начало > Новини > Глас, който вика

Глас, който вика

Публикувана: 15.04.2019
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1810
Коментари: 0

Сподели

Никога не съм разбирал думите на Йоан Кръстител, записани в Матей 3:7: "А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби на ехидна! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?"

Изглежда жестоко, грубиянско, някак неуравновесено. Бива ли така да се говори на хора, които търсят Бога? Докато не опознах феномена на религиозната популярност. Не зная дали може да се нарече така, но става въпрос за онези странни моменти, в които религията внезапно става популярна.

Мисля, че по правило са моменти на криза. Нещо дълбоко ни смущава, безпокойство и мрачно предчувствие обзема колективния обществен дух и хората някак естествено се обръщат към религиозното. Служението на Йоан Кръстител предизвика такъв смут. От една страна елитите бяха добре утвърдени. От друга страна усещаха нестабилността и безперспективността на ситуацията няколко десетилетия преди Юдейската война на Тит. Когато се появи стряскащата фигура на Йоан, с неговото тревожно послание тези хора изглеждаха привлечени.

Пожарът в "Нотр Дам" ми прилича на подобна ситуация. Елитите всячески изглеждаха обърнали гръб на християнските корени на Европа. Какво ли не се направи, за да се изличат следите от християнското наследство върху съвременното общество. Но пожарът в катедралата създаде усещането за огромна загуба. И не, не е просто на култура и минало. "Нотр Дам", спасените и изгубени реликви, оцелелият кръст, всичкото минало, което буквално беше изпепелено пред очите на хората носят дълбоко послание – отвъд думите, отвъд огромната мобилизация за даряване средства, отвъд окуражителните думи на президента. И това усещане за загуба води до обръщане на обществената популярност на религията. Това, което буквално вчера е изглеждало вехто, непрестижно и скучно, днес привлича.

Добре, а лошо ли е това? Не, просто често се оказва безполезно. Религиозната популярност отминава точно както всяка мода. За онези, за които този инстинктивен стремеж не се окаже начало на едно дълбоко преосмисляне и обръщане на посоката. Това е и целта на на първи поглед жестоките думи на Йоан – да ни изкара от модата на деня, от популярното действие: "Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние;и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.“(Матей 3:8-9).

Защото Йоан знаеше, че всъщност неясната тревогата беше дълбоко основателна: "Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън" (Матей 3:12).

Както смутът в душите ни от горящата "Нотр Дам" също е дълбоко основателен.

Истината е , че нито Йоан, нито изпепелената "Нотр Дам" имат за цел да привлекат вниманието към самите себе си. Те говорят за Някой, Който е, Който е бил и Който идва.

Той ни тревожи. Той ни кара да си задаваме неспокойни въпроси. Да се питаме къде сме. За да потърсим в крайна сметка истински мир с Него. Вместо да забравим това странно безпокойство.

Сподели: