Неделя, 17.11.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си." Колосяни 3:16

OnLine
RSS Facebook Twitter

Когато търсим любов на погрешното място

Main Pic
Публикувана: 02.10.2019
Автор: Хосе де Сеговия
Прочетена: 604
Коментари: 0
За Мерилин Монро са изписани хиляди страници. Години наред тя е в светлината на прожекторите, а след като приключва със себе си, животът ѝ продължава да е обект на интерес и разнородни коментари.
 
Мерилин е известна с това, че през целия си живот търси истинската любов и се стреми да намери разбиране, да бъде харесвана и приемана такава, каквато е. Всеизвестна е нейната пристрастеност към алкохола и транквиланти от различен вид.
 
Мнозина се чудят защо едно красиво момиче, което има всичко, отнема живота си, но и мнозина знаят за нейното нещастно детство, за копнежа ѝ по бащина фигура в живота, което я прави несигурна и неспокойна.
 
Докато расте с баба си и дядо си, Мерилин посещава богослужения и неделното училище в Петдесятна църква, и добре помни наставленията, че не трябва да върши неща, които поругават Бога.
 
Майка ѝ става член на окултното движение Christian Science – религия, основана от Мери Бейкър Еди през деветнадесети век, която мнозина бъркат със сциентологията. Всъщност лелята на Мерилин е привърженик на сциентологията. Мерилин приема юдаизма, когато се омъжва за писателя евреин Артър Милър, но след развода с него попада в психиатрична клиника заради злоупотреба с хапчета и алкохол.
 
През 1953 г. тя  разговоря за вярата в Христос с актрисата Джейн Ръсел, докато снимат филм заедно. Мерилин разказва: „Джейн се опита да ме направи християнка, а аз се опитах да я запозная с Фройд“.
 
Ръсел, която е секс символ от 40-те години на миналия век, става християнка и започва група за седмично изучаване на Библията в дома си, в която участват много вярващи от филмовата индустрия. Мерилин обаче приема психоанализата, разработена от Фройд, за своя религия, а тя очевидно не ѝ осигурява нужната надежда, обич и приемане, от които младата актриса отчаяно се нуждае.
 
В своята книга „Обикновенo християнство“, К.С. Луис казва, че „ако наистина се вгледат в собствените си сърца, повечето хора ще трябва да признаят, че силно искат нещо, което не може да имат на този свят“. Луис пояснява, че „има всевъзможни неща на този свят, които разни хора ни предлагат, но те никога не изпълняват обещанието си“. 
 
Следователно можем да обвиняваме себе си, като мислим, че сме провалили - както прави Мерилин, или подобно на много други хора да решим, че светът около нас е виновен за всички неудовлетворения, които изпитваме. Можем да закоравим сърцата си, да станем цинични и празни или, както прави К. С. Луис, да потърсим истински живот в Бога. В тази връзка Луис казва следното: „Когато открия у себе си желания, които нищо на този свят не може да удовлетвори, единственото логично обяснение е, че съм бил създаден за един друг свят, свръхестествен и вечен.“
 
Ако подобно на Мерилин сме на мнение, че нашата идентичност и стойност се основават на нашата работа или взаимоотношенията, които създаваме, ние ще бъдем постоянно разочаровани. Християните не постигат всичко, което желаят в този живот, но се надяват да го постигнат „когато Христос се появи“, защото „тогава също ще се явят с Него в слава“ (Колосяни 3:4). 
 
Единствените оръжия, които могат да ни дадат желанието на сърцата ни, са тези на разпнатия Христос. Неговата жертва ни предлага любов, която никога няма да ни разочарова. Това е надеждата, от която Мерилин се е нуждаела, но за съжаление е отхвърлила и която все още имаме: Христовата любов, която завинаги може да ни задоволи - „надеждата за слава“ (Колосяни 1:27). 
 
Източник: "Евангелски фокус"
Превод: Петя Зарева
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg