Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Точно навреме!

Main Pic
Публикувана: 10.02.2019
Автор: Петра Додова
Прочетена: 938
Коментари: 0
Скъпи читатели, 11 февруари е Международен ден на болните в света. Християните, които следват примера на техния Господ, са милостиви и състрадателни. Докато беше на земята Господ Исус Христос изцеляваше болните, показвайки милост и състрадание към тях. В едни от последните слова към Своите ученици в Матей 25:36, Исус споменава съчувствието към болните, като служение към Него Самия. Днес службата "болничен капелан" не съществува и повечето християни очакват болничните посещения да се извършват основно от църковния служител. Предвид Христовите думи, обаче, всички вярващи са призовани да показват милост, без някой специално да ги подтиква да го правят. По-долу споделям с вас личното свидетелство на Петя Додова, дългогодишен служител на рецепцията в институт "Пирогов", която Господ е използвал като "спомагателна ръка и съчувствително сърце" за безброй болни християни и техните семейства. В днешния ден нека бъдем благодарни и за всички болнични служители, които издържат на това тежко и ниско платено призвание, в което служат като ръцете и сърцето на Христос на хиляди хора в нужда и отчаяние. Показвайте милост заради Христос!
 
Точно навреме!
Понеделник и 12-часово дежурство в института "Пирогов". Напрежението като начало на поредната работна седмица ескалира с всеки изминал час. Тълпи от хора и носилки по коридорите, истерично звънящ  на всяка минута телефон – справки за изчезнали хора, информация за постъпили пациенти, сестри от отделенията хвърлят на гишето купища бележки за транспортиране на лещажо болни за изследвания до Медицинска академия. До края на работния ден – два тежки случая в шокова зала. На същата опашка, от разтревожени лица пред гишето ни, чакат и опечалени близки на починали в болницата, за да получат документи за Централни гробища.
 
Адреналинът е в действие.  В 19 часа аз и колежката ми с умора и нетърпение чакаме нощната смяна. Предаването на дневната документация е не повече от 20 минути. В този момент пред мен на гишето се устреми разтревоженото лице на млада жена: ”Извинете, търся Петя Додова.” Попадението е точно. „От църквата в Б. съм. Спешно водя майка ми за преглед, с нетърпими болки е, едва се движи.”  Пред мен е възрастна жена, превита на две, с мъчително страдалческо изражение на лицето. Правела зимнина, вдигала много тежки неща, вследствие на което получава силна нетърпими болки в кръста и надолу към краката. Веднага ги поведох към неврохирургичния кабинет. Там лекарите също си предаваха дежурството. Това време е дълго чакано и за тях. Те имат да предават много повече информация на нощните лекари,  за приетите болни в  неврохирургията. Най-неподходящото време да се влезе в кабинета. Тогава можеш да чуеш и някоя груба дума от тях.
 
Двете жени останаха да ме чакат навън. Помолих Бога за милост и чукнах на вратата, после влязох. Д-р А., неврохирург, завеждащ гръбначно-мозъчната неврохирургична клиника, точно сваляше бялата си престилка, като продължаваше  да разговаря с нощния дежурен лекар. Извиних се за настойчивостта и промълвих: "Отвън са мои много близки хора, жената е в тежко състояние и едва се държи на крака от силни болки”.  Последва късо мълчание, после д-р А. отново облече престилката си и с топъл глас каза: „ Давай ги, да влизат, бързо! ” След прегледа рязко и лаконично отсече:  "Веднага бягай до рентгена с нея, писал съм „cito! ”, гръб и таз – профил и анфас! ” След прегледа на снимките, бързо  реши: „Болната остава веднага в отделението! Операция и то веднага! От утре съм в отпуск, но ще дойда рано и ще я  оперирам първа.”
 
Прославям Бога за отзивчивото, незагрубяло от рутината на тежката работа, сърце на този невероятен човек и лекар!  На другия ден бях нощно дежурство. Веднага отидох при оперираната, за да я видя. Разказа ми, че била много изплашена. Преди операцията попитала лекаря: „Може ли само да се помоля, докторе?”, а той учтиво ѝ отговорил : "Разбира се! Аз съм просто човек и ще свърша моя дял, но последната дума е Негова! ”– и посочил към небето.
 
Следобед, след операцията д-р А., вместо да си остане  вкъщи като отпускар, отново посетил вече излязлата от упойка жена и разговарял с нея. Казал ѝ: "Всичко стана точно навреме! Ако бяхме изчакали с операцията няколко часа повече, щеше да останеш инвалид за цял живот!”. После обяснил: „Тежестите, които си вдигала, са довели до излив на гръбначен мозък от поясните прешлени. Образували са се сраствания към бъбреците. Гръбначният мозък е засягал и притискал нерви, затова болката ти е била  непоносима. Срастванията приличаха  на „две бирени капачки” – по една над  всеки бъбрек.”
 
Прославям те, Татко мой, за това, че никога не закъсняваш и не си зависим от немощни хора като нас! Прославям Те, затова че времето и събитията са напълно и неоспоримо в Твоя контрол. Контролът, с който поддържаш живота  на земята, движението на  планетите, всичко видимо и невидимо, същият контрол  Ти имаш и в нашия живот и обстоятелства. Милост, която не можем да обхванем и осъзнаем напълно. 
 
 Думите са слаби!  В сърцето ми зазвучава нежна,  спокойна мелодия.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg