Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Как да помогнем на малтретираните?

Main Pic
Публикувана: 21.05.2019
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 1044
Коментари: 0

Хора, които са малтретирани, често отказват да говорят за онова, което са преживели заради срама и унижението, които изпитват. Състраданието и съчувствието не са запазена марка само за пастирите, капеланите и библейските работници, а и за всички вярващи с милостиви сърца. Можем ли да помогнем на хора, които са били малтретирани, дори и да нямаме специализирана подготовка за това?

Преди всичко нека да бъдем чувствителни. Хората, преживели насилие под каквато и да е форма, не винаги споделят онова, през което за преминали по най-различни причини. В много от случаите те са заплашвани или пък смятат, че никой няма да повярва на думите им. Други изпитват чувство за вина. Възможно е да са споделили с някого, но да не са им повярвали. Ако обаче сме наблюдателни и чувствителни, ще забележим, че въпросните хора имат измъчен вид и че не държат, както преди. Това е особено очевидно при децата, преживели насилие, които преди случилото се, са енергични и се смеят, играят оживено, но след преживяното обикновено поведението им се променя коренно, понякога може да е съпроводено и с дефекти в говора.

Трябва да бъдем готови да слушаме. Хора, които са били наранени по един или друг начин, или са преживели насилие, копнеят да споделят с някого болката си. Имат нужда от доверен човек, който няма да ги предаде или осъди, нито да ги обвини. Ние можем да бъдем този човек, ако сме склонни да ги изслушаме и сме готови да понесем тяхната болка.

Трябва да внимаваме с нашите реакции. Когато човекът срещу нас споделя нещо толкова интимно и болезнено, ние трябва да бъдем особено внимателни как реагираме, без да бързаме да коментираме или да даваме мнение. Когато ние самите не сме преминали през нещо подобно, не можем изцяло да се отъждествим с болката на другия или пък напълно да разберем през какво преминава. Най-доброто в този случай е да слушаме внимателно, без да бързаме ние самите да даваме съвет.

Да зададем въпроси. Дори и да не можем да се поставим на мястото на пострадалия човек, ние можем да покажем внимание, като се поинтересуваме от него и сме загрижени за състоянието му. Нашите въпроси, зададени със загриженост и искрена обич, които идват от любовта на Христос, ще помогнат на личността отсреща да сподели болката си. Често пъти подобни хора са се отдалечили от общността на вярващите или са наранени от липсата на съчувствие. Ние можем да им покажем, че Христос ги обича и е близо до тях.

Да се доверим. Обикновено никой не иска да повярва, че дадено дете, младеж или възрастен е бил жертва на насилие (било еднократно или за период от живота си), но макар и да сме изкушени да не повярваме на нечие свидетелство за насилие, Христос очаква от нас да проявим християнско милосърдие и да покажем съчувствие, дори и да не сме в състояние да направим нещо повече.

Да бъдем съпричастни. Когато се дистанцираме от хора в подобна нужда, ние заприличваме на свещеника и левита от притчата на Исус Христос за Добрия Самарянин. Тази история е станала нарицателна за хора, които имат вид на благочестие, но не изпълняват онова, за което са призовани. Когато сме готови да изслушаме човек, станал жертва на насилие и сме съчувствителни, за да състрадаваме с него, макар и да не сме професионални терапевти, ние отразяваме милостта на Христос, който винаги е близо до страдащите и е готов да откликне на зова им за помощ. Ние сме Неговите посланици на тази земя с мисия на обич и състрадание.

Източник: Christian Headlines

Превод: Петя Зарева

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg