начало > Християнски живот > Приятел в нужда се познава!

Приятел в нужда се познава!

Публикувана: 05.06.2019
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 1537
Коментари: 0

Сподели

Всеки човек иска да има до себе си някого, на когото може да разчита безрезервно. Някого, с когото може да споделя и добро, и не толкова добро. Приятелите са онези същества, които не само ги свързват еднакви неща, но и които чувстват по еднакъв начин случващите се събития около тях. Трептят на една честота. Довършват си изреченията. Достатъчно е да се погледнат и вече знаят какво мисли другият.

Сещам се за няколко вида приятелства – мъжки приятелства. Легенди се носят за тях. Сигурна съм, че сте чували израза „приятели сме още от казармата“ и се сещате за поне една смешна случка покрай такова приятелство. Но, всъщност, само тези мъже си знаят през какво са преминали, за да са така уверени, че да използват израза „приятел“.

Другият вид приятелства са женските. И докато при мъжете липсва елементът „много говорене“, при жените в голямата си част е точно обратното. Но това не ги прави по-малко верни или недостойни за тежката титла „приятел“.

Приятелите са семейството, което ние си избираме. Онези души, които пасват на нашата. Онова излъчване, което ни приземява в пристъп на високомерие или онзи поглед, от който избухваме в смях. Смехът, който ни връща здравия разум или мълчаливото разбиране и усещане за подкрепа и приемане.

Библията ни казва, че приятелят обича всякога и е като роден брат във време на нужда (Притчи 17:17).

Имам приятел, който в точно такова време на нужда прояви грижа и внимание. Днес той е мой съпруг. За мен е чест да бъда негова съпруга.

Имам приятелка, която преди 10 години ми се обади, без тогава да ме познава. С Деница лежахме в болницата, а тя ме увери, че ще се моли за нас заедно с нейните студенти. От тогава сме на една духовна честота и по-близки от всякога, макар никога да не сме се виждали.

Имам приятелка, която не пожали сили, търпение, внимание, молитви, смях и песни заедно с нейният съпруг във време на нужда. Сега продължават да го правят – той от Небето, тя – от тук.

Имам приятели, които винаги са насреща за всичко, пред което ни изправя животът. Без значение дали е весело, тъжно или тежко. Те са винаги там. На едно съобщение разстояние. И е утешително да знаеш, че във всеки един момент и във всякакъв момент можеш да се обърнеш към този човек.

Иска ми се да мога да върна жеста на всеки един от тях и да бъда поне наполовина толкова добър приятел, колкото са и те всеки един ден, но това му е хубавото на приятелството – не очаква връщане на услугата. Иначе няма да е приятелство. Ще е сделка. Без стойност.

Убедена съм, че за всеки сезон от живота ни има специален човек или специални хора. Защото, виждате ли, ние самите минаваме през различни етапи и за всеки един от тях Бог ни е приготвил човек, който да върви до нас. Като Давид и Йонатан, например. Йонатан беше приготвен да стои до Давид и да го подкрепя, да му вдъхва кураж и доверие, да го пази до времето, докато Давид стана цар, макар че самият Йонатан се отказа от короната, защото знаеше, че Бог е избрал приятеля му.

Но, за да имаш приятел, качествен приятел, ти самият трябва да бъдеш такъв. Да може да бъдеш намиран. Да можеш да изслушваш, без да прекъсваш. Да можеш да бъдеш утеха. Да можеш да мълчиш, когато се налага, без да натякваш какъв голям неудачник е този, който страда и колко грешки е допуснал. Да можеш да дадеш съвет, ако ти бъде поискан. Да можеш да усмихнеш тъгуващия. Да го развеселиш. Защото благата дума е здраве за костите и духа.

И това не е толкова трудно. Трябва само да преглътнеш егото си. Един проповедник беше казал: „Your ego is not your amigo“. Егото ти не е твой приятел. В момента, в който надскочиш себе си, започваш да работиш за благото на другия.

Точно това, което направи Исус – пренебрегна Себе Си и дойде, за да ми подаде ръка. Да ме измъкне от калта. Да ме измие. Да ми даде чисти дрехи. Нови, при това. Да ми помогне да си стъпя на краката и да започна да вървя отново правилно, без да криволича. Да държи ръката ми, докато започна да ходя уверено. И, когато се спъна, Той Е до мен, за да ме хване. Но няма да ми се скара: „Гледай какво направи сега?!! Е, как можа!!! Току-що ти дадох нови дрехи! Ама, гледай къде вървиш!“ Ще ме окуражи да продължавам да вървя до Него.

Точно това е и последният вид приятелството – приятелството с Бога. Всъщност, точно затова сме създадени – да бъдем Негови приятели. Да прекарване времето си с Него в разговори, да се наслаждаваме на вечерния полъх заедно, да Му поискаме съвет при необходимост, да се разхождаме по бреговете на някоя река

Имаме перфектния приятел в Негово лице. В момент на тъга ще даде нова песен. В моменти на радост ще се развесели и ще танцува с нас. Защото такъв Е Той.

Помоли ли Исус да бъде твой приятел днес?

Сподели: