начало > Християнски живот > Тайното робство

Тайното робство

Публикувана: 02.12.2019
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 249
Коментари: 0

Сподели

Макар и да живеем в 21. век и много хора да използват това като претекст, че не може да се правят или коментират определени неща, факт е, че в 21. век все още съществува робство. Да, дори и онова робство, за което сме чели в книгите от преди 200, 300, 400 и много повече години. Когато хората са били заключвани, малтретирани физически и психически, оставяни гладни и жадни до смърт. Да. За съжаление, и това робство продължава да съществува. И то не само в така наречения Трети свят.

Съществуват и други видове робство. Фактът, че сме зависими от нещо или някого, ни прави роби на това усещане. Ограбва ни свободата да мислим трезво. Ограбва ни самочувствието, че сме ценни човешки същество. Ограбва ни радостта от живота. И накрая, ограбва способността ни да живеем и в крайна сметка само съществуваме незабележимо, докато умрем.

Нещата, от които можем да бъдем зависими, са много. От цигари, алкохол, наркотици, порнография, кражба, до прекарване на безброй часове в интернет, страх от мнението на другите за нас, ужас от провал, мании по здравословно хранене, спорт и всичко, ВСИЧКО, което ни отдалечава от Бога, ни прави роби.

За дълъг период от моя живот ми внушаваха, че съм "никой". Повтаряно ми бе, че моите постижения и усилия са нищо, и аз съм "боклук". Когато се освободих от силата на тези изповеди за моята личност, си обещах, че никога повече няма да позволя на някого да се отнася така с мен. И така, поех контрола на живота си в свои ръце. Не позволявах на никого да ми помогне по никакъв начин. Дори и на съпруга ми. Оправдавах се, че трябва да се науча сама да си справям с всичко. Не му позволявах такива малки радости, в които да ми угоди от страх да не изпадна в зависимост отново. И така, от едната крайност се люшнах в другата. Докато Бог не ме освободи от този стремеж да контролирам всичко. Това не означава, че понякога не падам пак в този капан. Все искам да давам съвет на Всемогъщия, че нещата не се правят, както Той си ги мисли, но отрезвяването идва бързо.

В моменти, в които сме толкова зависими от нашите страхове и фикции, Бог допуска неща, които да ни отрезвят и смирят. Изпити, изпитания, които ни подсещат да вдигнем поглед от собствената си зависимост, на която сме роби, към единствената зависимост, която ни прави свободни. Да, точно така. Зависимостта ни от Бога, в която намираме себе си и спокойствието, че Владетелят на вселената, Този, за Когото небето е прах по нозете Му, държи живота и душата ни в Своите ръце. Най-спокойното място на света.

Разбира се, освобождаването от собственото ни робство става само с наше съгласие. Бог е нежен и внимателен и никога няма да ни насили да направим нещо против волята си. Само изчаква да го разберем.

Но през каквото и да преминаваме, каквото и да ни държи в плен, бъдете уверени, че Бог ви чака на финала с усмивка и протегнати ръце.

Сподели: