Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Карандила, 2019 - предизвикателство без компромис

Main Pic
Публикувана: 10.08.2019
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 2270
Коментари: 0

За човек на средна възраст като мен, израснал в мрачен комунизъм, когато летният християнски палатков лагер беше лелеяна мечта, времето се броеше преди или след него. Преди него разговорите бяха свързани с подготовката му, а след него вече мечтаехме за следващия август. В позицията на християнски служител, който повече от 15 години е участвал в младежки лагери, за мен Карандила, 2019 беше духовен подарък. Не зная защо именно Проповедта на планината е най-известното Христово поучение, но сигурно не е случайно, че именно там Той изрече паметни слова, които и днес са предмет на хиляди страници коментари.

Проповедите на тема "Очисти пътя си", произнесени по време на Младежкия лагер, на планинския връх Карандила, може и да не станат повод за написване на учебници по богословие, но определено изпълниха своята цел за времето, в което живеем. Затова по моето скромно мнение реших да озаглавя този репортаж "Предизвикателство без компромис".

Който не е отговарял за стотици хора в продължение на цяла седмица, той не може да си представи натоварването, умората и изтощението, но това не е всичко. Пастирите, учителите и духовните служители взели участие в това пиршество на духа, без да подозират, а може би именно в отговор на собствените им молитви, бяха проводници на Божията благодат, която беше очевидна по време на всички лагерни сесии. Те отново бяха достъпни за нас, благодарение на отличната организация и техническа подготовка, така че заети хора като мен, да могат да станат съпричастни на благословението онлайн.

Боян Митев, който беше в основата на лагерната организация откри и закри лагера със слово, молитва и увещание, но зад кратките му думи се крие къртовска работа, която включва месеци предварителен труд и вярвам, че Господ ще благослови посвещението и търпението му. Напомни ми за Мойсей в пустинята, който тряваше да отговаря за хиляди хора и тъй като знаеше, че задачата е непосилна, разчиташе единствено на Божията грижа и закрила. Зная, че брат Боян е заложил на същата печеливша карта и затова съвсем закономерно Бог не го разочарова - цялото събитие беше благословено от начало до край.

Организаторите на лагера много мъдро и предвидливо бяха поверили "воденото" на всички сесии на Мирослав Маринов, чиято респектираща осанка, военна школовка и познания върху Библията, подплатени с богословско образование, си казаха думата. Още в първата сесия от лагера п-р Миро беше категоричен, че за да оправим пътя си и да го очистим - трябва да контролираме страстите си и да ги насочим в правилната посока, ако искаме да стигнем там, където сме се устремили. Той ни предупреди, че начинът, по който прекарваме времето си, показва как контролираме нашите страсти. Следователно, ако искаме да оправим пътя си, трябва да слушаме Христос и да Го следваме.

И тъй като петдесятните християни са известни със своето спазване на добрите евангелски традиции, първата лагерна вечер завърши с отслужване на Господня вечеря, в която се включиха съзвездие от присъстващите пастири. Това създаде атмосфера на единство, което на свой ред предизвика радост и у участниците, и у нас, които наблюдавахме, макар и от разстояние. За пореден път си припомнихме, че не сме сами, а служим и се покланяме на един Господ, Който не само ни е приготвил място, но и скоро ще дойде да ни вземе, както е обещал. 

На следващия ден в поучението се включиха познатите ни от "Нова вълна" Ина и Трайчо Стефанови. Ина Стефанова подчерта, че очистването трябва да касае нашето същество, но това трябва да е цялостно. Тя ни провокира с въпроса дали има ъгълчета и кътчета, които не са очистени, а стоят замърсени. Ина ни напомни, че очистването трябва да включва дух, душа и тяло, но не спря дотук, а добави, че най-важното е какво има вътре в сърцето. Тя поясни, че много често мотивите са правилни, но не винаги делата ни са движени от Господа и по плодовете ще познаем кое ъгълче не е очистено.

П-р Трайчо Стефанов коментира Псалм 119:9, като спомена, че всеки ден трябва да очистваме пътя си, а това включва начина ни на живот. Той зададе трудния въпрос дали ние самите чистим пътя си или оставяме Бог да го прави, когато влезем в Божието присъствие. Цитирайки Писанието п-р Трайчо поясни, че очистването става чрез водно умиване чрез словото. Той беше убеден, че ако нямаме стандартите на Словото, няма да знаем дали имаме нужда от очистване, защото нямаме критерии. П-р Стефанов ни предупреди, че колкото повече напредваме във възраст, толкова по-често трябва да си напомняме Словото. Той беше категоричен, че едва когато познаем Бога, ще бъдем в състояние да изпълняваме закона Му.

Уважаваният от всички ни Венци Стойков посвети своите лекции на аспекта на духовното воюване, като заяви, че подреденият и чист живот с превенция е най-добрият начин да опазим себе си от демоничното. Той увеща слушателите да не дават възможност демоничните проявления да навлизат в нашия живот, защото всичките ни решения има последствия. Защитавайки тезата си п-р Венци поясни, че младият човек вижда нещата като на снимка, а именно запечатаното в момента. Той коментира, че е нужен опит, за да започнем да виждаме последствията от нещата в ретроспекция. П-р Стойков ни убеди, че самите неща може да не са демонични, но ако ги запазим в живота си, те отварят врати за демонично влияние. За съжаление и след като повярваме дяволът непрестанно ни атакува, така че не е все едно как живеем. С обосновка от Яков 4 глава богословът Венци Стойков заключи, че освещението и приближаването към Бога е най-добрата съпротива на дявола за опазване от демонична опресия, депресия, безнадеждност, липса на сила. В доказателство той спомена молитвата на Исус в Гетсимания, като поясни, че Христос, макар и Божий Син потърси емоционалната и молитвена подкрепа на Своите приятели. За Исус учениците бяха важни - в състояние на тъга, скръб и притеснение. П-р Стойков призова и нас  да потърсим помощ, да не оставаме сами - да се обградим с приятели, които имат нашата вяра или по-силна. Той предупреди, че когато има повече борба, трябва да има по-усърдна молитва, както и че всеки, който страда, ще бъде заобиколен от хора, съблазнени от неговото страдание, но именно тогава трябва да си спомним за Христос. 

Младият и симпатичен Мартин Душков ми напомни за любимия приятел на Павел, Тимотей. Той беше напълно убедителен с твърдението си, че не е достатъчно да кажем "да" на Бога при новорождението. Трябва да продължим да Го следваме през целия си живот. Пример за това са апостолите Петър и Павел. Животът им беше изпълнен с трудности и изпитания, но те устояха, защото във всеки един момент избираха да служат на Бога, без да следват своите човешки амбиции. Те избраха да следват неотлъчно пътя на Христос до портата, до вечността. Мартин ни призова всяко едно наше действие да минава през кръста, защото Христоподобен характер е възможен единствено през призмата на Божието слово.

Венци Бонев в присъщия за него "разговорен стил", който се старае да включи слушателите в онова, което споделя с шеговити и забавни истории, ни предупреди, че носим отговорност за състоянието си. Той цитира Евреи 12:1 и коментира, че трябва да премахнем нещата пред нас, които ни пречат да тичаме по Божия път. Той изброи нещата, които могат да бъдат евентуална пречка за праведното ни ходене, а именно взаимоотношения, ненужни приятели, депресия, огорчение, непростителност, работата. Венци ни припомни, че Господ иска да бъдем свободни от греха, а това е наша отговорност. Той цитира потвърждение от живота на Йосиф, коментирайки, че когато има неща, които ние сами не можем да променим, тогава Господ може да ни избави по свръхестествен начин. Венци беше категоричен, че в небето няма да влезе грях. Там ще влязат само очистените, които са като Христос. В. Бонев заключи, че очистването на пътя е въпрос на любов към Бога.

Поредната звезда от пастирската плеяда, на когото беше поверена лекция, беше Людмил Арсов. В две лекции той говори за трите пътя, които стоят пред всеки човек - противен на Бога, успореден на Божия път и пътят на Бога, който трябва да следваме. В типичния за него "жив" маниер той коментира живота на праведност, вменена ни от Бога. Споменавайки библейските стандарти, п-р Арсов коментира, че нашата лична святост трябва да бъде в полза на обществото, а не само ние да сме добре. В потвърждение той цитира Авраам, който послужи за благословение на другите народи. Людмил призова нашето очистване да освещава пътя и на тези около нас. Той коментира, че светлината не е само за нас, но и за хората в света, така че трябва да бъде споделяна, а това означава, че трябва да премине през нас и да освети нечий друг път. В приложението на своята лекция п-р Арсов заключи, че трябва правилно да избираме приятелите си, а наш приоритет трябва да бъде да прекарваме време с Божието слово, съгласно увещанието в Псалм 1. Той ни убеди да оставим Бог да ни води, защото Бог може да върши чудеса от незначителни неща.

Младите мисионери, прекарали време в Кения, Йордан Боянов и Димитър Генчев, разтърсиха слушателите с тяхното свидетелство за служението им в известната африканска страна. Те споделиха как Господ е показал Христовата любов чрез тях към деца в нужда, като призоваха вярващите да се включат и покажат съпричастност, според както Господ ги води, защото ние сме Христовите посланици тук на земята, изпратени да служим наблизо и надалеч. Докато споделяха своите преживявания, те изразиха и своите чувства и вълнения, а докато говореха и показваха снимков материал, никой от слушателите и зрителите не остана безучастен.

Янчо Ганев беше в стихията си с коментар върху известното пророчество от Езекил 47 глава, предлагайки оригинална новозаветна трактовка, която прикова вниманието на слушателите с оглед на предстоящата молитва за кръщение със Светия Дух в края на вечерта. Той призова: "Недей да искаш дарбите на Духа, преди да очистиш сърцето си", като ни предизвика с въпроса - Докъде си потопен в Духа? Янчо беше категоричен, че Бог иска да сме изцяло потопени в Неговото присъствие и че всеки вярващ трябва да се изпълва със Светия Дух. Той ни убеди, че Бог винаги може да ни изненада с нови чудеса,  така че е добре да оставим контрола в Неговите ръце и хората да виждат Него, а не нас. Пламенният проповедник беше сигурен, че Бог винаги има повече за нас и в Божието присъствие няма дъно и ограничения. Той коментира, че има различни етапи на посвещение и Бог очаква от нас да се посветим изцяло на Него, не само да влезем в реката на живота и да го съзерцаваме отдалеч, а да Го следваме, напълно потопени в Неговото присъствие посредством покаяние, прощение и решение да живеем в чистота. П-р Ганев коментира, че животът на вярващия принадлежи вече на Христос, а не на себе си, и трябва да бъде под пълното управление на Божия Дух. Той поясни, че има разлика между посвещение на някои наши дарби и цялостно посвещение. 

Николай Иванов използва библейския герой Гидеон, за да коментира верността към Бога и посвещението, като поясни, че ние имаме нужда да срещнем Бога лично. Той заяви, че трябва да бъдем призовани лично след промяна и трансформация. Николай напомни, че понякога се движим по инерция, но може Бог да иска от нас нещо ново. Едно от първите неща, които Бог очаква след срещата с Него е да Му издигнем олтар за поклонение. Той заяви: "Не може да служим и на идолите, и на Бога. Гидеон разруши идолите на Ваал, за да извърши Божия призив и името му бе променено. Когато Бог започне да работи в живота ти, Той поражда желание да извършиш нещо голямо, след като разрушиш идолите. Бог ти дава ново име. Кръщението означава нова идентичност. Знаеш ли какво ти е името, дадено от Бога? Бог има име за теб, свързано с твоята съдба, мисия и призив за твоето поколение. Не обещавайте, че ще Му служите, ако не смятате да изпълните даденото обещание, защото Бог е ревнив. Нашето посвещение трябва да бъде изцяло и единствено в служба на Бога."

Георги Зафиров даде своя уникален принос в общата картина, като коментира аспекта на покорството. Той спомена, че нещата се случват, когато хората се молят и са единни, а чистотата е от спасително значение. Георги заяви, че Бог призовава, когато човек смята, че е малък в собствените си очи. Той спомена примера с цар Саул, който в даден момент започна да прави неща, които не бяха в неговия призив, но най-големият му проблем беше, че не изълни Божието слово и Неговата воля. П-р Зафиров коментира, че послушанието е по-ценно от жертвата, като поясни, че покорството на Бога е атакувано от самото начало на сътворението, защото в послушанието има голяма сила, то ражда живот; а непокорството ражда смърт. Той заяви: "В Библията непослушанието и непокорството се считат за нечистота и грях. Проблемът е в липса на почит към Бога. Послушанието към Бога дава авторитет на вярващите. Нечистота е развнозначна на внасянето на чужд огън пред Господа. В съвременен аспект това означава да използваме светски практики, на които слагаме християнски етикет... Само чистата невяста на Христос може да се вмести в модела, изискван от Бога. Страхът от Господа има очистваща сила..."

В последната вечер представянето на нови песни впечатлиха и зарадваха както участниците в лагера, така и зрителите онлайн, предизвиквайки благодарност към Бога за талантите на младите хора в творческото, певческото и инструменталното изкуство. Тук е мястото да спомена, че вокалните екипи, които се грижеха да водят хвалението в различните дни, дадоха всичко от себе си, като всеки допринесе с колорита, вложен му от Господа за прослава на Царя на царете. Стилът на песните, тяхното изпълнение и ритъмът се различаваха, но Духът, надарил хвалителите, беше Духът на Спасителя, така че прославата е за ОНЗИ, който не само дава таланти, но и призовава, така че да бъдат използвани от Него, чрез Него и за Него.

Зад кулисите също кипеше живот, макар и да нямахме директен достъп до онова, което се случва. Следобедите бяха посветени на ценни семинари, за които се грижеха опитни професионалисти в съответната област. За проблемите във ВЗАИМООТНОШЕНИЯта поучаваше Надя Стойкова. Относно истините и въпросите, свързани с БОЖИЯ ПРИЗИВ ЗА СЛУЖЕНИЕ предизвикваше лагерниците п-р Иван Врачев. За да бъдат подготвени младите хора да защитават своята вяра, можеха да присъстват на семинар по АПОЛОГЕТИКА, ръководен от Михаил Стефанов. Надарените в областта на музиката можеха да посветят част от своето време в ПИСАНЕ НА ПЕСНИ, които представиха в последната вечер от лагера. Любителите на ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА можаха да научат нови и интересни похвати от Кристин Ликаса.

Часове преди участниците в лагера да се завърнат по родните си места, п-р Миро Маринов поднесе силно и предизвикателно послание, което беше отлично заключение на лагерната тема. Във фокуса на последната лекция беше историята от Ранната църква с разказа за Симон Магьосника. П-р Миро коментира фигурата на християнския лицемер, който живее с вяра, но само на думи. Контрастът намираме в описанието на 1 Йоан 1 глава, където апостолът говори за истинския Христов живот и истинската надежда, като конфронтира лъжливите учители, които се стремят да отделят вярващите от автентичното християнство. На първо място е поставена истината, че Бог е абсолютна святост, истина и праведност, без нищо фалшиво, чистата светлина. Миро призова всички слушатели да държат пътя си чист, което включва мислите, живота, действията. За пореден път той отправи предупреждение срещу греха в многото му форми и проявления. П-р Маринов беше категоричен, че е невъзможно да ходиш в тъмнината и да имаш общение с Бога, а очистването на пътя изисква усилия и време.

Боян Митев от църквата в Сливен благодари на участниците и доброволците, и изрази надежда за бъдещето на лагера. Авторът на тези редове е благодарен на Бога, че Христовата църква е жива, защото нейните служители представят Словото на истината без компромис с пълна вяра, а това ни изпълва с дръзновение, защото Божието царство е по-близо днес, отколкото в деня, когато сме го чули за първи път.

Благословен да е Господ!

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg