Когато стане дума за нечий недостатък, един приятел философски отбелязва: „Такъв му/ѝ е характерът“. Мнозина трудно съжителстват един с друг поради „несходство в характерите”. Всички ние имаме „характери”, „носим си характерите”. Всъщност сме „определени характери”! Някой беше казал за семейните: „Ние се влюбваме в „личност”, а всъщност живеем с „характер”. В същото време, все по-често чуваме следните определения за настоящето: „Живеем в безхарактерно време, време на душевна мекушавост и липса на достойнство в характера“.
В Библията на два пъти се споменава думата „характер”, като и в двата случая става дума за хора, които са избрани за определено служение. Основното изискване е да са с „одобрен от всички характер” (Деяния 6:3; 12:2) Какво представлява характерът? В книгите по психология ще намерите следното определение: „Характерът е система от относително постоянни мотивиращи и други черти, които са изразени по специфичен начин в действието на индивида свързвайки го с другите и реагирайки им. Характерът представлява нещо като посредник между вътрешния свят (душата) на личността и външния свят (обществото).“
Ако опростим това определение за нас християните: „Характерът е външно отражение на вътрешно отношение. Истинският характер е вътрешна реакция, вследствие на връзката ни с Бога, към онова, което ни се случва.“ Всъщност „човек не се ражда с характер”, а има вроден темперамент. Характерът е нещо, което се изгражда и формира, променя и реформира през целия ни живот. В изграждането на характера играе роля темпераментът, но основното е вътрешната система на ценности и морал, която е базирана на душевната връзка на човека с Бога.
Ако трябва да напишете качества на характера, които искате да имате в себе си, да виждате в децата си, какво бихте записали? Една християнска общност направила изследване точно с този въпрос. За голяма изненада на учените, на едно от първите места, хората споделят: „Искам да съм по-дисциплиниран в живота си, да съм по-подреден.“ Аз самият бих поставил „дисциплината”, като едно от основните качества, които искам да притежавам.
Много често се плашим от думата „дисциплина“. Не обичаме дисциплината, не ни се иска да живеем в граници, особено, когато някой друг ни ги поставя. Често се чувстваме слаби, загубили вяра във възможностите си да бъдем дисциплинирани в най-важните области от живота. Причината е, че сме загубили повечето битки със себе си, когато е трябвало да покажем устойчивост по отношение на дисциплината.
Дисциплина е да вършиш онова, което трябва, за да може да правиш това, което искаш. Дисциплината е вършене на нещо, което ТРЯБВА да се прави. Дисциплината е отразяване на естеството на Бога, който притежава перфектен характер. Ако се стремим да бъдем по-близо до този идеал, би трябвало да търсим Неговата воля и да вършим това, което е правилно, което е необходимо, и което ТРЯБВА да бъде вършено.
Какво да кажем за втората част на определението: „това, което искам да върша“? Нима ако върша това, което ТРЯБВА да върша, ще мога да върша онова, което НА МЕН ми се иска да върша? Какво означава това? Когато ние преклоним колене пред Христос, Той влиза в живота ни. Той работи отвътре-навън. И когато това стане, човек разбира, че неговите желания и Божиите желания се свързват. Тогава нашите желания стават същите като желанията на Бога. И постепенно, това, което трябва да бъде вършено и онова, което искаме да вършим, стават едно и също нещо.
Нека да споменем и определението за „успеха”. Ако живеем по Божията воля, жънем безспорен успех. Успешните в духовно отношение хора са онези, чийто успех ще бъде потвърден, непреходен и вечен. Искаш ли да успееш? Живей по Божията воля! Ако искаме да бъдем хора, които живеят по Божията воля, трябва особено да наблегнем на дисциплината. Като се замисли човек за неуспеха, често това преживяване е свързано с извинения и оправдания.
Какво казваме обикновено:
-
В България никой не може да си намери добра работа.
-
Ако живеех в Америка, щеше да е съвсем друго.
-
В училище ни дават много домашни, затова не мога да се справя.
-
Колите ги правят страшно калпави, а улиците са дупка до дупка. Къде са онези качествени коли от 60-те години?
-
Днес хората се отчуждиха – не можеш да си намериш добри приятели.
-
Зъболекарите са много скъпи, никой не може да си ги позволи.
-
Не знам какво съдържат храните в супермаркетите, но съм заприличал на буренце.
-
Шефът ми е отвратителен, от никого не е доволен, пък и не ми плащат добре и без това. За какво да работи човек?
А не би ли трябвало да си признаем:
-
Не си свърших работата, защото се отплеснах във Фейсбук и защото нямам добра дисциплина в определяне на приоритетите.
-
Не се подготвих за изпита, защото ме мързи да уча.
-
Колата ми се счупи, защото предната гума продължи да трака 6 месеца, преди да ѝ обърна внимание.
-
Нямам приятели, защото не ми се чисти след тях, ако ги каня на гости.
-
Напълнял съм, защото не ми се правят упражнения и защото не се храня здравословно.
-
Зъбите ми са в окаяно състояние, защото ме мързи или ме е страх да отида на зъболекар.
-
Изгониха ме от работа, защото закъснявам често и просто не обичам да изпипвам нещата до край. Работя „през пръсти“.
-
Нямам пари, защото не ми се работи тази работа, а търся по-доходна, с по-малко усилия и по възможност с работно време 10.00 до 17.00 часа, защото обичам да си поспивам.
В своята книга „Тържеството на дисциплината“, Ричард Фостър коментира очакването на „успех без усилия”, както и „внезапните и безусловни постижения”. Той го описва като „основен духовен проблем на съвремието”. В същото време успехът в духовния и личния живот на практика започва и свършва с тази дума, с това качество, което трябва да развием и да притежаваме – ДИСЦИПЛИНАТА. Нужно е да вършиш това, което трябва да бъде правено, за да можеш да правиш онова, което ти се иска да правиш. В своята книга „Пътят, по който най-малко хора пътуват”, авторът М.С. Пек казва следното: „Дисциплината е отложено удовлетворение или търпеливо изчакано удовлетворение, удоволствие, възнаграждение. Да издържиш на тежката и неприятна понякога работна седмица, за да получиш заплатата си.“
На практика това означава:
-
Да се тормозиш с часове над задачите и уроците, за да получиш възнаграждението – отличната оценка, и в перспектива уважение и по-добра работа един ден.
-
Да се потиш на тренажора във фитнес залата или в парка, докато тичаш, за да получиш здраве и външен вид, от който да не е те е срам.
-
Да спестяваш по малко за дълго време, за да имаш достатъчно, когато ти потрябват.
-
Да си готов да жертваш егото си, за да е успешно дадено служение.
-
Да си готов да се пожертваш, за да видиш резултати за Царството.
Ние живеем във време на бързи кредити и нес кафе. Това се просмуква в характера ни и често в душата ни. Дисциплината се е превърнала едва ли не в неприлична дума. Много е странно, че завиждаме на успелите спортисти, учени, лекари, музиканти, без да се замисляме за часовете, седмиците, месеците, годините ТРУД и упражнения, изследване, овладяване на умения, робски усилия и лишения от много временни удоволствия. Временните удоволствия са били хиляди пъти по-приятни във всеки даден момент, но успелите хора са ги пренебрегнали, за да стигнат там, където ги виждаме днес.
Това е дисциплината - отложено удовлетворение или задоволство. Как да бъда дисциплиниран? Може ли всеки един от нас да бъде дисциплиниран? Възможно ли е човек да развие това качество на характера, което идва директно от същината на Бога? Нашето изучаване ще е базирано на примери от Библията. На „характери” от Библията. В следващата статия ще предложа на нашето внимание един такъв „характер”.
Очаквайте продължение!
Снимка: Деница Папратилова
Модел на снимката: Анна Маргарита Опренова
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите