начало > Общество > За лъжата и шегата сериозно

За лъжата и шегата сериозно

Публикувана: 31.03.2019
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 2139
Коментари: 0

Сподели

Първи април не е ден на лъжата. Лъжата е нещо сериозно и никак не прилича на безвкусните или сполучливи шеги, с които хората традиционно отбелязват 1 април. Ако трябва да има Ден на лъжата в България, най-подходящ за тази цел би бил 9 септември. Лъжата е нещо разрушително. Тя захранва фалшиви надежди, разпростира своето влияние върху миналото и бъдещето, и успява да държи хората в плен, предопределяйки живота им.

На 22 януари тази година няколко ключови сгради в Ню Йорк светнаха в розово, за да отпразнуват годишнината от решението на Върховния съд на САЩ през 1973, с което абортите са легализирани. Лъжата е жестока както към жертвите, така и към съвестта на извършителите. Ако трябва да се празнува Ден на лъжата в САЩ, 22 януари е подходящ ден за целта.

Именно защото лъжата е нещо твърде сериозно, което води до всеобхватни последици, не мога да разбера свързването на 1 април с лъжата. Шегата, за разлика от лъжата няма дълбоки последствия. Когато е сполучлива, сближава хората и сваля напрежението. Умението да забелязваме парадокса, несъответствието, да преувеличаваме до гротеска или преднамерено да разбираме погрешно, са белег на здрава връзка с реалността, а не на желание да навредим на някого. Шегата преодолява социални прегради, заглажда недоразумения и е израз на великодушие. Разбира се шегата може и да е безвкусна, но както всяко добро нещо, тя също има своята несполучлива форма.

Шегата помага да бъдем сериозни, когато това е важно. Именно защото е плод на разграничаването между съдбовното и нереалното, тя е израз на здраво отношение и към двете неща. Високопоставените хора, които позволяват шеги със себе си, запазват здрава връзка с реалността. Шегата внася чудесен баланс във всякакви йерархични взаимоотношения и имплицитно подчертава здравия им смисъл. Не би било смешно да се шегуваме с нашия началник, ако в действителност не е важно да му се подчиняваме и да признаваме лидерската му позиция. Не биха били смешни шегите между родители и деца, ако всъщност не се възприемахме едни други безкрайно сериозно и не бяхме най-важните хора един за друг

Шегата показва, че в едно взаимоотношение съществува здрава атмосфера. Забелязали ли сте, че хората избягват да се шегуват в ситуации, където твърде често възникват недоразумения и конфликти или където отношенията са изградени върху грубост и насилие.

Изглежда невъзможно тези разсъждения да променят мнението на някого, който възприема 1 април като повод да покаже своята непримиримост спрямо лъжата като християнски дълг. Давам си сметка, че нашето отношение към 1 април, както много подобни казуси, се определя от нашият личен житейски опит. Затова ще завърша с една история от моя живот.

В нашето семейство винаги се шегувахме на 1 април. Когато бях малък, старателно се подготвях и родителите ми благородно се „връзваха“ на някоя от историите ми от този ден. Но колкото и да внимавах, нямаше как да предвидя техния „ответен удар“. След време вече имах свое семейство, в което си има други традиции и моята първоаприлска бдителност естествено спадна.

Спомням си последната майсторска шега, която моята майка спретна за първи април. Тя беше вече болна, а болестта ѝ я караше да прави понякога не добре обмислени неща. Татко от друга страна често пътуваше служебно и както във всяка добра история всички обстоятелства бяха използвани майсторски.

Пътувах със съпругата и децата ни нанякъде, когато телефонът на Линда звънна и майка сякаш малко разочаровано попита защо не сме си вкъщи. Докато съпругата ми обясняваше, че пътуваме и припомняше, че сме предупредили, видях как в следващия момент лицето ѝ придоби отчаяно изражение и я чух да казва: „Ама как козичка, бе майко, ама кой ще се грижи за нея, ама как ще пасе на двора?“. Последваха обяснения: татко я бил докарал от провинцията; помним ли онова домашно сирене дето ни носел; да, от същите хора я бил взел; сега я вързали на двора; щяла да си пасе, докато ни няма; децата щели да се радват, много била сладка. След още малко стъписване всички избухнахме във възторжен смях. Беше майсторска шега.

Тази последна първоаприлска шега на моята майка събира всичкия здрав смисъл на деня на шегата. Противопоставянето на лъжата е важно. Точно затова е важно да се противопоставяме на истинските лъжи. По правило това е свързано с известен риск, с понасяне на напрежение, с влизане в конфронтация. Всъщност така се познава, че човек се е изправил срещу лъжата като истинско зло, а мисля, че това е съвсем различно явление от шегата.

Сподели: