Жива вода

Публикувана: 21.03.2019
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 1999
Коментари: 0

Сподели

Израснах в семейство на невярващи. В нашия дом не се говореше за Бога. За сметка на това обаче наред с цялата художествена литература, имахме книги за световната конспирация, за масоните, гръцка митология, скандинавска митология и нито ред за Исус Христос. Вярваше се в космически сили и „ей, тия две ръце“. Покрай сестра ми се бях сблъсквала и с източни учения. Ако някой ви каже, че каратето (в частност кьокушин) е само спорт, жестоко ви лъже. Виждах нещата, които се случваха със сестра ми и тя бяха страшни.

Срещнах Бога, когато бях на 15 години. Много му бях ядосана, защото ми „открадна“ приятелите. Възмущавах се пред майка ми как може млади, разумни, интелигентни хора да вярват в нещо, което не виждат, а да не говорим пък за възкресение от мъртвите. Един път отидох да видя какво толкова им харесва в тази църква. Хубаво пееха хората, предполагам, но станах и си тръгнах. Следващото нещо, което помня, беше, че вече преговарях с Бога. „Давам ти сърцето си, но не цялото. Оставям си една част за мен.“ Това беше нашата, по-скоро моята сделка с Бог. Отидох на следващата служба. Започна хвалението и Бог дойде да вземе Своята част. Усещането, което не мога да забравя и до ден днешен, е за скъсана язовирна стена и преливаща вода, която те прави жив и ти носи слънце, радост, пъстрота. Сякаш пролетта избухна в този момент. Не беше кротко клокочене на улична вадичка. Беше буен поток, в който кипеше живот.

Тогава Небето се настани в моето сърце. Тогава разбрах, че Бог Е тук с мен, до мен. Търпелив Е с мен. Изчаква спокойно да Го разбера и да отворя сърцето си за Него. Той Е нежен. Той Е джентълмен. Никога няма да те насили да вярваш в Него. Дал ти е право на избор и зачита това право дори и когато е в твой ущърб и къса сърцето Му. Но внимателно те води по пътя, докато стигнеш до разбирането, че Той е единственият, Който може да отговори на въпросите ти, да запълни празнотата, която изпитваш, да ти даде радостта, от която се нуждаеш и мирът, който все ти убягва в този свят. Радостта, която изпитвах в този момент, беше онази радост, която я има само в Божието присъствие.

Днес е световният ден на водата. На 22 март правителства и международни организации потвърждават, че чистата вода е живот и нашият живот зависи от това как защитаваме качеството на водата. Водата е в основата на живота на Земята. Когато Бог сътворяваше земята за нас, започна от водата „В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата“ (Битие 1:1-2).

Качеството на живота пряко зависи от качеството на водата. „Аз Съм живата вода – казва Исус – и Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века, но водата, която Аз ще му дам, ще стане в него извор на жива вода, която извира за вечен живот.“(Йоан 4:14)

До 75% от теглото ни е вода – тя участва във всички реакции на тялото. Балансът ѝ в организма е изключително важен за поддържане на телесната температура, обмяната на веществата, транспорта на всички съединения в организма, включително и за изхвърляне на токсините. Така, както физическото ни тяло се нуждае от вода, така и нашият духовен човек се нуждае от вода, сиреч Исус:

За поддържане на правилната температура – да не сме хладки, а огнени за Христос.
Транспорт на всички съединения в организма – Божието Слово и близкото приятелство с Исус донасят живот на цялото ни същество в дух, душа и тяло.
Да изхвърля токсините – да премахва всякакви лъжи, които тровят сърцето и душата ни.

Ако не се приемат достатъчно течности, се появява замаяност, главоболие, отпадналост, отслабване на жизнените сили и смърт. Ако не сме във всекидневно общение с Христос, започваме полека-лека да приемаме лъжите на сатана за нещо нормално, замайваме се от собствената си правда и гордост, докато накрая съвсем отпаднем от Божието присъствие.

Водата е живот. Не е случайно, че казваме „потапям се в Божието присъствие“, нали?! Само си припомнете как се чувствате блажено, когато се отпуснете на вълните на морето, които ви прегръщат и се чувствате живи. Това е предвкусването от блаженството, когато ще бъдем един ден заедно. Един от многото начини, с които Той ни показва любовта Си.

Много е красиво как Бог говори за Себе си чрез Своите творения. Много е вдъхновяващо да имаш това близко общение с този величествен Бог, Който не спира да ни търси и да иска нашето внимание, време, сърце... Така, както ни е посветил Своето сърце.

Сподели: