Език свещен...

Публикувана: 20.02.2019
Автор: Наталия Станчева
Прочетена: 1284
Коментари: 0

Сподели

Майчиният език. Звучи топло и те приласкава като в нежна прегръдка. Не усещаш заплаха, няма угроза. Сякаш те закриля и в него ще намираш неизменна подкрепа, винаги. Защото е майчин. Роден. Свой. Този, на който звънти навред край теб реч омайна, сладка. Помолете случайно срещнати минувачи да довършат фразата „майчин …“ и мигновено ще дойде отговорът „майчин език“.

При споменаването на думата „майчин“ някои ще си спомнят също и стиха „тука майчина милувка сетих най-напред“. Други ще си представят „майчината сълза“, отронена от обич и мъка за сакатото лястовиче. Мислим за майчината любов, майчината грижа, майчиния съвет. Много неща получаваме още от раждането си, но като че ли езикът е този, който придобиваме даже и ако от другото бъдем лишени.

В наши дни по лицето на земята се чува реч на повече на 6000 езика. Според статистиката 96% от тях представляват средство за общуване на малки групи хора, а повече от половината от съществуващите близо 7000 езика са застрашени от изчезване, когато отминат и последните поколения, носители на тези редки езици. В знак на почит към безценното богатство от езиково многообразие и приноса му към световното културно наследство, както и с цел да поощри усилията за неговото опазване и съхранение, през ноември 1999 година ЮНЕСКО решава да обяви 21 февруари за Международен ден на майчиния език. Датата не е случайна. На този ден през 1952 година в Дака, столицата на днешен Бангладеш, студенти губят живота си по време на протест, опитвайки се да защитят своя роден бенгалски език, като искат той да бъде признат за официален в страната. За да се помни подвига на тези будни дръзки младежи, днес в различни държави има официални чествания и празнични събития, чрез които се изразява уважение към родния език, както и към всеки друг език - роден за някой друг.

Идентичността на човек винаги е обвързана с майчиния му език. Това е езикът, който научаваме първи, който владеем най-добре, на който говорим с най-естествена лекота. В съвременния свят на интеркултурна многоцветност мнозина учим с готовност и желание чужди езици, защото искаме да достигнем до другия и да го разбираме по-добре. Всеки истински мисионер, посветил се на каузата да занесе евангелието на хора, които все още не познават Христос, започва с това да научи езика им. Да преведе Божието Слово чрез слова понятни и ясни за слушателите и читателите.

В началото наистина е Словото! Във всяко начало! Както е писано, „чрез Него бе създадено всичко и без Него не е станало нищо от онова, което е станало“ (Йоан 1:3). Автор на всеки един от тези хиляди езици е Бог. Не е ли изумително, че можем да общуваме с Него без преводач? Той няма нужда от посредник и не се затруднява да разбере смисъла на думите ни. Молитвите ни стигат до сърцето Му безпрепятствено. Без значение на какъв език ги произнасяме, колко сме красноречиви или пък сме дотолкова съкрушени, че само душата ни безмълвно вика към Създателя в копнеж да бъде чута и помилвана.

Нека и днес, когато си припомняме милостите Божии, да не пропуснем да споменем дара на майчиния език, чрез който можем да славословим нашия Господ. Умението да говорим и разбираме чужди езици също е благословение от Него, дадено ни не за да се възгордяваме, а да служим на другите с любов. Тази любов, без която сме нищо, дори и до съвършенство да владеем всички човешки и ангелски езици.

Сподели: