Петък, 19.07.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос," Римляни 5:1

OnLine
RSS Facebook Twitter

Молитва за управниците - новозаветен ъгъл и съвременно приложение

Main Pic
Публикувана: 05.07.2019
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 513
Коментари: 0
В предишната статия направихме обзор на старозаветния поглед по темата за молитвата за властимащите, която можете да си припомните тук.
 
И тъй като Божието слово е известно със своята последователност, в Новия завет нещата не са по-различни. Напротив, стандартът е още по-висок. Летвата е вдигната именно от Божия Син, Който по време на земното Си служение среща завист, омраза, коварство, предателство и мъчения, но противно на всички очаквания, не спасява себе си, а от кръста се моли Бог, Неговият Баща да прости на Неговите мъчители, тогавашните властимащи в Юдея. Само няколко години по-късно примерът Му е последван от първия мъченик, архидякон Стефан, който завършва живота си със същата молитва: „Боже, прости им този грях“ (Деяния 8:60 ).
 
В своето Първо послание апостол Петър ни изненадва с увещанието да „се покоряваме заради Господа на всяка човешка власт“ (1 Петър 2:13-17). Пиша „изненадва“, защото очевидно Христовите страдания, на които е свидетел, както и Неговото възкресение, възнесение, а най-вече изливането на Светия Дух, променят мнението му за отношението му към властите. За разлика от поведението му в Гетсимания, където същият Петър не се колебае да извади нож и да го използва, години по-късно той съветва да се „молим за царете и да ги почитаме.“ Става дума за същите езичници, които го разпъват с главата надолу, след негова изрична молба, защото съгласно християнската традиция „не се счита за достоен да умре като неговия Господ.“
 
Апостолът на езичниците Павел не прави изключение в това отношение. В своето Първо послание до неговия ученик и приятел 1 Тимотей 2:1-4, той казва: „Преди всичко искам да се отправят молби, молитви, застъпничества и благодарения за всички хора, за царе и за всички управници. Молете се да водим спокоен и мирен живот, изцяло посветен на Бога и изпълнен с почит към Него. Това е добро и радва Бога, нашия Спасител, Който иска всички хора да бъдат спасени и напълно да познаят истината.
 
Бидейки философ и апологет, Павел изтъква и причината, а тя е „мирен и спокоен живот“. Ако съдим по книгата Деяния на апостолите и сме чели внимателно посланията на Павел, ще знаем, че неговият собствен живот съвсем не беше спокоен и безпроблемен. Точно обратното. Но винаги, когато имаше възможност, той използваше дадените му от Бога граждански права, защото още от момента на своето обръщение знаеше, че е призован да „изявява Христовото име пред народи и царе“ (Деяния 9:15).
 
По същата тази причина за мнозина от нас мисията на Павел може да изглежда самоубийствена, особено решението му да отнесе делото си пред Цезар или в неговия случай, пред всеизвестния със своята жестокост и извратеност император Нерон. Очевидно тази заплаха не е достатъчно сериозна за човек като Павел, защото когато е изправен пред цар Агрипа, той изрича паметните думи: „Молил бих се Богу, било с малко думи, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови“ (Деяния 26:29).
 
И така, след краткия библейски обзор по темата за основанията да се молим за управниците, какви са изводите за нашето съвремие? Или по-скоро какво сме наблюдавали в собствения ни опит като християни? Повече могат да кажат онези, които са живели в различни системи на управление или хората над средна възраст. Ние, които сме израснали във време на атеистичен комунизъм, едва ли някога сме очаквали, че ще доживеем края или смяната на този тоталитарен режим, но въпреки това бяхме под увещание да се молим за нашите управници, както го правеха Мардохей, Неемия, Данаил, Петър и Павел. Подобно на тях, това означаваше ли да правим компромиси с вярата си и да не се събираме и да не четем Библията? Разбира се, че не. Героите на вярата, които коментирахме по-горе, са пример за устояване, отстояване и безкомпромисност във време на огнени изпитания. Помним историята със Седрах, Мисах и Авденаго, за които изпитанието беше огнено в буквалния смисъл на думата. Изключителното и отрезвяващото при тях е, че те влязоха в огъня, без да са сигурни, че ще бъдат избавени от него, но въпреки това предварително заявиха, че са готови да понесат последствията от смелото изявяване на вярата си.
 
В християнството изборът е личен, защото свободната воля е индивидуален подарък на Бога за Неговото творение човек. От едната страна е почитането на управниците и молитвата за тях. От другата е вярата и покорството на Бога. Независимо в каква система на управление живеем, дали е монархия, анархия или демокрация, изпитания за вярата ни ще има и всеки избира каква да бъде неговата реакция.
 
Мардохей избра мирния протест, както го направиха хиляди християни в България само преди месеци, когато се противопоставихме на приемането на един несправедлив закон и Господ даде изходен път – молитвите ни бяха чути. В случая с Петър и Павел, те се молеха за своите царе,  но вършеха Божията воля с проповядване и споделяне на благовестието, като бяха готови да понесат последствията. Подобно на хилядите християни в Китай, Нигерия, Иран и всички останали страни с тоталитарни богохулни режими, Петър и Павел, заедно с всички апостоли, не пожалиха живота си заради Христос и го пожертваха без капчица съжаление. В тази връзка Павел заявява: „За мен да живея е Христос, а да умра – придобивка.
 
В заключение ще цитирам Павел и думите му във 2 Коринтяни 5:20: „И тъй, като от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.“
 
Посланиците служат в чужда земя и представляват своя цар, който им е делегирал права. Ние сме пришълци в този свят, който не е наш дом. Но докато сме в него, ще бъдем посланици на Небесния Цар, колкото и нечестиви или небогоугодни да са земните царе, на които трябва да се подчиняваме. Докато го правим, никога няма да отместваме поглед от Суверена, на Когото дължим нашата лоялност, като не забравяме да се молим и за онези, които носят меча в този свят, помнейки, че нашият Всевластен Владетел винаги има последната дума.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg