност и примирение. Когато Бог се яви на Синай, народът сам пожела да има посредници. Свещеникът трябваше да бъде родом от дома на Аарон. Жените на свещениците също трябваше да бъдат от този род.
 
Когато Бог проговори отново, неговият пратеник архангел Гавраил беше изпратен да прогласи добра вест за едно невъзможно, макар и естествено зачатие. Елисавета и Захарий бяха праведни пред Бога. Те изпълняваха всички заповеди, а това беше най-доброто за всяко старозаветно семейство. Никой от нас не е безгрешен, но всички можем да се стараем да бъдем непорочни. Защо тогава тези праведни хора трябваше с години да имат такъв непреодолим проблем? Те бяха към края на службата си. Какво ги очакваше освен забрава, след като нямаха потомство, което да продължи рода им? Нима в Писанията не се казва, че „награда от Господа е плодът на утробата?" (Пс.127:3). Захарий и Елисавета нямаха дете, а бяха в напреднала възраст. Да нямаш дете в Израил означаваше да си лишен от основно и значимо благословение. Да не забравяме, обаче, че Господ дава деца и на праведни, и на неправедни. Това семейство от непорочни хора нямаше деца, но какво имаше? Беше им поверена служба от Бога и Неговото благоволение. Това ни говори, че макар да служим на Бога, възможно е да имаме проблеми, и хората да ни укоряват. В очите на хората Елисавета беше виновна, но обвинението не пречи да си праведен пред Бога. Захарий и Елисавета имаха служение, макар да бяха лишени от земната награда – деца. 
 
Когато човешките възможности свършат, Бог започва да работи. Захарий и Елисавета бяха безплодни, което беше невъзможен проблем за хората, но възможност за Бога. Кога проговори Господ? Докато Захарий служеше пред Него, макар и да не Го виждаше. Светилището, където беше влязъл, за да кади, беше изпълнено със символи за Божието присъствие и Неговите дела. Дали беше случайно, че по жребий влезе в светилището? Нима не е вярно, че жребият се хвърля в скута, но решението е от Господа? (Притчи 16:33). Господ върши Своята воля и за Него няма невъзможно нещо. 
 
Елисавета и Захарий се бяха молили много дълго, но Гавраил дойде в точно определен от Бога момент с думите: „Твоята молитва е чута“. Кога беше чута? Когато Господ не ми дава, каквото искам, пак ли е чул молбата ми? Нашият проблем е, че не можем да оценим времето. Мислим си, че времето минава, а не виждаме нещо да се случва. Елисавета знаеше Писанията. Знаеше за Сара, но сигурно си мислеше, че е било твърде отдавна. Може да се е питала дали Бог ще подейства, както някога? Ревека трябваше да чака 20 години. Майката на Самсон също чака дълго, както и майката на Самуил. 
 
Свещеникът можеше да влезе в светилището само веднъж годишно, със специална дреха, но с боси нозе, за да помни, че човекът е направен от земята, стои пред светия Бог и в земята ще се върне. В светилището нямаше прозорец, но имаше олтар, светилник със 7 светила и маса с хлябове, направени от най-чисто брашно. Те трябваше да се ядат само от свещениците. Какво правеше хлябът там? Трябваше да напомня, че Божията грижа за Неговия народ е неизменна и никога не престава. Тамянът не трябваше да се използва за нищо друго, само за олтара. Той беше специално за Бога, наред с останалите жертви, изисквания и ограничения, наложени за свещениците. Днес Господ не иска жертви, а само да повярваш в Христос, който е живият Хляб, слязъл от небето. Иска теб и мен, очаква нашите молитви, отправени само и единствено към Него, подобно на специалния тамян.
 
Архангел Гавраил се появи тихо, отдясно на кадилния олтар, както стои и отдясно на небесния престол в очакване на Божите заповеди. Хората отвън се молеха в очакване на свещеника. Тогава Господ почна да говори, защото предстоеше да дойде Неговият син, а преди това пророкът, който щеше да приготви пътя за Него. Ангелът дойде с добра вест, да даде бъдеще и надежда. От описанията в Библията знаем, че архангелът е мощно създание, което предизвиква страх. Неслучайно Гавраил се появи на мястото, където Захарий служеше на Бога. А къде е това място сега, след като няма храм? Не знаете ли, че вие сте храм на Светия Дух? Повече от всичко пазете сърцето си. Много е важно какво има вътре в нас. Не свещеникът е най-важен в храма, а Божието присъствие. Бог изпраща вестител, когато времето се изпълни. Защо Захарий се уплаши? В него имаше грях, защото няма безгрешен човек, дори и да се нарича свещеник. Първата среща с Бога поражда страх. Никой да не си мисли, че ще е весел, когато за първи път се срещне с Бога. В този страх обаче Той те води към Себе Си, за покаяние и надежда, с ново бъдеще. Ако останеш при Него, ще те обнови и ще те направи праведен чрез вяра.
 
