Събота, 19.10.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен." Лука 16:10

OnLine
RSS Facebook Twitter

За скърбите и сълзите

Main Pic
Публикувана: 15.05.2019
Автор: п-р Тодор Зарев
Прочетена: 296
Коментари: 0
Много скърби и сълзи съпътстват нашия земен живот. По-леко е, ако сме благодарни. Благодарността е като изкачване на висока планина. В подножието са грижите и проблемите. Трябва да спираш често, да се оглеждаш и да благодариш за това, което си и където си. Бог е обещал да ни води за ръката. Когато сме изминали част от пътя, ни е лесно да кажем какво е било, но когато пътят ни предстои, е много трудно. Чрез скърбите и изпитанията Той ни учи, напомня ни да бъдем смирени, да не мислим за себе си. Господ цели нашето телесно и духовно здраве. Те обаче са свързани.
 
Ние можем да бързаме да говорим много неща, но нека да се спираме и да оценяваме онова, което Той е направил за нас. В книгата на пророк Исая 64:8 Господ говори на онези, които са се отклонили от Него: "Господи, Ти си, наш Отец. Ние сме глината, Ти си грънчарят и всички сме дело на Твоята ръка." Тези молитви се изричат лесно и бързо, но трудно е да ги изговориш, защото говориш пред живия Бог, Той лицемерие не търпи. Ангелите и небесните сили не си позволяват, а ние говорим много. Но вижте какво ни се напомня тук.
 
Какво е глината? Пръст, смесена с вода? Някой виждал ли е как се правят тухли или съдове от глина? Когато се правят тухли, процесът е по-груб, но е почти същият. Когато се правят съдове, процесът е по-фин. Едно е да си пръст, друго е да станеш глина. Родени в грях и неправда, ние сме пръст. Идва Словото на истината, Живата вода и пръстта се напоява, става глина или още не е тесто за обработка, защото в него има всякакви примеси – камъни, парчета, гнили дървета. Как от пръст ще стане нещо здраво? Пръстта не е компактна. Какво прави грънчарят? Първо той отива, за да изкопае пръстта. Бог казва, че ни е призовал по Своята воля, когато бяхме далече. И тази пръст първо трябва да се начука, да стане на прах, камъните и всеки примес се премахнат, после отиваме в ситото. Ако сме в Божията ръка, няма да ни е все спокойно. Без плач и скърби е само на небето.
 
Ти си грънчарят, ние сме глината.“ За да станем съдове за почтена употреба, трябва да преминем през дълъг процес на обработка. Когато сме добре пресети, в пръстта се налива водата. Бог изпраща Словото Си в сърцата ни и започва да мачка, Словото работи в нас. Дори и да ни мачка, ние искаме да останем в ръката Му. Той ни мачка с цел, иска да постигне нещо чрез нас. Хората минават също, но те ни мачкат безцелно, а Бог ни напоява и размесва пръстта с водата, докато усети, че сместа е хомогенна. Той усеща, както грънчарят знае когато мачка глината, дали в нея е останал примес. Бог изпрати Христос затова, да бъде един от нас, да познава всички човешки скърби.
 
Съотношението между пръст и вода трябва да е точно, за да сме годни за обработка след това отиваме в калъпа, след което грънчарят ни слага да се сушим, изложени на действието на Слънцето на правдата, на Неговите топли лъчи, които ни сгряват. После тухлите биват наредени в пещ по специален начин, така че топлината да достигне до всяка тухла поотделно. Огънят се пали и гори няколко дена. Отвън се замазва, за да не излиза топлината. Как става ясно дали тухлата е добре изпечена? Издават един характерен приятен звън. Ако човек е мъдър, той ще разбере каква е метафората.
 
Ако сме съдове за почтена употреба, а не за градеж, отиваме на колелото, Господ маха оттук, маха оттам, добавя, ако е необходимо, за да ни изпрати за изсушаване и после отново в пещта, на доста висока температура. Никой няма да постави вода или мляко в глинен съд, който не е изпечен, защото и съдът ще се развали и течността вътре ще стане негодна за ползване. Така сме и ние. Не искаме да ни слагат в пещта. Но ако твърдим, че Бог е наш Баща и грънчар, ще бъдем покорни в ръката Му. Ще знаем, че действа за наша полза. Когато огънят дойде и си мислим, че няма да издържим и минута повече на притеснения, грижи, хора, страхове, нека да помним, че няма да стоим в пещта и секунда повече, отколкото Бог е предвидил. Вместо това нека Му бъдем благодарни, че сме дело на Неговата ръка. Тогава ще имаме пълна свобода без значение какви сме и как изглеждаме. Той ни е направил и той се грижи да ни очисти отвътре, за да осъзнаем и признаем, че е наш Баща и да бъдем благодарни. 
 
Припомнете си обаче, че благодарността е като да изкачиш върха на планината, за да го направиш трябва да се смириш и да приемеш Божията воля за живота си. И да знаем, че Бог си върши работата. Когато ни мачка, можем да го питаме защо, не е проблем, но въпросът е, дори и душата ни да е измъчена, да имаме мир в Него, че това, което допуска за нас е добро. Точно както Исус каза на баща си: „Драго ми е, Боже мой, да изпълня волята Ти“, да понеса гнева Ти заради греховете на човеците, за да бъдат те мои братя, да бъдем заедно на небесата.
 
Нашият Баща, който се грижи за нас съвършено в Матей казва, че вашият Отец, който е на Небесата няма да ви лиши от никое добре, както земните бащи снабдяват нуждите на децата си, колкото и непослушни да са те.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg