Джон Ленън изпя една песен, която дори на своето време разбуни духовете, а в политически коректния 21 век е твърде възможно съвсем скоро дори да бъде напълно забранена. Тя се казва „Жената е негъра на този свят“ (Woman is the nigger of the world).
Разбира се, той пее тази песен заедно със собствената си любима и разбира се, както с всяко подобно послание, необходимо е да погледнем отвъд провокацията, за да видим истинското ѝ съдържание.
Председателят на движението на чернокожите пише в писмо по повод тази песен: “Ако дефинираме негър като някой, чийто начин на живот се определя от други, чиито възможности се определят от други, чиято роля в обществото се определя от други, тогава имаме “добра новина”. Не е необходимо да си черен в това общество, за да си негър.”
Колко често жената бива маргинализирана дори днес, близо 50 години по-късно. Колко често жената е изправена пред могъща планина от очаквания и ако не успее да ги посрещне подобаващо, веднага бива заклеймявана. Оттам страда и самочувствието ѝ и отново - всички около нея в един порочен кръг. Колко често представите на мъжката част от населението за жената (съвсем несъзнателно) се разминават от това, което Господ ни казва и ни говори с тихия си глас. Колко често наслагваме стереотипи едни върху други, за да дефинираме ние ролята на жената в едно общество. Това са културни натрупвания, от които ние не можем да зависим, ако искаме да отразяваме една различна реалност. И само Бог може да помогне.
Покрай разгорещените дебати за и против Истанбулската конвенция наскоро, с цялото ми уважение към защитата на правдата, през цялото време ме човъркаше, че има нещо, което напълно ни убягва. Нещо, което остава малко изказано и недостатъчно добре изговорено. И то е нещо просто и обикновено -
Колко по-добре би било да можем да говорим с дело и на практика. Да покажем множество прояви на любов и уважение към другия и тогава, с Христовия призив да поставяме другия по-високо от себе си, да променяме света. Имам уникалното щастие да познавам семейства, които могат да ми дават този пример. За съжаление, мога да посоча предостатъчно истории и за противното.
Битие 1:27 казва, че сме сътворени по Божия образ и подобие. И добавя “мъж и жена ги създаде”. Бог предвиди два пола, които да отразяват различни аспекти на Неговия образ. Двата пола имат еднаква стойност и достойнство и всеки от тях отразява Божията слава и постига Неговия план по свой, уникален начин.
Едва при излизането от конвенционалното мислене, едва при полагане на съзнателното усилие за промяна, едва при събирането на критична маса за един различен модел на отношения, ще можем да видим колко незаменими са двата пола във великия план на Бога. Защото тогава, когато започнем да берем плодовете от промененото си отношение към другия, ще отпадне постепенно необходимостта от дебати като горния. И това е отговорност към мен като мъж, който обича своята жена.
В едно интервю по-късно Ленън казва: “Струваше ми се, че сякаш всички масово реагираха негативно на тази песен, но като обърнах внимание какви хора се изказват, оказа се, че те са почти само мъже. При това бели.“
Да, аз се възхищавам. Първо и преди всичко - на Божия промисъл. Защото не бих могъл никога да бъда толкова успешен в толкова разнородни неща, каквато може да бъде една жена.
Тя е Майка. Да бъдеш майка е… неземно. Онова, което видях в лицето на моята съпруга, когато й подавах за първа прегръдка и първото, и второто ни дете - това е погледът, с който знам, че Господ ме гледа и съм завинаги уверен в Неговата вечна любов.
Тя е Съпруга. Жената е загрижена и винаги гледа семейството да е добре, всеки да е здрав. Жената обаче притежава и мъдростта да позволява грешки и лутания. И дава опора, когато тя е необходима.
Тя е Спътник. Това всяка жена го умее най-добре. Клишето казва, че жената говори твърде много. И сигурно статистиката е вярна, че изговаря три пъти повече думи от тези на мъжа. Но тя има незаменимо качество е в това, да може да те разбере. Защото има сетива за твоите чувства.
Тя е Професионалист. Жената има склонността да върши работата си с педантичност и трудолюбие, които са завидни и заслужават истинско преклонение. Вероятно това качество не е присъщо само на жените, но със сигурност моите наблюдения показват, че жените се стараят изключително усърдно в работата си.
Тя е Жена. Повече не е необходимо. Джон Ленън изпя и друга песен за своята любима. Тя се казва просто „Жена“ (Woman). Насърчавам ви да я потърсите.
Всъщност аз очаквам с времето да отпадне необходимостта от дебати за достойнството и качествата на жените, защото те са иманентно заложени и неотменими. Не само това. Мисля, че изцяло ще изчезне и желанието да празнуваме жената в отделен ден от годината. Да, не ни трябва 8 март и конкретен повод да си припомним колко достойна за възхищение е жената. Дори напротив. Магаренцето Йори казва една голяма мъдрост - че предпочита подаръци за нерожден ден, защото такива дни има 364 в годината, а рожденият е само един.
Предлагам обаче днес да използваме все пак повода, за да поставим ново начало. Нека намерим точно сега една жена близо до нас - съпруга, майка, дъщеря - и да ѝ споделим по едно нещо, за което я ценим. Уверявам, че този подарък струва повече от всички цветя и бонбони под форма на сърца.
Утре пак. И после пак. Докато не е необходимо да си го напомняме като упражнение, а стане част от нас..
Нека започна аз. В допълнение на всичко по-горе, си признавам, че имам бонус от Господ.
Моята жена е Организатор. Тя е най-организираният човек на света. Няма да забравя първите ни пътувания и момента, когато осъзнах, че тя обича да организира всичко - от билетите през хотелите до програмата по дни. Тя се рови с дни, за да открие перфектния баланс между цена и качество. След това започваше да ми изпраща линкове с предложения, които аз разглеждах внимателно и отговарях: “Това е! Вземаме!” Колко наивно вярвах, че с това ще сложа край на процеса. Години по-късно и тя знае, че няма смисъл да ми праща 500 линка, а и аз съм уверен, че ще бъда на най-доброто и най-оптималното като цена място.
Моята жена е Спестовник. Тя купува дрехи за децата от чужбина, защото… е по-евтино. Винаги гледа къде и с какво може да оптимизира бюджета и разходите. Дотук с още едно от клишетата за жените.
Моята жена обича природата. Тя отказва да ползва торбички за еднократна употреба, непрестанно търси познание как да оптимизира изхвърлянето на боклук и инвестира в каузи, които пазят природата и дават шанс на децата.
Моята жена е християнка. Когато човекът до теб споделя твоите небесни ценности, можеш единствено да прославяш Христос. Защото практикуването на вярата става възможно само в единение с други.
Имам и още много, но ще ги запазя за нея лично. А и да има и за другия осми март.
Тук просто ще оставя в заключение една забавна и измислена, но напълно вярна история:
Жена в командировка пише съобщение на мъжа си:
"Скъпи, накратко. Трябва да сте в детската градина 8:10-8:15, значи събуди Мимето 7:30-7:35. Обуй ѝ чорапогащника, тъмно-сините джинси, тениската от второто чекмедже, най-долу, виолетова или малинова блузка (чекмедже - второ, долу). Всичко е в скрина. Вземете розовата рокля - окачена е в нашия гардероб, в отделението за ризи на малка закачалка, бели чорапки, сандалки. В градината я преоблечи. Опитай да ѝ направиш две опашки. Ластичките са в най-горното чекмедже на скрина, в бяла кутийка под обувките с картинки. После виж какво е времето. Или ѝ сложи розовото палто, виолетовата шапка и розовия шал, или зеленото, пухкаво, същия цвят шапка, без шал, на крачетата - новите ботушки. Провери и приготви всичко още тази вечер. Ако нещо не намериш, звънни и питай, не спя още."
Мъжът отговаря:
"Решихме да не ходим на градина."
(Попитайте сто мъже. Ще ви потвърдят горното като напълно достоверно. Започнете с мен.)
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите