Исус Христос - хирург или скалпел?

Дали използваме Исус като средство за постигане на нашата цел, колкото и възвишена да е тя, когато Му служим?

Представете си, че се намирате в операционна. Лежите там с опънати нерви, тревожите се, докато хирургът влиза. Сега си представете, че хирургът ви казва: "Това е първата ми операция. Никога досега не съм оперирал. Но не се тревожете. Това тук е скалпелът? Той върши чудесна работа. Има страхотни отзиви онлайн." Как ще се почувствате? Ясно е, че важността на инструмента бледнее в сравнение с уменията на хирурга.

Твърде често разглеждаме Исус като скалпел, когато става въпрос за църковни инициативи или духовно служение. Използваме Го като инструмент, за да премахнем  известни слабости в нашата църква или в света около нас. Ако не внимаваме, ние ще заемем ролята на хирурга. Но ние не сме достатъчно опитни, за да се излекуваме сами. Трябва да започнем да приемаме Христос като хирург, като положим пълното си доверие в Неговите вещи ръце. Трябва да Го помолим да направи не само конкретната операция, но и да поеме контрола върху цялата работа, която ще помогне за изцелението на църквата и света.

Чрез Своята смърт и възкресение Исус откри една нова епоха. Той постави началото на един нов свят. Сега, две хилядолетия по-късно, ние живеем в парадокса на това, което мнозина наричат "вече, ала все още не", а именно - реалността на Божието владичество и Неговото царство, което е настъпило, но не е напълно реализирано. Тази перспектива е от решаващо значение за разбирането на нашата роля в настоящето. Ние следваме Исус и се надяваме не само за нашето бъдеще, но и за онова, което има да стори в настоящето. Когато служим в местната църква, ние трябва да помним, че това, което правим сега е толкова важно, че трябва да се трудим с поглед, който е устремен напред в бъдещето. Тогава Исус ще разкрие в пълнота това, което сега можем да видим само отчасти.

Начинът, по който гледаме на Исус има огромни последствия за цялото ни служение, независимо дали се касае за съветване, създаване на ученици, използване на времето, ресурсите и финансите на нашите църкви. Той трябва да определя как проповядваме и поучаваме. Наскоро това промени начина, по който служа в моята църква. Преди деконструирах, а сега декларирам. През изминалите години, когато бях склонен да използвам Исус като скалпел, вместо да го поканя да бъде хирург, интересът ми се свеждаше най-вече до това аз да се мъча да променям нещата и хората, които според мен не бяха наред със света, църквата и хората в моята общност. Бързо преценявах онова, което смятах за погрешно и полагах всякакви усилия да постигна промяна.

Когато обаче започнах да възприемам реалността на Божието царство като нещо, което "вече е настъпило, но и предстои да се открие", това разсея постоянното напрежение в моето служение. Сега поставям акцент върху много по-динамичен и удовлетворяващ призив, а именно да разкажа какво Христос вече е направил, какво продължава да прави и в крайна сметка какво ще извърши накрая. Насочването на хората към тази бъдеща реалност е основната отговорност на всички, които служат в местната църква. Когато правим това, ние ще започнем да виждаме как хората и общностите се преобразяват посредством завладяващата и безспорна мощ на Христос. Той е великият хирург, защото Господ Исус Христос е този, който ни е изцелил, който ни изцелява и в крайна сметка ще ни изцели съвършено, когато се намерим в Неговото присъствие.

Христос е Цар на царете и когато Той дойде в царството Си, ще се погрижи съвършено за всички и всичко, които ние не успяваме да достигнем сега. Той ще въздаде справедливост за онеправданите, сираците, насилваните, бежанците и страдащите. Ние сме само Негови посланици в този свят, но не трябва да забравяме Неговите обещания, както и че Той е същият вчера, днес и винаги (Евреи 13:8).

Източник: Christianity Today

Превод: Петя Зарева