Вторник, 20.08.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете." Марк 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Ако смъртта почука

Main Pic
Публикувана: 14.05.2019
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 433
Коментари: 0
Бивша служителка на хоспис съставя списък, който включва основните неща, за които съжаляват хората на прага на смъртта. Жената е работила в хосписа дълги години. Работата ѝ се състояла в това да облекчава последните мигове от живота на тежко болни пациенти. Тя неотлъчно стояла до тях в последните им дни и часове. В резултат на наблюденията си служителката на хосписа обобщила пет основни „причини за съжаление”, които умиращите пациенти споделяли с нея.
 
1. "Съжалявам, че нямах смелостта да изживея живота си така, както аз исках, а не живота, който другите очакваха от мен." Това е най-често срещаното съжаление сред хората. Когато човек осъзнае, че животът му е почти приключил, той лесно може да погледне назад и да види кои негови мечти са останали нереализирани. Повечето хора не са се опитвали да осъществят дори половината от мечтите си. На прага на смъртта те трябвало да признаят пред себе си, че това се е случило само заради избора, който са направили или не са направили.
 
2. "Съжалявам, че съм работил твърде много." В името на препитанието мнозина посвещават голяма част от живота си на еднообразна и монотонна работа. Докато се усетят, животът е свършил.
 
3. "Съжалявам, че нямах смелост да изразявам чувствата си." Много хора потискат чувствата си, за да запазят определени взаимоотношения с другите. В резултат на това те негласно се съгласяват да водят посредствено съществуване и никога не са станали такива, каквито биха искали да бъдат. Появата на много заболявания е свързана с постоянно чувство на огорчение и негодувание. 
 
4. "Съжалявам, че не запазих връзката със своите приятели." Често тези хора дори не осъзнават всички предимства на поддържането на контакти със старите приятели, докато не разберат, че им остават няколко седмици живот. Те дълбоко съжаляват, че не са посветили на тези приятелства времето и усилията, които заслужават. Хората, които водят активен живот, са склонни да подценяват значението на приятелството. Но когато застанете на прага на смъртта, материалната страна на живота губи своята стойност. 
 
5. "Съжалявам, че не си позволих да бъда по-щастлив." Този вид съжаление се среща учудващо често. Много хора не разбират напълно, че щастието им е въпрос на избор. Поради страх от промяна те се преструват пред другите и пред самите себе си, че са доволни от своя живот.
 
Въпросът е дали сме готови да посрещнем смъртта във всеки един момент. Ако Христос е наш Господ и Спасител, единственото, за което можем да съжаляваме е, дали сме изживели живота си така, че да не се срамуваме да се изправим пред Бога, ако смъртта почука.
 
Източник: "Християнски вести"
Превод: Радостина Василева
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg