Петък, 06.12.2019

Вестник Евангелски

Стих на деня"Заветът Ми беше с него за живот и за мир, Които и му дадох заради страха, С който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми." Малахия 2:5

OnLine
RSS Facebook Twitter

Силата на личния пример

Main Pic
Публикувана: 05.10.2019
Автор: Васко Василев
Прочетена: 490
Коментари: 0
„Личният пример на учителите е най-важен“ 
                                                                  Теодосий Теодосиев, учител по Физика
 
Усетих онази пареща болка от перването зад врата, за която се носеха легенди в училище. За нея само бях чувал от моите съученици, но никога не бях я изпитвал лично. Докато инстинктивно се приведох, леко стреснат от случилото се, си помислих, че по някаква незнайна за мен причина е дошъл и моят ред. Знаех кой е авторът на това деяние – в мен нямаше никакво съмнение. Обърнах се и я видях. Облечена в своята снежно бяла и винаги безупречно изгладена престилка, срещу мен стоеше другарката Байданова – дребничката учителка по химия. По мое време така се обръщахме към учителите. Тя ме погледна строго и същевременно умолително (не знам как го правеше), и каза: 
 
– Василе, ще я бориш ли ти тая химия или?!? 
 
Въпросът прозвуча като покана. Стори ми се, че тя вече знаеше отговора. А и беше избрала (неволно или не) правилното място за случката. От едната ми страна стояха един куп съученици, а от другата - почти същият брой учители, в това число и класната. Труден избор. Отговорът ми определяше (да напомня на читателя, че тогава бях вече почти тийнейджър) дали ще бъда определен като „зубър“ или ще съм в групата на „яките“. Е, избрах да преборя химията, като се надявах, че ще избегна повторни первания зад врата. Лъжех се. 
 
През следващите две седмици –  с неизменната помощ на дребничката химичка в бяла престилка – си припомних ключови принципи в химията. След месец вече изравнявах химични уравнения, а след още месец решавах сложни задачи по химия. Съучениците ми дори се „консултираха“ с мен за сложните уравнения. Всичко това, разбира се, с цената на неимоверно много усилия, труд и не без редовните первания зад врата.
 
Забавна история, нали? Не е измислена. Реална е, от времето, когато аз бях ученик. Разказвам я, не за да се хваля колко съм бил добър по химия, нито пък в опит да възкреся поотминали педагогически методи (перване зад врата в моя случай), макар понякога да ми се струва, че май би било добре и днес да ги има в училище. Споделям тази моя история, защото в нея (както осъзнах след време), има нещо наистина безценно. 
 
Някой, някъде, в някакъв момент от времето е усетил, че си ценен, че имаш потенциал, че си струваш усилията да се инвестира в теб. Оставете перванията зад врата настрана – те бяха просто фон, начин да се привлече вниманието. Но да видиш потенциала дори с риск да си сбъркал, да откриеш ключа към ученика, да запалиш и поддържаш искрицата за знания и умения, да отделиш от личното си време, за да го сториш – това за мен се оказа изключително безценно. Всъщност не „педагогическите“ первания зад врата ме мотивираха да продължа напред, а по-скоро, че някой ми е обърнал внимание и се е захванал сериозно с мен – дребосъка от третия чин до прозореца.   
 
След години аз също имах честта да преподавам – в училище, в университет, дори съм чел лекции в семинария. Тази история и личните изводи от нея така и не ми излизат от ума и имам усещането ще ме „преследват“ винаги. Защото самият аз като преподавател винаги се стремя да открия тази тлееща искра у някого, някъде, в някакъв момент от времето и да протегна ръка. Ще се съгласите, мисля, че образованието и знанията са ключови за времето, в което живеем. Но придобиването на знания само заради самите такива би ни помогнало (може би) единствено да покорим върха в „Стани богат“.
 
Моята философия като „инвеститор“ в ученици и студенти е, че преподавателят е личност, която предоставя образование, съобразено с нуждите на учащия. Той предлага адекватни и висококачествени учебни програми, които не само дават знания и умения, но също така имат за цел да развиват критично мислене, ценностна система и мироглед за света у учащия. Целта е всичко това да води до един трансформиращ домино ефект, както в живота на учениците и студентите, така и на хората около тях. Или казано простичко – възпитание и образование. Виждал съм го. Работи. Имам честта да познавам такива учители. Свидетел съм на какво са способни техните ученици. 
 
Исус Христос – Учителят на учителите – е пример за такъв начин на живот и  преподаване. Преподаване (проповядване), което води до трансформация. Успя – Той, там, в онова време и място – да разпознае потенциала на Своите ученици. Протегна ръка, призова ги, инвестира време и усилия в тях и промени живота им. От време на време ги перваше зад врата, за да може онези дванадесет души тогава да поставят началото на една неспираща промяна днес. 
 
Е, за съжаление след като завърших, повече никога не видях дребничката учителка по химия в бяла престилка – г-жа Байданова, но тя успя, и то с калпазанин като мен. Моля се и аз с някого, някъде, в някакъв момент от времето да съм успял. 
 
Честит да е Международният ден на учителя!
 
         
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg