Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Да изгубиш, за да спечелиш!

Main Pic
Публикувана: 19.05.2019
Автор: Венцислав Бонев
Прочетена: 742
Коментари: 0
Господ, който е създал човека и познава до най-дребни детайли душата му, е наясно и как да му помогне. “Аз, Аз Съм Който ви утешавам” и “Както един, когото утешава майка му, така и Аз ще ви утеша” (Ис. 51:12, Ис 66:13). Когато човек се довери на Бога и се обърне към Него за утеха, той бива успокоен и изгубва скръбта, болката, огорчението. Но това може да се случи само с вярващия човек. Нещо по-важно обаче; докато лекарствата само потискат симптомите, Господ лекува и възстановява цялостно душата. Само Той може да обърне скръбта ни в радост. Може би доста хора не биха повярвали на тези думи. Затова бих ги посъветвал: опитайте тортата, преди да твърдите, че не е сладка. Много повърхностно и със скептицизъм може да говори човек за нещо, което не е вкусил.
 
Затова “вкусете и вижте, че Господ е благ; блажен е онзи човек, който уповава на Него” (Пс. 34:8) Сигурно някои от хората, които четат тази статия, никога не са се замисляли, че могат да изгубят скръбта си, като станат християни. Те са я приели като пратеник на съдбата в своя дом и живеят с нея. Всъщност животът им е такъв, защото не са поискали от Бога утеха.
 
До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна” (Йоан 16:24) Може би е време да спрем да даваме пари по лекари и да потърсим истинския Утешител. Той може да донесе мир и радост в живота ни. Това означава ли обаче, че никога няма повече няма да изпитаме скръб? Със сигурност не, защото животът тук на земята е такъв, че човек преминава през различни сезони, които му носят и радост и мъка. Но той има отново възможността, когато се сблъска със скръбта, да потърси Бога и Той отново да излекува душата му.
 
Както виждаме до сега, когато човек стане християнин, той наистина губи различни неща. Но всъщност губи това, което Бог не иска да има. Господ е добър и Той му позволява да спечели неща, които да запълнят празнината от това, което е изгубил. Например губи безпокойството, стреса и печели Божия мир; губи болката, скръбта и печели утеха и радост.
 
Всъщност какъв е смисълът да мислим за това, което ще изгубим, когато станем християни? Не ли е по-ценно това, което Господ ще ни подари, когато Му се доверим? След като знаем всичко това, от нас зависи какво ще губим или печелим. Ако много ни харесват безпокойството, скръбта, стреса – да си ги държим. Това ще ни бъде наградата, която сами сме си заслужили. Но нека спрем да се оплакваме за изборите, които сами сме направили; да спрем да обвиняваме Бог или хората.
 
Никой не ни е виновен, когато сме избрали да живеем като неразумни. Защото не е ли глупост, когато някой  ни показва изхода, но ние пак сами си избираме да живеем в задънената улица. После защо животът ни е такъв? Може би, защото мислим върху това, какво ще изгубим когато станем християни и не знаем какво ще спечелим. Е, вече знаем, но дали ще повярваме, това вече е друг въпрос.
 
Христос ни казва: “радвайте се, че имената ви за написани на небесата” (Лука 10:20) Но всъщност това се отнася само за спечелилите християните, които са изгубили греха от живот си, като са повярвали в Божия Син.
 
Първата част на статията на Венцислав Бонев можете да прочетете тук.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg