Третата история за ролята на християнската вяра, християните и Христовата Църква в различните ѝ проявления за падането на тоталитарния комунизъм започва през 1981 година. Тогава младият пастир Ласло Тьокеш, етнически унгарец, от Реформистката църква в Румъния, съдейства активно на нелегалното списание на унгарски език „Обратна гледна точка“ (Ellenpontok), докато служи на реформистката енория в трансилванския град Деж.
Секуритате (комунистическата тайна служба) е по следите на списанието и става ясно, че статия, разобличаваща нарушаването на човешките права, несъмнено е написана от пастир Тьокеш. Властта се разпорежда пастирското служение на Тьокеш да бъде прекратено в Деж и да бъде изпратен в енорията на селцето Санпетро де кампи. Ласло Тьокеш отказва да замине на село и вместо това се премества при родителите си в град Клуж.
Това довежда до намесата на международната общност и случая на Ласло Тьокеш е обсъждан в съответната комисия на американския Сенат. По онова време Румъния беше в малко странна позиция сред социалистическите страни – от една страна, режимът на Чаушеску управляваше страната според доста закоравяла версия на марскистката доктрина, но от друга, страната имаше доста независимо положение спрямо Съветския съюз, сравнено с другите страни от Варшавския договор (например, Румъния отказва да участва в окупацията на Чехословакия през 1968 г.). Това кара Чаушеску да търси международни гаранции срещу евентуална съветска окупация и е принуден да поддържа добри отношения с най-влиятелните западни страни (например, Румъния не се включва в бойкота на олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г.).
Като компромисно решение властта назначава Ласло Тьокеш като втори пастир в Реформистката църква в Тимишоара. Така се стига до 1988 г., когато пастир Тьокеш се противопоставя активно на процеса на т.нар. „Ситематизация“. Систематизацията представлява грандомански план на румънското ръководство за закриване на села и разместване на население, с цел да се оптимизират социалните и инфраструктурните услуги, които в тоталитарната икономика се осигуряват централно. Румънският тоталитарен комунизъм има традиции в местенето на население. Например, през 50-те години в безлюдни земи до съветската граница са построени няколко села от интернирани, считани за неблагонадеждни хора, които след време на свой ред отново са разрушени. Така „Систематизацията“, освен че причинява огромни страдание за стотици хиляди румънци и етнически унгарци от провинцията, напомня едно от най-зловещите престъпления на румънския режим.
След като пастир Тьокеш започва кампания срещу „Систематизацията“, Секуритате веднага започват да се намесват в работата му. Така планиран голям фестивал за Деня на Реформацията (31 октомври) е отменен от властта. На 20 март 1989 пастир Тьокеш дава тайно телевизионно интервю за двама канадски журналисти на тема граждански права и разказва, че мнозинството румънци дори не знаят своите права съгласно Хелзинкските споразумения (хелзинкските споразумения е част от т.нар. разведряване от 70 те години, когато на среща в Хелзинки през 1975 г. Леонид Брежнев поема ангажимент за спазване на правата от Всеобщата декларация за правата на човека за страните от Съветския блок). Разбира се, Секуритате научава и на 31 март отговорният надзорник на Реформистката църква за района, в който служи Ласло Тьокеш, издава нареждане да се премести в малкото селце Минеу.
Пастир Тьокеш отказва да се подчини и църковната енория в Тимишоара застава зад него. Над 24 юли една унгарска телевизия излъчва интервюто (Унгария вече необратимо е поела курса на скъсване с тоталитарния комунизъм) и надзорникът на църковния район започва гражданско производство, за да бъде отнето пастирското жилище от Тьокеш и семейството му (към този момент Ласло Тьокеш има бременна съпруга и две деца). По това време състоянието на румънската икономика е трагично и румънските граждани имат продоволствени книжки, единствено чрез които могат да се набавят със стоки от първа необходимост и хранителни продукти. Продоволствената книжка на пастир Тьокеш е анулирана, но християните от енорията започват да се грижат за семейството му, отделяйки всеки от своята дажба храни и продукти. Тогава някои от енориашите са арестувани и бити, а Ерно Ужвароси е намерен убит в близка гора. За кратко е арестуван и бащата на Ласло Тьокеш, също реформистки служител и преподавател по теология.
На 20 октомври румънски съд постановява изгонването на Ласло Тьокеш от пастирското жилище. Пастир Тьокеш обжалва решението, като междувременно е нападнат от четирима въоръжени с хладно оръжие мъже в жилището си, но е спасен от намиращи се там християни от енорията. След като обжалването е загубено, съдът определя 15 декември за дата за силово изселване на пастирското семейство. Междувременно интервюто на пастир Тьокеш се излъчва по десетки телевизии в Западна Европа и САЩ.
На 15 декември стотици християни се събират пред пастирското жилище и правят жива верига, недопускаща полицията до апартамента. Това осуетява акцията. На следващия ден се появява лично кметът на Тимишоара с трима лекари, които настояват да прегледат съпругата на Ласло Тьокеш. Идва и комунална бригада да ремонтира счупени прозорци на жилището. Тълпата пред жилището се събира отново, като този път към унгарските реформисти се присъединяват и хиляди румънски граждани.
Уплашеният кмет заявява, че заповедта за изселване ще бъде оттеглена, но тълпата отказва да се разпръсне. Докарани са специални части и водни оръдия. Към множеството се присъединяват стотици студенти от местния Политехнически институт.
През цялата нощ хиляди граждани остават пред пастирското жилище и пеят християнски химни. Сутринта на следващия ден обаче започват да се пеят румънски патриотични песни, забранени от комунистическата власт. Започват скандирания: “Долу Чаушеску! Долу комунизма! Да живее Румъния!“ и множеството тръгва към централния градски площад. Водните оръдия влизат в употреба, но протестиращите ги превземат. На 17 декември специалните части откриват огън по тълпата, като броят на жертвите остава неизвестен. Доказано е, че десетки загинали са извозени и унищожени в крематориуми в опит на румънското ръководство да скрие мащаба на погрома. Доказаните жертви за над 70, но се говори за стотици разстреляни.
От този момент се появява румънското знаме, с изтръгнат комунистически герб от средата, с който румънските протести са запомнени от телевизионните кадри. На 18 декември целият град обявява стачка, а на 20- ти повечето обществени сгради в Тимишоара са под контрола на протестиращите. Властта извозва със специални влакове румънски работници от индустриалния град Олтеница, като преди това ги въоръжава с дървени тояги и инструменти и им казва, че унгарците са вдигнали бунт в Тимишоара, но работниците от Олтеница се присъединяват към протеста. Градът е обсаден от армия и полиция, но вече започват масови протести и в други румънски градове.
На 21 декември румънският лидер Чаушеску спешно се завръща от Иран и свиква голям проправителствен митинг в Букурещ. В хода на митинга, народът започва да скандира: “Тимишоара! Тимишоара! Тимишоара!“, след което раздират комунистическия герб от румънските знамена и започват ужасяващи стълкновения със специалните части. Повиканите на помощ военни подкрепления преминават на страната на протестиращите и това решава изхода от тези драматични събития. Последната комунистическа страна от членките на Варшавския договор извън Съветския съюз скъсва с тоталитарния комунизъм.
Макар много фактори да изиграват голяма роля в тези събития, всичко започва от един румънски пастир от унгарски произход, който има смелостта да се застъпва за човешките права и да не отстъпва от своя периметър на отговорност.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите