начало > Общество > Добротворството - споделяне на себе си

Добротворството - споделяне на себе си

Публикувана: 04.12.2019
Автор: Янита Георгиева
Прочетена: 1258
Коментари: 0

Сподели

На 5 декември 1985 г. по инициатива на ООН за първи път се отбелязва Международният ден на доброволeца. Целта е да се даде по-голяма гласност на доброволчеството и да се изрази признателност към всички, които с безвъзмездния си труд помагат за подобряване на живота на уязвимите, слабите, онеправданите. Сигурно комисарите в ООН имат основателни причини да поискат определяне на дата за подобно честване. На мен обаче това някак странно ми напомня на традицията на 8 март – и доброволците, както жените, са винаги около нас, но чакаме да дойде специалният ден, за да ги отбележим и почетем. Сякаш е нужно някой да ни напомни за съществуването и труда им, за да ги видим изобщо. Не е ли всъщност пренебрежително отношение, ако вниманието към доброволеца се фокусира в един-единствен ден, подобно на професионалните празници?

Доброволчеството не е професия, а светоглед, приложен на практика. Не е концепция или философия, а начин на „случване“ на живота. То е възможно единствено посредством ръцете на онези, които го вършат.

Доброволчеството е даване, споделяне на себе си с онези, чието битие е непълно. То не изисква непременно несметни богатства, дълбоки познания, високо образование или неизчерпаеми сили. То е добра воля, претворена в дела. Дали пък не е по-правилно да се нарича „добротворство“?

Добротворците не се раждат - те се изграждат чрез възпитаване на правилни ценности и добър пример за подражание. Затова е важно децата от рано да имат възможност да изразяват съчувствие, да помагат, да споделят и да се грижат.

За да твориш добро няма ограничения във възрастта, уменията, образованието, професията, опита или имотното състояние. Добротворството се ражда в сърцето, т.е. важно е сърцето да е добро. А най-доброто за едно човешко сърце е да има истинска, жива връзка с Автора на всяко добро под слънцето, с Твореца на всяка добра воля и на всяко добро дело.

В основата на добротворството е осъзнаването, че всичко, което притежаваме, вече ни е било дадено, и че всеки човек е Божие ценно създание и има право на обич и достоен живот.

В Божието слово четем не един призив към добротворство:

Даром сте приели, даром давайте (Евангелие от Матей 10:8).

Ако някой знае да прави добро и не го прави, той си навлича грях (Послание на Яков 4:17).

Чисто и непорочно благочестие пред Бог е това: да се грижи човек за сираците и вдовиците в неволята им… (Послание на Яков 1:27).

Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце (2 Коринтяни 9:7).

От какво е изтъкано добротворството? Милосърдие. Благост. Милост. Щедрост. Протегнати ръце. Неуморни стъпки. Кротки думи. Докосващи послания. Време. Средства. Сили. Творчество. Усмивки. Сълзи. Прегръдки. Безсилие. Надежда. Устрем. Удовлетворение. Нов ден. Ново начало. Нов шанс.

Виждаме го в двете сестрички, които всяка събота се качват на влака за Пловдив, за да прекарат няколко часа в дом за възрастни хора. Не защото си нямат собствени баба и дядо, а защото други баби и дядовци се нуждаят от внучета, на които да разказват приказки.

Виждаме го в учителите, които след работа в училище отиват в гетата сред жадни за знание деца, които имат нужда от подкрепа, за да не изпаднат завинаги от образователната система.

Виждаме го в ръцете, които всеки ден подават порция топла храна на онези, които са загубили и дом, и прехрана, и надежда.

Виждаме го в ентусиазма на младите хора, които избират да споделят празниците, пътуванията и забавленията си с деца, разделени от семействата си.

Виждаме го в ежедневните, прозаични, делнични жестове, които изпълват нечий живот с нормалност, топлина и достойнство.

Едно десетгодишно дете пише по училищен проект следното съчинение:

„Моята баба има специално умение – да плете. Но още по-специално е нейното сърце – добро и щедро. С парите от пенсията си всеки месец купува прежда, за да плете чорапи. Да, баба ми всеки ден отделя по няколко часа, за да плете топли вълнени чорапи. Понякога ми е смешно да я гледам. Толкова ли няма по-интересни занимания? Вчера баба преброи чорапите, които беше оплела за бездомни хора, които си нямат топли дрехи – сто двадесет и един чифта! Баба ми е отделила пари, време и сили за 121 чифта чорапи! Ще стопли 121 човека в зимния студ! А казва, че не умее нищо специално. Ето това е истинска щедрост!“

Добротворството… Не е нужно да чакаме конкретен ден в годината, за да го видим. То е до нас. Но какво да правиш, когато видиш добротворец? Ето няколко прости стъпки: