Събота, 17.08.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно." Откровение 19:11

OnLine
RSS Facebook Twitter

Любов без думи

Main Pic
Публикувана: 13.06.2019
Автор: п-р Тодор Зарев
Прочетена: 366
Коментари: 0
Господ оценява любовта на душата към Него. Той вижда в сърцата. Грешницата от Лука 7 показа любовта си към Исус, без да каже нито една дума. Тя обикна много. Как може да обичаш някого, когото не си виждал и срещал? Библията говори, че вярата идва от слушане на Словото. Това е Божията воля за всички хора без изключение. Не това, което си пипнал и усетил, а чуването на Божиите думи, които са дух и живот. Дали когато сме чули Словото, то е предизвикало живот у нас? Исус обикаляше, изцеляваше, съживяваше и хранеше, стичаха се хора да наблюдават. Описани са два типа хора – онези, които Го следват и други, които наблюдават.
 
В дома на Симон фарисея бяха събрани негови приятели. Подобно на него те бяха себеправедни и имаха високо мнение за себе си. Дойде момент, в който Царят на царете дойде в неговия дом. Симон не прие Исус като различен или специален. От всички възможни титли, той избра да го нарече „Учител“, не „Господ“ или даже „Пророк“. Симон е второстепенен герой. Обаче център на нашето внимание е жената, която дойде неканена. Вярата ѝ беше жива и действена. Тя беше сигурна, че макар и да потърси Исус във враждебен дом, няма да бъде изгонена. Тя беше дръзновена, защото знаеше, че ще срещне Христос. Каква е причината ние да посещаваме Божия дом? Ако ходим заради някого, ще бъдем разочаровани. Господ знае кои сме и какви сме, познава сърцата и и благославя всички, които Го търсят с ревност и истина.
 
Исус влезе и седна на трапезата в дома на Симон, макар да знаеше, че сърцето на фарисея не е изцяло разположено. Много хора идват при Бога с "половин сърце", но Господ благославя и тях, не ги гони. Той дава време на всички ни да се покаем. Ние не знаем какво е станало със Симон, но знаем, че му беше дадено време да приеме Христос. Сам Господ ни предупреждава да не бързаме да съдим. Нека да не бъдем като Симон и да съдим предварително само по изглед.
 
Ако остана сам и отида някъде, ще търся ли Господа, ще търся ли общение с хора, които Го познават? Господ влезе и седна на трапезата, без да съди дали е приет с цяло сърце и с пълна щедрост. Някои хора отиват на църква, защото искат да се застраховат, като искат Бог да е с тях. Затова кръстове висят по колите и икони на стените. Симон знаеше словото по-добре от всички хора, беше фарисей. Като знаеш и цитираш Словото, познаваш ли Господ? Или си мислиш, че знанието те прави специален и заслужаваш специално отношение?
 
Жената влезе и веднага се втурна към Христос, плачеше, обливаше нозете Му, изтри ги, помаза ги. Исус не беше изненадан. Жената беше грешница. Тя беше дошла, без да Го познава, но беше чула. Дойде, продължи да върши каквото бе наумила, но продължи да е грешница. Тук научаваме много важна истина. Има много хора по света, които правят неща за Бога. Богати бизнесмени изпращат пари на мисии за едно или друго, но Господ казва, че трябва да дойдат при Него. Бог не иска нещата ни, а сърцата ни.
 
Какво значи, че жената е грешница – вършила е грях, ама ние сме любопитни и искаме да знаем какво точно е извършила. Не са казани подробности. Ние си мислим, че някои грехове са по-лоши от други – малки грехове и големи грехове. При Бога няма такава класификация. За един малък грях може да отидеш в ада, както и за огромни грехове, големи като планини. Има ли значение колко са големи греховете? Симон искаше да застане на мястото на Бога и с поведението си да каже, че той не е извършил нейните грехове. Никъде не четем да е съжалил и да се извини: „Извинявай, Господи, че не те посрещнах с целувка, не измих нозете ти, нито заповядах на слугите ми да го направят.“
 
Мислите на Симон за жената се върнаха към него самия. Както хората мислят за Бога, така мислят и за Божиите деца. Симон разсъждаваше така: „Ако Исус беше големец, с власт, щеше да си струва да Го целуна, помажа и да правя мили физиономии, защото щеше да имам полза. Ама защо да целувам и да прислугвам на някой, който е никой, и ето пристига грешницата...
 
В Екл. 8:12 се казва, че грешните идват и си отиват от Божието присъствие, без веднага да бъдат наказани и затова се одързостяват да продължават в нечестивите си пътища. Човешките сърца се предават да вършат зло. Обаче ще бъде добре на ония, които се боят от Бога. Нечестивите не се боят от Бога, те нямат мир и спокойствие. Жената беше грешна до момента, в който чу за Бога, вършеше какво ли не, защото не се боеше от Бога и хората от града го знаеха. Какво означава това? Може да е всичко - лъжа, кражба, врачуване, прелюбодейство. След като чу и разбра какъв е Исус, тя веднага отиде, независимо че беше съгрешавала.
 
Какво да кажем за нас? Какво направихме, след като чухме за Христос? Отидохме ли при Него? Когато слушаме словото, светлина идва в нашите сърца, греховете оживяват, почват да тежат и душата осъзнава, че ще трябва да отговаря за това, което е вършила не пред хората, а пред Бога, който вижда всичко. Тогава, хората, които са осъзнали греха, тръгват да търсят Бога, независимо дали са богати и властимаши или са последните просяци. Човек не е сам в това търсене. Господ е изпратил Светия Си Дух на земята и Неговата работа започва, когато една частица страх от Бога се настани в твоето сърце, тогава Светият Дух започва да работи, Той ти нашепва да слушаш словото, да идеш при Бога, да си дръзновен, да не се боиш, да вярваш, че няма да бъдеш изгонен. Ролята на Светия Дух е да учи, води и наставлява, както и да прославя Христос в живота на хората, които е възлюбил и призовал.
 
Жената беше отишла в този дом заради Господ, макар да знаеше, че не е приета. Нека да ни гледат на криво, ако сме Христови, нека да не е по друга причина. Жената не отиде с празни ръце, а носеше съд с много скъпо миро. Ще кажете, че е била богата и затова. Словото казва, че ако сме верни в малкото, ще ни бъде дадено много. Жената направи това от любов към Христос. Никой не ѝ даде вода и кърпа, затова тя изми нозете на Исус със сълзите си. Тя не плачеше насила, тежестта на греховете ѝ предизвикаше сълзи. Като съгрешим, боли ли ни? Всеки път, когато съгреша, наранявам Господ Исус Христос. Когато отнемат най-скъпото, плачеш. Сатана иска да вложи у мъжете презрение към жените, но нека внимаваме какво и как говорим, да не сме бунтовници срещу Бога. 
 
Симон допусна съмненията му относно жената да се обърнат към Исус и Неговата личност. Мислеше си: „Ако беше пророк, щеше да конфронтира тази грешна жена. Ето, знаех си, че е най-обикновен човек. Прав си бях и праведен си оставам.“ Господ обаче показа смирение и в този момент. Вместо да осъди Симон, Той с кротост се обърна към него. Прояви Своята благост, без да го осъди. Господ ни дава урок как да се отнасяме с хора, които са лицемерни. Хората са като огледало, но ако той ти прави лошо, ти му прави добро. Това е Христовото златно правило (Матей 7:12)
 
Исус разказа притчата за двамата длъжници. Симон отговори: „Ами, аз мисля, че...“ Ох, Симоне, сега мислиш, а защо не споделиш мислите си отпреди малко, за жената и за личността на Христос? Наистина си прав, Симоне. Нека ти кажа за тази жена. Ти добре знаеш коя и каква е, презряна грешница. Такава е наистина. Аз обаче влязох в твоята къща, а ти пренебрегна обичайния ритуал на гостоприемството, да ми дадеш вода да измия краката си. За сметка на това тази презряна грешница със сълзи обля краката ми и ги изтри с косата си. За всяка жена косата е богатство и тя полага за нея специални грежи. Тази грешница обаче я пожертва заради Христос. Трябваше да слуша шушуканията на хората и да вижда тяхното презрение, но не и Исус. Той я погледна с обич и одобрение. Тя не само изми и изтри краката Му, но и ги намаза с най-скъп парфюм. Обикновено този парфюм се пазеше за погребение и когато хората помиришеха аромата, си даваха сметка, че умрелият е бил много богат.
 
Истинската вяра отива при Господ Исус Христос, дава Му всичко, каквото има и оставя живота и смъртта в Неговите ръце. Ако само за този живот вярваме в Христос, сме за съжаление. Трябва да Му вярваме и за часа на смъртта си. Когато имаме страх от Бога и Го обичаме, тогава сме подсигурили смъртта си. Ще отидем в лоното на Авраам, при всички светии, ще чуем думите на Христос: "Ела, добри и верни слуго!" Това е вярата – отиваш, даваш си най-скъпото и вярваш, че Господ няма да те остави и забрави в часа на изпитанието. 
 
ПОСЛЕДВАХА думите: „Прощават ѝ се многото грехове, защото на когото много се прощава, много обича“ (Лука 7:47). Господ е този, който определя колко и какви са греховете. Симон нямаше големи грехове, но онези, които изпълваха сърцето му, бяха достатъчни, за да бъде студен към Господа и да се скъпи за вода за нозете Му и елей. Господ иска да разсъждаваме - за Него, за словото Му, за делата Му.
 
Тогава Исус каза на жената: „Прощават ти се греховете.“ Няма да разберете кой е Исус, докато не Го обикнете, докато не Му се покорите, няма и да ви бъде отговорено.  Имат значение думите, казани на жената: „Иди си с мир. Вярата те спаси.“ Фарисеите добре знаят какво значи спасението и мира (Ис. 48:22). Исус каза на жената : „Простена си, има мир за тебе. Спасена си от Божия гняв, който ще дойде над цялата земя.“ Невярващите ще питат, къде да се скрием. Вярващите ще казват: „Аз ще се скрия под покрова на крилата Му, Христос е в мене, заради кръвта на Агнето. Аз няма да бъда наказан, ще имам мир, който надвишава всяко знание.“ 
 
Исус казва: „Моят мир ви давам, да се не смушава сърцето ви, нито да се бои“. И днес Исус те пита: „Имаш ли мир? Имаш ли спокойствие, въпреки обстоятелствата? Вярваш ли, че всичко, което се случва в живота ти, е за твое добро? Ако с делата си съм Го наскърбил, отивам при Него, Той ми дава думи на покаяние, аз получавам думи на мир и ТОЙ ми казва: „Иди си, вярата те спаси.“ 
 
ЖИВЕЙ С ВЯРА. ПОЛУЧИЛ СИ БЕЛИ ДРЕХИ. ДНЕС ГО ОБИЧАШ. УТРЕ ЩЕ ГО ОБИЧАШ ЛИ? КОГАТО СИ НАРАНЕН, ЩЕ ГО ОБИЧАШ ЛИ ПАК? 
 
Жената не каза: „Защо не ме защити, когато тези се отнасяха с презрение към мен?“ 
Въпросът към нас е – Преживели ли сме покаяние? От какво зависи нашата вяра - от хората или от Господа? Ще ходим ли там, където не ни обичат, за да показваме Христос?
Готови ли сме да пострадаме малко? А повече? Когато ми се струва много, обаче, си спомням, че ударите, които слизат надолу в душата, очистват в дълбочина. Когато се чувствам слаб и не мога нищо да направя, тогава съм силен. Той иска да ме използва и има работа за мене и аз Го питам: „Господи, какво е моето служение?“ 
 
Ето отговорът: Римл. 12:1-2 – доброволна жертва, жива, свята, угодна. Доброволно елате, както Христос доброволно предаде себе си. Ако на някой не му харесва, да си тръгва, затова Христос попита: да не искате и вие да си отидете... не, не сме оставени и забравени, ти, Господи, си с нас до свършека! Живеем ли, умираме ли, Твои сме! Изчисти ме, за да съм Твой и да ме използваш, както Ти е угодно. Нека това да е моето желание!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg