Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Извади първо гредата от своето око!

Main Pic
Публикувана: 04.01.2019
Автор: п-р Теодор Опренов
Прочетена: 1984
Коментари: 0
Исус говори много за онези вярващи, в чийто живот липсва съдържание и които не са напоени с Божието слово, което да ги ръководи. В проповедта на планината Исус говори за един грях, който често не осъзнаваме. В Матей 7:1 Той заявява: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Това е един грях, който много лесно ни се отдава. Независимо какви битки водим в живота си, това е грях, в който лесно падаме. Осъзнавам за себе си, че съм склонен да осъждам, готов съм да критикувам. Имам силно развито чувство да оценявам делата на другите.
 
Исус говори на фарисеите, хора, които бяха професионалисти в това да осъждат другите. Когато правеха добро, искаха всички да ги видят. Когато другите съгрешаваха, фарисеите правеха всичко възможно да разтръбят чуждите грехове, а тяхната основна работа беше да ги изтъкнат. Дали не е време да обърнем внимание на този грях и да си дадем сметка дали не можем да бъдем обвинени в него? По дефиниция осъждането означава „укоряване, презиране, порицаване“. То е юридически термин, който включва идеята да завлечеш някого в съда, за да бъде призната вината му и да получи присъда.
 
Трябва да подчертаем, че Исус не иска да бъдем хора без мнение, тоест, "ниски като тревата", само защото Той очаква от нас да бъдем смирени. Христос очаква Неговите да бъдат кротки, но не и да нямат мнение. Как обаче да се опазим от греха на осъждането? В Матей 7:15 Христос предупреждава срещу лъжливите пророци, като пояснява, че можем да ги разпознаем чрез делата ми. В Матей 18 са дадени насоки как да поправиш брат си, а в Галатяни 6, апостол Павел съветва да коригираме братята и сестрите с кротък дух.
 
Трябва ли християните да са толерантни и какво означава това? Толерантността следва идеята: „Аз те уважавам, въпреки че по някои въпроси имаме разногласия“. В съвременното общество обаче сме изкривили идеята за толерантност. Толерантност означава ли, че сме длъжни да ръкопляскаме на хората около нас за греховното им поведение, защото не трябва да ги осъждаме? Как да разграничим двете неща? Според Исус какво означава да бъдеш толерантен? Означава ли ти да си вървиш натам, аз – насам, а само Бог да има право да ни съди? Нека разгледаме нещата на по-дълбоко ниво. Исус беше против духа на осъждане, затова нарича фарисеите – лицемери. Какво представлява осъждането?
 
  1.  Осъждането е коравосърдечие – Толкова си критичен към даден човек, че си готов да го убиеш в съдебната зала на сърцето си. Улавям се, че се настройвам срещу хора, които са критични към мен. Когато някой ме настъпи, изпитвам желание да му го върна. Някои съветват да се брои до 10, за да се уталожат чувствата. Според мен, ако аз броя до 10, обвиненията в сърцето ми ще станат още повече. Според думите на Павел в Римляни 7 глава, откривам в себе си един различен духовен закон. Въпреки че се владея в действия и в думи, в съдебната зала на сърцето си осъждам хората на смърт. Казвам си: „Няма да се занимавам с теб! Няма да говоря с теб! За мен ти си нищо!“ Наясно ли сме какво възпламенява нашата критика? Защо поставяме хората на съдебната скамейка? Кои неща ни пречат най-много? За себе си лично откривам, че съм най-критичен към хората, които са като мен. Забелязали ли сте, че всеки обвинява хора, които вършат нещата като него? Лекарите критикуват лекари. Строителите обвиняват други строители. Защо е така? Задаваме си въпроси от рода: „Защо другите успяват, а аз не? Значи са успели с измама. Не може другият да е по-добър от мен?!“ Задавам въпроса:  „Кое е най-голямата греда в живота ти, в твоето око?“ Препоръчвам ви, когато сте спокойни,  да седнете и да напишете кои неща ви дразнят у другите хора. Вярвам, че ще стигнем до откровението, че нещата, които най-много ни дразнят у другите хора, са същите онези неща, с които ние самите имаме проблеми. Ние трудно прощаваме на другите неща, които бързаме да простим на себе си. Обикновено сме склонни да осъждаме песъчинката в окото на другия, докато в моето око има цяла греда. В текста на Матей гръцката дума за „греда“ е „бикас“, което означава „биндерна града“, огромна талпа, свързваща всички подпорки на покрива. А сега нека да я  сравним с треската, която се забива с пръста и ти трябва игла и повече светлина, за да я извадиш. Често пъти се мъчим да извадим треската в окото на човека отсреща, а в нашето око има огромна греда. Исус нарече фарисеите „лицемери“, защото вътрешното им естество се различаваше от онова, което показваха отвън. Дали ние показваме коравината на сърцето си, когато осъждаме другите?
  2.  Осъждането е заразно – Помните Халев и Исус Навиев, нали? Те единствени бяха готови да вървят напред, докато останалите 10 съгледвачи, изпратени от Мойсей дойдоха с негативна оценка за Ханаанската земя. Оказа се, че техният негативизъм е заразен, дотолкова че от цяло едно поколение евреи, само 2 влязоха в Обещаната земя. Как така негативните неща се разпространяват толкова лесно? Една клюка бързо се разпространява със скоростта на светлината, докато добрите новини са малко и е нужно да има специална рубрика за тях. Не е ли странно, че същото се наблюдава и в църквите? Помислете си колко от молитвите, които чуваме и самите ние принасяме, са за благодарение и колко от тях са молитви за нужди? Кои са повече? Готови ли сме да се "заразим" със склонността да осъждаме другите, подобно на грипа? Имаме ли такава слабост? Защо лошите неща се помнят по-дълго? Едно от обясненията е, че са свързани с негативните чувства. Не ви ли прилича на играчката с  „йо-йо“ ефект? Обикновено ефектът се връща при теб. Затова в Матей 7:2 Исус предупреждава, че „с каквато мярка съдиш, така и ти ще бъдеш осъден. С каквато мярка мериш, така ще премерят и теб“. Българската поговорка в случая е: „Каквото повикало, такова се обадило.“ В Матей 6:14, Христос е категоричен: „Ако вие простите, и Бог ще ви прости. Ако вие не простите и на вас няма да бъде простено.“ Това са 2 страни на една и съща монета – Не съдете и простете!
  3. Осъждането ни осакатява и парализира – Осъждането е пълна противоположност на милостта. Защо сме склонни да губим усещането за Божията благост? Благостта е равнозначна на благодатта. Благодатта означава да не получиш, каквото заслужаваш. Благодатта не може да бъде заслужена. В осъждането няма милост. Христос ни съветва да бъдем милостиви, за да има и Бог милост към вас. В тази връзка авторът на Евреи 3:13 ни увещава да внимаваме, да не би „някой да се закорави чрез измамата на греха.“ В изследване на болестите на „нервна почва“, американският лекар, д-р Дейвид Финг тествал 10 хиляди души, с доказани проблеми „на нервна почва“. В заключение той обобщил, че при всички пациенти има една основна траектория, която можело да бъде проследена като "черна нишка". Всички участници в изследването били неизличими критикари, до такава степен, че действали като металотърсачи за грешките на другите. На практика това било прелюдия и към тяхното психическо разстройство.
 
Време е да си отбележим нещата, които осъждаме у околните и да се замислим за тях. Как решаваме противоречията? Обсъждаме ли ги? Знаем ли кое ни дразни и как да се отървем от него? Дали няма греда в очите ни, преди да търсим треската в окото на човека отсреща? Дали нямаме нужда да си напомним нещата от живота, които ни пречат да бъдем като Христос?
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg