Неделя, 15.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат." Притчи 3:34

OnLine
RSS Facebook Twitter

Не съм съгласен и това е ОК

Main Pic
Публикувана: 07.08.2019
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 570
Коментари: 0
Аз обичам да споря. Не в лошия смисъл на думата – да се карам с някого – а приятелски, споделяйки противоположно мнение по дадена тема. Понякога това е въпрос на необходимост да заема принципна позиция, а друг път е по-скоро забавление и интерес, интелектуалното удоволствие от размяна на аргументи, получаване на нова информация и виждане на нещата от различна гледна точка.
 
Понякога е и друго….
 
Всъщност, макар да съм изпитвал колко разделящ може понякога да бъде един  спор, аз никога не съм го виждал  изцяло или дори предимно в негативна светлина. Точно обратното, спорът, особено сериозният, разпален спор, когато си притиснат от необходимостта да се аргументираш, добре съзнавайки, че това, което казваш може и ще бъде използвано срещу теб от интелигентен и достатъчно начетен събеседник, е едно от най-стимулиращите подтици да систематизираш своите виждания, да направиш дълго отлагани справки, да търсиш нова информация по темата и понякога дори да адаптираш или даже да промениш виждането си. Казано просто спорът може да бъде един от най-големите стимули да растеш в дадена област. Всъщност темата на магистърската ми теза по богословие се появи в резултат на подобна теологическа канадска борба.
 
Разбира се, тук има едно „но” (всъщност доста повече от едно, но другите ще ги оставим за друг път). Изразяването на несъгласие, за да допринесе поне някаква полза, следва да бъде съпроводено с определена доза смирение, дори с щипка здравословен агностицизъм в собствената ми позиция, изразяваща се в допускането, че не е съвсем изключено да греша. Последното е същностно за способността на човек да слуша какво му се казва и да оценява неговата адекватност, дори когато изводите водят в посока, противоположна на неговото мнение. Когато това липсва, спорът рязко деградира в напълно безполезно (и често доста грозно) надговаряне.
 
Поставено в контекста на християнската вяра това наблюдение има интересни следствия.
 
Първо, дори човек, който има здрава и близка връзка с Христос, може да бъде доста сигурен, че греши по множество богословски въпроси. Не само, че Бог не ни е открил всичко, което искаме да знаем и за което нерядко се изказваме, но често спорове възникват дори по отношение на екзегетични тълкувания, свързани с определени (и то много на брой) библейски текстове. Самият аз през годините многократно съм ревизирал някои свои разбирания и нямам основания да смятам, че това няма да продължи и в бъдеще.
 
Второ, ние трябва да се научим да правим разлика между догми, доктрини и лични мнения. Догмите са верови позиции, по които всички християни са съгласни. Доктрините са точки от дадена богословска система, характерна за дадена християнска група. Личните мнения са вижданията на отделни хора – от значими богослови до обикновени миряни – по даден неясен въпрос. Според това групиране Второто идване на Христос е догма, премилениалното виждане за това идване е доктрина, а споровете за грабване, преди по време или в края на „Голямата скръб”, са лични мнения. Християните могат да защитават и да спорят за всяко от тези три неща, но би следвало да проявяват смирение и поне известна търпимост към различни виждания по отношение на доктрините и още повече относно частните мнения. Когато започнем да бъркаме трите категории и да третираме доктрините като догми или личните мнения като определящи за дадена деноминационна вярност, настъпва хаос, обвинения, огорчение и напълно ненужно боричкане.
 
Трето, ние можем да започнем да третираме с много по-голяма благодат хората, които не мислят като нас. Това не означава единствено да признаем с половин уста, че те все пак са християни. Всъщност може да се окаже, че макар да имат различно мнение по някои или дори много въпроси, ние има какво да научим от тях. Това е урок, който понякога се учи с години. В личен аспект аз съм арминианец, който редовно чете и често цитира Калвин. Аз може и да не съм съгласен с виждането на Брайън Чапъл, че единствената истинска проповед е експозитарната, но това не ми е попречило внимателно да си водя записки от неговите книги по омилетика. И макар да не съм съгласен с Ръсел Муур, че патриархалните отношения са добри за мъжете, жените и децата, аз го считам за почти пророчески глас в съвременното обществено пространство.
 
Като крайна точка това би се изразило в една култура на общуване, слушане, учене и уважение, които ужасно липсват в нашето лично и обществено пространство, в това число и в християнското.

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg