начало > Християнски живот > Плодородната почва

Плодородната почва

Публикувана: 21.04.2019
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 1802
Коментари: 0

Сподели

В Международния ден на земята си мисля как Бог ни заръча да се грижим за нея. Представям си Го как е създал всичко, сътворил е Адам и Ева, развел ги е из цялата местност, в която ги поставя и решава да ги остави малко сами да се радват един на друг и на красотата, която ги заобикаля. Тогава се обръща към тях и усмихнато, и спокойно им казва: „Грижете се за всичко. Обработвайте земята и я пазете!“(Битие 2:15). Какво означава да се грижиш за нещо или някого? Да направиш така, че той да се чувства добре в благоприятна или неблагоприятна обстановка.

Много често Исус сравнява човешкото сърце с почва. Нека си спомним притчата за сеяча, например, където Исус описва няколко вида почва. В каменистата почва човекът тотално беше пренебрегнал Божията заповед „обработвай и пази земята“. В почвата с плевели, имаше някакви наченки на обработка, но стопанинът беше мързелив по отношение на своето сърце. Сякаш не него ограбваха и нараняваха. В плодородната почва стопанинът постоянно и грижливо се грижеше за своето сърце, като ходеше на служби редовно, където поливаше посятото слово. Четеше своята Библия и подхранваше почвата с необходимите ѝ съставки, хвалеше Бога и по този начин се грижеше за нея.

Предполагам, че на всеки вярващ се е случвало да се отдалечи от Бог несъзнателно. Ежедневни задачи, надбягване с графика, тичаш да заведеш децата на градина, от там тичаш за работа, там ядеш на крак, защото сроковете те притискат, в края на работния ден тичаш обратно да вземеш децата от градина, после да се завъртиш вкъщи и когато се обърнеш, е станало 12 часа, а ти имаш чувството, че току-що си станал. И изведнъж осъзнаваш, че не си се молил днес (смотоляването „благодаря, че ме събуди, пази ни“ не е молитва, а ритуал, нямащ нищо общо с близко общение между близки приятели или баща – дете), не си чел Словото, не си престоявал просто така в присъствието на Най-великия, за да се насладиш на спокойствието и мира, които е приготвил за теб днес. Не си ходил на служба, защото нямаш сили или „времето е само за разходка, нека покорим онзи връх“. Осъзнаваш, че си охладнял.

Да, знам я мантрата „не ходя на църква, но аз много вярвам в Бога“. Тотална лъжа. Любима лъжа на сатана, за да държи Божиите деца от близко общение с други вярващи, които биха освежили душата му. Хвалението и поклонението биха припомнили сладостта от това да си в Божието присъствие. И аз имах такъв период. Подобно на притчата, която Исус разказа за онзи господар, който искаше да изкорени лозето, защото не даваше плод, но слугата му се помоли, като му каза: „Остави и тази година да разкопая наоколо, да обработя, да се погрижа и ако не е даде плод, тогава я изхвърли и изгори“, така и за мен Бог изпрати да се погрижат.

„Обработването“ на почвата започна с изгарящо желание да пея и слушам единствено и само хваление и поклонение. Измъчвам се физически, когато се налага да слушам светска музика. Другото, което се промени, е ставането доста по-рано от сутрешното ми ставане, за да чета Словото Му. Мисълта, че няма да чета, беше мъчителна. А времето, прекарано в четене, разбиране, осъзнаване, беше прекрасно.

Никой стопанин не хвърля боклуци в земята, която обработва, защото тя няма да му даде добър плод. Ще произрасте боклук, ако изобщо изкара нещо. Никой не хвърля химикали, а ползва най-добрите торове, с които да подхрани земята си. Защо тогава си мислим, че като храним сърцето си с боклуци, това ще ни държи в добра кондиция, близки до Бога и пример за подражание? Защото с какво ще сме по-различни от хората от света, ако сме като тях?

И продължавам да си мисля: излиза, че Международният ден на земята всъщност е ден за почистване на сърцето ми и спазване на хигиена на приемане на правилните източници за облагородяване на моята „почва“, както Бог ми е казал да правя.

Сподели: