Четвъртък, 28.03.2024
Според мен евангелското християнство мисли за църквата най-вече като инструмент за служение. Основната идентичност на църквата се обобщава в това, което в повечето случаи се свежда до една или друга форма на мисия или някаква дейност. Без да отричаме нуждата от любов към ближния, твърдя, че нашите притеснения за ближния на така нареченото хоризонтално ниво, са затъмнили страстта ни към Бога. Все едно имаме напреднал случай на болестта на Алцхаймер: не знаем кои сме или какви трябва да бъдем, но се чувстваме принудени да вървим там, където нашите крака ще ни заведат.
От въодушевление към отчаяние
Когато църквата е ентусиазирана да благовества и изпраща мисионери, настроението е приповдигнато. Вярващите са запалени от идеята да променят света, те горят за Бога и за известно време нещата вървят добре. Те са убедени, че църквата е достатъчно силна, за да преобрази света. За съжаление огънят скоро угасва и църквата осъзнава, че трябва по-скоро да инвестира в местното поклонение в обучаване на новоповярвалите и в дисциплина у самите вярващи.
Съвсем малко са църквите, които са посветени да участват в мисионерски проекти или да изпращат мисионери. В същото време малцината, които имат сърце за мисия, се гневят на политиката на църквите и ги обвиняват в себичност. Дали от самото начало на създаването си църквата е била мисионерска? Да видим какво се случва в една местна църква днес? Местните водачи избират и назначават младежки ръководител, с мисионерска цел, за да достига нови невярващи юноши. От него се очаква да обикаля училища и клубове, да свидетелства, да показва Христос и да привлича младежи в църквата. В същото време тази задача се оказва трудна и емоционално изчерпваща, така че въпросният младежки ръководител започва да пренебрегва работата си, да се грижи за младите хора в самата църква, а те имат нужда от обучение и споделяне на проблеми, искат насърчение и съветване. В един момент става ясно, че младежкият ръководител, нает за мисионерска работа, няма време и сили да върши и двете неща.
Виждате ли какво се случва на практика? Ясно е, че (а) проблемните младежи се нуждаят от християни, които да им свидетелстват за Христос, а (б) самите християнски младежи се нуждаят от обучение и насърчение, и (в) в изключително редки ситуации, един младежки служител може да прави и двете. Църквата като такава просто не е настроена да прави и двете, и ако библейският ми аргумент е правилен, не трябва да прави и двете по един и същи начин. Основната цел на един младежки служител според мен е да помогне на младежите да станат свети и непорочни в любов, правейки това в контекста на възхваляване на Божията слава в поклонението.
Това звучи много егоистично, все едно, че църквата е изоставила своята мисия с невярващите. Същото важи и когато говорим за служението, свързано с трафик на хора, злоупотреба с наркотици, експлоатация на труда, влошаване на околната среда и т. н. Църквата като църква може да направи дарение, да организира комисия, да спонсорира хранителни помощи, но не може наистина да направи значително, с дълготрайно въздействие. Тя не е създадена да прави това. Всъщност, тя има много други наистина важни задачи за вършене.
Източник: Christianity Today
Превод: Петя Зарева
28.03
Финландските църкви и законът за брака
28.03
Библията, Църквата и Израел
28.03
Божият суверенитет
27.03
Не съдете!
27.03
Въздаяние
27.03
Без було в Афганистан
21.12
Библейски стихове за пожелания по случай Рождество Христово
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
15.03
Китай изгони десетки южнокорейски мисионери
06.03
Защо Бог допуска болка в живота ни?
23.06
Слуги на клеветата
04.07
Право на отговор
02.12
Кралицата призова църквата на Англия да се справи с гей браковете
18.06
Бени Хин разкри истинската причина за своя развод
26.06
Всичко ли трябва да копираме от западното общество?
07.09
Твърде много мюсюлмани идват в Европа, според бившият архиепископ на Кентърбъри Джордж Кери
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите