начало > Християнски живот > Защо „падат“ християнските лидери?

Защо „падат“ християнските лидери?

Публикувана: 14.11.2019
Автор: Шейн Идълман
Прочетена: 957
Коментари: 0

Сподели

Мнозина изграждат нездравословни взаимоотношения с представители на противоположния пол.

Трябва да сме нащрек в тази област и да сме отговорни пред някого за делата си. Дяволът няма да разкрие пред онези, които работят с колеги от противоположния пол какви могат да бъдат последствията от моралния провал, а те са болка, мъка и години на съжаление. Дяволът мами с фалшиво чувство за „свобода в служението“. Ние си казваме, че просто „помагаме” на другия човек. Ако сте семейни, но чувствате привличане към друг човек или ако потенциалът е налице, направете стъпки веднага и се дистанцирайте. Прелюбодеянието започва с малки компромиси – един незначителен компромис в даден момент, един лош избор в друг момент, докато се озовем на дъното. Не се поддавайте на сексуалните желания; не ги подхранвайте, бягайте (виж 1 Коринтяни 6:18).

Неспособност да се справят със слабостите.

Житейските трудности често ни изкушават да търсим удовлетворение в алкохола и други неща. Трябва да сме нащрек. Врагът използва „подходящи моменти“, за да ни отдалечи от Бога. (Лука 4:13.) Линията е толкова тънка, че често е трудно да се определи кога я пресичаме. Слабости като наркотици, алкохол, лекарства за болка, секс, гняв, проблеми с брака и т.н. са „подходящи моменти“ за врага да нанесе удар. Трябва да сме наясно с тези слабости и чрез покаяние да създадем предпазни мерки и да бъдем отговорни пред някого. Да бъдеш предупреден, значи да бъдеш въоръжен.

Липсва отговорност/отчетност или е сведена до минимум.

Отчетността е солидна защита, но има куршуми, които могат да я пробият. Отчетността сама по себе си не работи - не е реалистично да поискате от другите да ви търсят отговорност. Вашето сърце трябва да е съсредоточено върху почитането на Божието Слово. Отчетността просто добавя още едно ниво на сигурност в битката срещу греха. Здравословно е да кажете на тези, на които имате доверие: „Боря се в тази област. Можете ли да се молите с мен и да ми задавате трудни въпроси от време на време. "

Врагът обича да работи в тъмнина. Разкриването на пукнатини в бронята помага и на другите да следят за тях самите. Това е една от причините, поради които се опитвам да избягвам зависимости.

Самота и изолация

Служението е трудно и може лесно да се почувстваме неоценени. А това чувство често слага началото на безброй оправдания за нашия грешен избор. Лесно можем да станем ревниви и да започнем да завиждаме на онези, които според нас „непрекъснато се забавляват“. Както Освалд Чеймбърс заявява: „Някои служители на Бога се изолират заради дребни неща, и никой не им издига паметници; те се изолират не защото са недостойни, а защото са на място, където не могат да бъдат забелязани.“

Думите в Лука 16:10 трябва да бъдат голямо насърчение за нас: „Така и вие, когато сте направили всичко, което ви е било наредено, трябва да кажете:„ Ние сме недостойни слуги; изпълнихме само нашето задължение.” Грехът може да бъде заглушен в онова благодарно сърце, което се покланя на Бога и Го почита. Бог ни е дал привилегията да Му служим, да провъзгласяваме Неговата истина и да помагаме на другите. Не позволявайте разочарованието и негативността да ви водят по грешен път.

В заключение, ако сте се препънали или вече сте паднали, отделете време сега и се покайте. Ще боли, но плодът на покаянието далеч надвишава последствията от провала (Числа 32:23). Божията благодат ще ви опази. Християните, които се покайват от греха истински, му обръщат гръб. Те поемат пълна отговорност за своите действия без вина, негодувание или огорчение. Те търсят прошка без условия и уговорки. Те поемат пълна (не частична) отговорност за своите действия. Не може да има „но“, когато покаянието е истинско. „Съжалявам. Сгреших. Моля те, прости ми “, са често (макар и не винаги) лечебни думи и признаци на покаяние. Извиненията трябва да налице, преди да настъпи оздравяване.

Грешките имат своите последствия, но най-добре е да сте в ръцете на Бога, който е автор на прошката и изцелението, а не да стоите съкрушени извън Неговата воля. По кой път ще поемете?

Първата част на статията можете да прочетете тук.

Източник: Christian Headlines

Превод: Петя Зарева

Сподели: