Жертва от геноцида в Руанда се учи да прощава

През април 1994 година Алис Мукаруринда и съпругът ѝ са сред стотиците хиляди представители на племето Тутси, избити по най-жесток начин от техните съграждани, съседи и даже приятели от племето Хуту в Руанда. Причината е политиката на тогавашното правителство, което цели да унищожи малцинството, а именно - племето Тутси. Тутси били високи и състоятелни хора, собственици на добитък, които се ползвали с благоволението на белгийските колониалисти и били мразени от останалите жители на Руанда.

По време на погрома Алис наблюдавала как собственото ѝ невръстно дете е съсечено на две. Труповете по улиците не можели да се изброят. Представителите на племето Тутси били застрелвани, обезглавявани, посичани и пребивани до смърт. Около един милион души били избити, повечето от тях събрани в църковните сгради. Алис и съпругът ѝ като по чудо оцелели в страшния геноцид, но загубили цялото си семейство, дъщеря си, родители, братя и сестри. Църквата, в която се криели Алис и съпругът ѝ, била запалена и сравнена със земята, но те успели да избягат.

Алис разказва своята история пред представител на Световната хуманитарна организация за човешки права NGO World Vision US, споделяйки че убийствата продължили с месеци. В крайна сметка Алис и съпругът ѝ били намерени. Тя получила множество удари в главата, намушкана била в рамото и едната ѝ ръка била отрязана. Убийците я помислили за мъртва, тъй като кръвта ѝ се смесила с тази на другите жертви. Съпругът ѝ също получил множество наранявания.

Малцината оцелели били спасени и получили медицинска помощ от Патриотичния фронт на Руанда. Сред тях били Алис и съпругът ѝ. Лекарите били избити по време на масовото клане, така че лечението на пострадалите било дълго и мъчително. Алис прекарала два месеца неподвижна, защото тялото ѝ било парализирано от шока и травмите. По-късно тя била транспортирана до бежански лагер, където намерила съпруга си, който също бил сред оцелелите, макар и с множество травми.

Алис приела Христос, когато била на 15 години и знаела, че ако тя не прости на хората, които са ѝ причинили страдание, убивайки близките ѝ, Библията казва, че Бог няма да прости на нея самата. Днес Алис е на 48 години. Според нейните думи Бог я е благословил с 5 деца. Тя се молила да има сили да прости, ако един ден се изправи лице в лице с човека, който отрязал ръката ѝ и я осакатил по най-жесток начин. Този момент настъпил. Когато въпросният мъж влязал в дома ѝ, за да поиска прошка от нея, Алис припаднала.

Оказало се, че това бил неин връстник, с когото учели в едно училище. Именно той и приятелите му убили дъщерята на Алис и нейните близки, като осакатили нея и съпруга ѝ. Първоначално Алис не можела да приеме мисълта, че трябва да прости на тези мъже. Съпругът ѝ обаче я окуражил със стихове от Божието слово. Алис простила на убиеца на детето си (който се наричал Емануел), първо в сърцето си. После отишла лично при него, за да му каже, че не таи непростителност за делата му, колкото и да са били жестоки.

Днес Алис и съпругът ѝ поддържат приятелски отношения с Емануел и той посещава дома им. Алис твърди, че е простила на всички от племето Хуту, защото в нейните очи те са "едно". Алис работи като секретар в местния градски съд и има законното право да осъди Емануел за деянията му. Тя обаче е избрала да не го прави. Убедила е и останалите членове от съда да не повдигат обвинения. Вместо да лежи в затвора, Емануел, който е съжалил за престъпленията си, се отървал с присъда - общественополезен труд, който се изразява в строеж и ремонт на пътища, подпомагане семействата на жертвите и пр.

Всъщност Емануел е лежал в затвора за престъпленията си от 1997 до 2003 година, но днес двамата с Алис са приятели, защото той искрено се е покаял за греховете си, като е помолил за прошка. В знак на приятелство Алис и Емануел са посадили по едно дърво, всеки в двора на другия. Емануел е посадил лимоново дърво в двора на Алис, с надеждата, че тя и семейството ѝ ще се радват на плодовете му.

Алис твърди, че прошката е труден процес, но носи изцеление. Той е изпълнение на Христовия закон и се корени в Неговото дело на изкупление и прошка към всички нас, които сме простени грешници.

Източник: Christian Post

Превод: Петя Зарева