Първите думи на Бога чрез ангела са: „Не бой се! Твоята молитва е чута. Ще ти се роди син, ще го наречеш Йоан. Ще ти бъде за радост и веселие. Мнозина ще се зарадват за неговото раждане, велик пред Господа. Ще бъде изпълнен със Светия Дух от майчината утроба, в духа и силата на Илия, да приготви пред Господа благоразположен народ“ (Лука 1:13-17). Това беше едно благословено пророчество, но Захарий се усъмни, макар че беше праведен. Чудеше се как ще стане това? Имаше нужда от белег, от сигурност. Знаеше, че когато каже на хората, ще му се присмеят. Захарий се притесни, че е стар и няма да му повярват. Какво научаваме от него тук - молиш се, служиш, чакаш, а когато получиш отговор, вече си забравил и не вярваш.
 
Захарий поиска белег и го получи: „Ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, в който ще се сбъдне това“ (Лука 1:20). Каква е поуката за нас? Внимавай какво слушаш и говориш? Дали е свързано с грях и неправда? Проклятие да не излиза от устата, защото ще отговаряме за всяка дума. Когато човек говори, Господ записва. Предстои наказание или награда. Наказание ли искаш или благословение? В Псалм 116:10 четем: „Аз повярвах, затова говорих!“ Захарий излезе от храма. Хората чакаха свещеникът да ги благослови, но той мълчеше. Когато не вярваш, ще говориш ли? Лесно ли е да говориш Божите думи? Който не е говорил, той не знае колко голяма е отговорността. Ние вярваме ли, че Бог ще отговори на Своето време? Божието време не е човешкото време. Може и на 80 години да си по-силен от всички млади, защото силата е от Бога. Свещениците се хранеха с еднообразна храна – варено месо и хляб, никакво спиртно питие. Коя е нашата храна? Божието слово омръзва ли? Ако ти е омръзнало, нямаш връзка с Него. Грях е всяко нещо, което разрушава тялото ти.
 
Хората разбраха, че Захарий е имал видение в храма, понеже правеше знаци. Немотата не му попречи да продължи службата си в храма. Когато си отиде у дома, пророчеството се сбъдна, а Елисавета се криеше 5 месеца, след което прослави Господа с думите: „Така ми стори Господ... погледна милостиво“ (Лука 1:25). Защо се криеше толкова дълго? Сигурно очакваше признаците на живота, за да е напълно уверена. Чакаше бебето да започне да се движи в нея. Мъжът ѝ се беше усъмнил, а те бяха едно, но Захарий носеше отговорността. Нещата, които мъжът прави, може да служат за благословение на цялото семейство или да го лишат от него. Думите на Елисавета са благослов, благодарност и хваление. Човек, който вярва, хвали Господа. Който не вярва, е глух и ням. По това се различават истинските от фалшивите. Божите деца хвалят Господа. Бог не ражда глухи и неми деца. Неговите деца говорят, но и слушат, покорни са, смиряват се. Не си ли кротък и смирен, няма откъде да вземеш кротост и смирение, те са от Христос. Напразно се опитваме да изглеждаме добри пред хората, като крием делата и мислите си.
 
Господ изпълни обещанието, дадено чрез Гавраил. Господ подари син на свещеника Захария. Бащата трябваше да му даде името Йоан, което означава „благодатен е Господ“. Господ дава милост на онези, които Го търсят заради Господ Исус Христос. „Между родените от жена, няма по-голям от Йоан Кръстител, но роденият в Божието царство, е по-голям от него“ (Лука 7:28). Какво означава това? Днес Божията воля е всички родени от Него да прогласявят Благата вест. Не е нужно да си евреин и от Аароновия дом, за да принасяш жертви и да ходатайстваш. Днес Бог има деца по целия свят, от всички раси, народи и езици, които са запечатани със Светия Дух, живеещ в тях.
 
Божие наследство са децата и награда е плодът на утробата. Защо Господ дава децата? За да ги научим да се боят от Бога. Не само да ги облечем и задоволим с всичко. Създаваме ли деца с мисъл за себе си и надежда, че един ден ще се погрижат за нас? Който обича Бога, се надява на Бога. Господ иска да се надяваме на Него и до край да очакваме изпълнението на обещанията Му. Когато човешките възможности се изчерпат, Бог започва да говори. Чуваме ли Неговия глас днес? Готови ли сме да предадем думите Му на околните?
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg