начало > Църква > Когато двама станат едно - интервю със сем. Врачеви

Когато двама станат едно - интервю със сем. Врачеви

Публикувана: 06.02.2020
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 2334
Коментари: 0

Сподели

Скъпи читатели, започва "Седмицата на брака", която по традиция се празнува вече 9 години по това време. Чрез нея християните в България целят да изтъкнат библейските принципи, които стоят зад брачната институция, учредена от Бога след сътворението.

През следващите 7 дни ще имаме удоволствието да споделим с вас интервюта със 7 семейни двойки на различна възраст и с различен опит. Общото при всички тях е, че Господ е в центъра на техния брачен съюз. Редакторът на "ЕВ" е решил те да бъдат подредени по старшинство. Днес "разговаряме" с п-р Иван и Венета Врачеви, които пастируват в Евангелска петдесятна църква "Света Троица" в гр. Пловдив. Имат две пораснали деца и петима внуци.

"ЕВ": От колко години сте заедно?

Иван и Венета: Тази година през лятото ще навършим 36 години – оженихме се през далечната 1984 г.

"ЕВ": Библията казва, че в брака „двамата стават едно“. Как се осъществява тази теория с течение на годините?

Иван: Аз вярвам, че още в деня, когато изрекохме венчалните си клетви и пастирите се молиха за нашето благословение, тогава Бог създаде духовното единство между нас, по аналогия с духовното единство в църквата (Ефесяни 4:1-3). Бог вменява на нас задължението то да се опази „…със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, с поносимост един към друг в любов“. От този момент започна процесът на напасване на характери, на уеднаквяване на виждания, интереси и т.н. Много хора се плашат точно от това, защото се изисква отричане от себе си, приемане на човека до тебе такъв, какъвто е, пълна простителност… Но, когато има любов и когато сме в Божията благодат, е лесно. А при нас наистина това беше и продължава да бъде лесно.

Венета: Ние имахме предимството да се познаваме и сближаваме години наред, преди да свържем живота си един с друг. Това значително облекчава напасването. Освен това, когато има любов и зачитане, има и достатъчна мотивация за промяна. Важно е човек да не приема брака си за даденост, а да се старае да го направи по-добър.

"ЕВ": Какво е усещането, когато децата „отлетят от семейното гнездо"? Как се променя родителската отговорност?

Иван: Бог ни благослови с две деца – дъщеря и син, които в даден момент трябваше „да отлетят от семейното гнездо“. Това наистина са едни от кризисните моменти за нас, родителите. Обаче ние съзнаваме, че това е нормалният ред, отреден от Бога. Радостното за нас е, че децата ни се свързаха с партньори, които са дълбоко посветени на Бога. Радваме се, като виждаме те заедно със своите семейства активно да служат на Бога. Радваме се, че са в България и че често можем да бъдем заедно.

Венета: Усещането е едновременно болезнено и радостно. Връзката с децата ни винаги е била много силна и това не може да не внесе малко тъга в иначе щастливото събитие. Затова пък сега имаме още един син и още една дъщеря, с които сме много близки. Естествено е ролята ни да се промени. Сега можем да се молим за тях и да им помагаме по всеки възможен начин, и се радваме, когато го правим.

"ЕВ": Истина ли е, че внуците са обичани повече от децата? Моля, пояснете този феномен! Кое е различното в обичта към внуците?

Иван: Да, това е популярна идея, но в никакъв случай не означава, че сме обичали децата си по-малко. Просто любовта е различна. Може би, защото можем да се радваме на внуците, но без да носим главната отговорност за тяхното възпитание. Но със сигурност нашата отговорност за непрестанна молитва както за децата ни и техните съпрузи, така и за внуците ни, е голяма.

Венета: Един познат се шегуваше, че ако са знаели колко е хубаво човек да има внуци, първо тях щели да си родят. Да, внуците са наистина специални. Причината сигурно е в това, че след като децата пораснат, човек изпитва необходимост отново да има около себе си едно малко, забавно и игриво създание, което да внесе оживление и радост в семейството.

Сподели: