начало > Християнски живот > Осуетени надежди

Осуетени надежди

Публикувана: 21.08.2019
Автор: Макс Лукадо
Прочетена: 1062
Коментари: 0

Сподели

Давид с години беше мечтал да построи храм за Бога. И имаше ли по-добър или по-подходящ от него за тази цел? Не беше ли той автор на книгата за поклонението - Псалтира? Не спаси ли ковчега на завета? Храмът щеше да бъде неговата лебедова песен, неговото завещание. Давид очакваше да посвети последните си години на изграждането на светилище за неговия Бог.

Поне това беше намерението му. „Имах намерение да построя постоянен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог. Затова бях направил подготовка за построяването му“, казва цар Давид в 1 Летописи 28:2.

Намерения. Подготовка. Но не построи храма. Защо? Нима Давид се обезкуражи? Не. Той продължи да мечтае. Нима хората бяха против? Едва ли. Те дадоха щедро. След това какво стана?

Случи се нещо непредвидено. Планът беше осуетен.

Осуетяването ми напомня за съюзните думи в изреченията, а те пък ми напомнят за светлините на светофара. Някои, като съюзът "и", например, приличат на зелената светлина. Други, като например, "обаче", приличат на жълтата. Някои са червени. Ярко червени. Карат те да спреш. Давид получи червена светлина.

Той казва: Бях направил подготовка за изграждането му. Но Бог ми каза: „Няма да построиш дом за Моето име, защото си военен мъж и си пролял много кръв… Твоят син Соломон е този, който ще построи Моя дом и Моето светилище“ (1 Летописи 28:2-3, 6).

Огненият темперамент на Давид му коства привилегията да построи храма. Всичко, което можеше да направи, беше да каже:

"Имах намерение ...

Бях направил подготовка ...

Но Бог ..."

Мисля си за някои хора, които са изрекли подобни думи. Бог имаше различни планове от техните собствени.

Един мъж изчака до средата на тридесетте си години, за да се ожени. Решен да избере подходяща съпруга, той с молитва чакаше да мине времето, което си бе набелязал. Когато я намери, те се преместиха на запад, купиха ранчо и започнаха съвместния си живот. След три кратки години тя загина при инцидент.

Имах намерение ...

Бях направил подготовка ...

Но Бог ...

Млада двойка приготви детска стая в дома си. Те облепиха стените с подходящи тапети, купиха специално бебешко креватче, но след това съпругата преживя спонтанен аборт.

Имах намерение ...

Бях направил подготовка ...

Но Бог ...

Какво правите в онези моменти от живота, когато ви се налага да кажете "но Бог"? Когато Бог прекъсва добрите ви планове, как реагирате?

Мъжът, загубил жена си, не реагира добре. Той все още живее в мъгла от гняв и огорчение. Младата двойка се справя по-добре. Те продължават да бъдат активни в църквата и се молят за дете. А какво стана с Давид? Когато Бог промени плановете на Давид, какво отговори той? (Отговорът му ще ви хареса.)

След думите „но Бог“, той добавя „Обаче Бог...“.

"Обаче, Господ, Бог Израилев, ме избра от целия дом на баща ми за цар над Израел завинаги. Защото Той избра Юда за водач; а от дома на Юда, избра дома на баща ми и сред синовете на баща ми, избра мен. Той благоволи да ме направи цар над цял Израил" (1 Летописи 28:4).

Как да обобщим тази история: „Кой съм аз, та да се оплаквам? Давид беше овчар, който стана цар - вместо овце започна да предвожда армии, вместо да спи на пасището, заживя в двореца. Когато ви сервират най-скъпата торта, не се оплаквайте, че ѝ липсва черешка."

Давид се сблъска с разочарование, но той избра да се довери.

Неговото „но Бог“ стана „обаче Бог“.

Кой може да каже, че и при вас няма да стане същото?

Източник: Facing Your Giants

Превод: Петя Зарева

Сподели: